Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (22)

22.
Купър

Воплите й проникнаха първо в подсъзнанието му и бавно го разбудиха.

В мига щом отвори очи, Купър усети, че цялото легло се тресе заради това, че тя вършееше с крака.

— Не — проплака Джес, а болката, съдържаща се в тази една дума, го прободе силно в гърдите.

Той се надигна и бързо включи лампата на нощното шкафче. Стаята беше осветена, а също и Джес. Тялото й беше покрито от лъщяща пот, а лицето й беше изкривено в агония, докато стенеше и повтаряше своето измъчено „не“.

— Джес — той се притисна към нея, стисна здраво бицепсите й и заговори в ухото й: — Джес, събуди се.

Тя не се събуди веднага и Купър я разтресе леко, а очите й изведнъж се отвориха рязко. Бяха оградени с червенина, все едно изобщо не беше спала.

Това вече излизаше от контрол.

— Купър — простена тя, а гърдите й се повдигаха и спускаха бързо, сякаш беше тичала.

Той отметна наквасената й с пот коса от лицето.

— Още един.

Джес не прекарваше всяка нощ в неговото легло. В случаите, когато работеше вечерна смяна в хотела, обикновено преспиваше там. Понякога той отиваше при нея, а понякога не. В повечето вечери тя идваше при него. И в последните четири пъти през изминалата седмица, когато спа при него, беше имала кошмари.

Кошмари, които не желаеше да обсъжда.

Е, Купър беше приключил с това.

— Кажи ми какво става.

За негово разочарование и раздразнение Джес се дръпна и се надигна до седнало положение, като прекара треперещи ръце през косата си.

— Нищо не става.

Помъчи се да не позволява да го жегне от това.

Обаче, мамка му, жегна го.

Единственото свободно време, което не посвещаваше на Джес, откакто тя се премести в Хартуел за постоянно, беше, когато тя настояваше той да прекарва време насаме с племенника си. Хлапето беше паднало духом, откакто прослушването му при учителя по музика в Дувър не бе минало добре. За изненада на всички им Джоуи беше паднал в плен на тежка сценична треска и оплеска изпълнението си. Преподавателят се беше държал любезно, беше заявил на Кат, че вижда значителен потенциал, но че на Джоуи му е нужно да има повече публични изяви, за да натрупа самоувереност. Трябваше да го заведат обратно след година.

Но децата си бяха деца и умееха да проявяват нетърпение. Джоуи беше наистина смазан и се нуждаеше от него — Джес го забеляза и не възрази да се дръпне, въпреки че нещата между тях бяха разгорещени и беше трудно да не бъдат заедно във всеки възможен миг.

Всичко само подсили онова, което Купър вече знаеше: Джесика Хънтингтън представляваше пълна противоположност на себичната му бивша жена във всяко възможно отношение. Беше мила, съобразителна и щедра.

И преди никога не бе изпитвал подобни чувства към друг човек.

Не можеше да спре да мисли за нея, постоянно му се искаше да я докосва и просто се чувстваше… преизпълнен от нея.

Проблемът се състоеше в това, че независимостта и навика й да разчита на себе си, от които толкова се възхищаваше, сега бяха точно нещата, които я отдалечаваха от него. В началото, като започнаха да се виждат, мислеше, че да не се налага да носи пълната отговорност ще му подейства освежаващо. Сега Купър осъзнаваше, че той просто беше такъв тип човек. Настроен да е на линия. Не искаше от нея да се откаже от самоличността си, но имаше желание да му позволи поне мъничко да се погрижи за нея. Да го допусне до себе си, та да може да й помогне с онова, което я терзаеше.

Но тя не го правеше.

И от това наистина болеше.

Постара се да обуздае раздразнението си.

— Не е нищо, Джесика. Това е четвъртият ти кошмар за тази седмица. И броим само нощите, когато си била с мен.

