Джеймс Патерсън
Интервю с Джеймс Патерсън

Въпрос: Кога започнахте да пишете?

Джеймс Патерсън: През 1971-а, докато учех в колежа, работех в една лудница край Кеймбридж, щата Масачузетс. По това време се превърнах в ненаситен читател и харесвах всичко, което ми попаднеше. Тогава започнах да пиша и 5 години по-късно излезе първият ми роман „Номерът на Томас Бериман“.

Въпрос: Как се раждат сюжетите и идеите за романите ви?

ДП: От време на време се намира някой, който да критикува книгите с Алекс Крос и да каже, че не били много реалистични. Това ми прилича на анекдот, в който някой, гледайки платно на Пикасо или Шагал, заявява: „Не е много реалистично“. Не мисля, че тези художници са търсели реализъм в творбите си. Книгите, които пиша, не се стремят да бъдат реалистични, а се опитват да изследват кошмарите, не литературните кошмари, а кошмарите ми за света, в който живеем. „Котка и мишка“ е интересна, защото когато един писател работи върху серия като например „Скарпета“, винаги се сблъсква с трудността да обмисля текста отново и отново. Така че аз се реших на нещо наистина предизвикателно. Дотогава се опитвах да придам на всяка от книгите с Алекс Крос различно звучене, докато в „Котка и мишка“ направих друго, а именно — въведох още един разказвач. Хрумването ме вдъхнови да търся нови територии в литературата. А и реакцията на читателите е много положителна, така че явно идеята е добра.

Въпрос: Възнамерявате ли някога да работите върху серия с друг протагонист?

ДП: Въпреки че бих желал да създам друг образ, в много отношения ми е трудно да надмина Алекс Крос, тъй като той е изключително човечен и много чувствителен. Отглежда сам двете си деца и има прекрасни отношения с баба си. Макар че не се налага, избира да живее в труден район. Израсъл е сам и си е осигурил много добро образование. Идеята да създам героичен детектив ми се стори интересна. И докато изграждах образа на Алекс, вълнувах се от въпроса дали мога да създам такъв персонаж и все пак да вложа в него достатъчно човечност, така че дори и героичен, той да дава възможност на читателите да се отъждествят с него и семейството му.

Въпрос: Защо избрахте Вашингтон като фон на трилърите с Алекс Крос?

ДП: Обичам Вашингтон. Той е много интересен, забавен и вълнуващ град. Когато се обмисля цяла серия с един и същ централен герой, има толкова много неща, които могат да се случат. Алекс би могъл да се натъкне на всичко: международен заговор, секретна информация за правителството, както например в „Джак и Джил“, да обикаля целия свят заради случаи на ФБР или ЦРУ.

Въпрос: Преди да се захванете с писане, сте работили в рекламната индустрия. По какво се различават двете неща? Само с писане ли се занимавате сега?

ДП: Посветил съм се изцяло на писането. Преди време реших, че ще пиша всеки ден и ще живея пълноценно. Така че се ожених и нещата се случват, защото предпочетох да живея, вместо да се вманиачвам.

Въпрос: Какви проучвания правите за книгите си?

ДП: Имам екип от няколко изследователи, на които мога да кажа: „Добре, ще описвам такава и такава сцена, така че ми трябва кратка, стегната информация“.

Въпрос: Ако трябва да опишете накратко трилърите с Алекс Крос за новите читатели, какво бихте им казали?

ДП: Това, което особено допада на читателите, е историята. Книгите ми се четат много бързо. След като прочетат една книга, много голям процент от читателите купуват следващата. Книгите ми приличат на наркотик. Много са причините, поради които читателите обичат Алекс Крос — харесват семейството му, баба му, децата му — и много често ми пишат: „Не наранявайте семейството на Алекс, не убивайте котката“. Получавам много писма и повечето от тях са положителни, което ме радва.

Въпрос: Върху какво работите сега?

ДП: Следващата ми книга не е с Алекс Крос. Останалото засега е тайна.

Въпрос: Ако можехте да промените нещо в траекторията на кариерата си, какво щеше да бъде то?

ДП: Бих искал всичко това да се беше случило, когато бях на 33 години, бих искал сега да съм на 35 вместо на 50. Бих искал и да съм се оженил за Сю, когато бях на 35 — с успеха, който имам днес.