Тя му хвърли поглед през рамо, но изражението й беше напълно непроницаемо. Тонът й беше равен, когато каза:

— Казах ти, че тази вечер ще остана в хотела, че не искам да те притеснявам.

Раздразнението му прерасна в гняв.

— Не опира до това да не ме притесняваш, а до това какво те тормози.

Хората не страдаха от подобни кошмари без причина. Вече знаеше, че има нещо в миналото на Джес, което тя прикриваше, но сега наистина започваше да се тревожи на тази тема. Преди него беше отказвала да има емоционални отношения с друг мъж; нямаше нищо, което да я задържи обратно в Уилмингтън; празният й живот… потайното й минало… ето това започваше да го смущава. Боеше се, че съществува нещо голямо, което не му казва.

— Нищо не ме тормози — произнесе със същия равен тон.

— Лъжеш.

Тя въздъхна и отклони поглед. Забеляза мускулче да играе върху челюстта й.

— Хубаво. Има нещо — изгледа го остро. Всеки път, щом започнеше да разпитва на тема миналото й, тя ставаше студена и дръпната и това не му харесваше. — Не е нещо, което да имам желание да споделя с когото и да било.

— По дяволите, Джесика — той отметна завивката и стана от леглото. — Аз не съм кой да е — посегна към бельото и анцуга си. Нуждаеше се от пространство. Имаше нужда да потича.

— Купър — долови отчаянието в гласа й, усети да обвива длан около китката му, за да го спре. Погледна нагоре към него с големи, тъжни и уморени очи. — Аз… Свързано е със сестра ми.

При това признание започна да го изпълва облекчение.

— Какво за сестра ти?

Тя го подръпна за китката и той седна на леглото до нея. Джес мигом се разтопи срещу него, като опря буза в голите му гърди.

И просто така гневът го напусна веднага щом усети колко силно трепереше тя. Задържа я близо до себе си и потърка с палец копринената кожа на ръката й.

— Какво за сестра ти? — повтори.

— Аз… Имам ужасни кошмари около годишнината от смъртта й. Но не желая да ги коментирам.

— Хайде, Джес, ти си лекар. Безспорно си наясно, че ако поговориш, може да ти помогне.

Тя поклати глава срещу него, а косата й погъделичка гърдите му.

— Не искам да мислиш, че те отрязвам. Не говоря за това с никого — отдръпна се да го погледне в лицето, а изражението й беше умоляващо. — Моля те… Кошмарите ще отшумят. Повярвай ми.

Заля го разочарование. И не успя да го прикрие. Проблемът не се състоеше в това той да повярва на нея. Ако тя не можеше да вярва на него, бяха изправени пред сериозен проблем. Пусна я и се изплъзна от допира й, когато се опита да го дръпне обратно.

— Ще отида да потичам.

— Купър — произнесе умолително.

Струваше му много да не погледне назад към нея.

Джесика

Всепоглъщаща паника.

Именно това почувствах, докато наблюдавах Купър да напуска спалнята.

Не исках да го изгубя заради това, заради моите тайни, но усещах как ми се изплъзва с всеки ден, в който премълчавах неща пред него.

Ако знаеше истината… така или иначе пак щях да го изгубя.

Последните седем седмици, които прекарах да опознавам този мъж, бяха най-хубавите в живота ми. И последният месец, в който имах възможността да бъда жената, сгушваща се в прегръдките му нощем, беше божествен.

Бях отминала етапа с влюбването.

Вече бях влюбена.

Силно.

Мисълта да го изгубя беше парализираща.

— Не — отметнах завивката и дръпнах една негова тениска от стола. Забързано я навлякох през глава и изхвърчах от спалнята.

— Купър! — затичах надолу по стълбите и го хванах на прага.

Той погледна назад към мен с ледено изражение.

— Връщай се в леглото.

— Не — в мига, щом го достигнах, го стиснах здраво за ръката и го дръпнах вътре, като заедно с това се мъчех да затворя.

— Моля те.

За мое облекчение той влезе обратно вътре и затвори, но го чувствах скован в хватката си.

Отчаяна да го утеша, да надвия съпротивата му срещу ласките ми, аз обвих ръце около шията му и го целунах по устните. Той остана напълно неподвижен, неподатлив, независимо колко много целувки редях по лицето му или как заравях пръсти в косата му по както му харесваше.

— Купър — промърморих срещу устата му. Почувствах мъчителен възел в стомаха си заради ледена му дистанцираност.

— Недей.

— Защо не? — произнесе дрезгаво. — Точно така постъпваш ти с мен.

Гърдите ми бяха пронизани от болка. Отдръпнах се ужасено.

— Не — промълвих и поклатих глава.

— Да — кимна, а изражението на лицето му беше каменно.

— Всеки път, щом се опитам дори да спомена семейството ти или миналото ти, ти се заключваш за мен. Нима мислиш, че като ми заявиш как не говориш с никого за това, ще ме накараш да се чувствам по-добре? Не се предполага, че аз съм кой да е за теб. Не и като се има предвид какво си ти за мен.

Почувствах как паника сковава гърдите ми.

— Защо? — отроних, а дишането ми беше учестено и плитко.

— Защо ти е нужно да знаеш тези неща? Защо просто не приемеш това? — посочих към себе си. — Това, което е пред теб. Ти… — притиснах дланта му към гърдите си. — Ти притежаваш повече от мен, отколкото някой мъж някога е притежавал. Моля те, искай само мен. Просто мен. Такава, каквато ме имаш сега.

Купър не помръдна, но забелязах очите му да проблясват. Това беше достатъчно.

Би могло да е достатъчно.

Възползвах се, пристъпих обратно към него и долепих тяло до неговото. Залепих целувка на шията му и вдишах мускусния му мирис.

— Купър — прошепнах.

Той обгърна гърдите ми с длани, а палецът му потърка зърното ми.

— Да — отново го целунах и обходих ръката му с върховете на пръстите си. — Купър… — той притисна устни в моите и погълна стона ми на облекчена потребност. Успявах да вкуся и да почувствам гнева и похотта му, когато обхвана тила ми с една ръка, а с другата ме притисна във вратата.

Въпреки недоумяващия гняв, който чувствах у него, вкопчих се за още, защото това беше емоция, а аз имах нужда той да изпитва чувства към на мен. Не исках никога да се стига до там да гледа мен по начина, по който гледаше бившата си — все едно съм нищо за него, когато някога съм представлявала толкова много. Забих пръсти в гърба му, а той вдигна високо бедрото ми, та да може да се притисне по-дълбоко между краката ми. От устните ми се откъсна стон на сласт и отчаяние. Купър изръмжа. Звукът предизвика тръпки на възбуда в долната част на корема ми и аз се притиснах към него за още.

Целувката му стана по-настоятелна, прерасна в отчаяна и жадна, почти като за наказание.

— Онова, което правиш… — произнесе срещу устата ми, а пръстите му се забиха болезнено в кръста ми.

Когато отново прошепнах името му, в очите му надникна нещо мрачно и свирепо. Част от секундата по-късно съблече тениската ми и ръцете му бяха по цялото ми тяло.

— Стига ли това? — попита с предрезгавял глас и ме насочи към трапезарията. — Ако ще е така, искам го всичкото.

Не разбрах какво има предвид, докато не се озовах просната на масата с гърди, сплескани срещу хладното дърво. Ахнах заради това колко внезапно се случи и после заради моята уязвимост, когато раздалечи краката ми със стъпало.

Приведе се над мен с гърди, опрени в гърба ми, а пръстите му галеха вътрешната част на бедрото ми близо до вагината ми.

Изпуснах ново сподавено ахване, когато тикна два пръста в мен.

— Подгизнала си — изръмжа доволно в ухото ми. — Поне това ще получа от теб.

Отдръпна се и пръстите му се изплъзнаха от мен. В следващия миг почувствах горещия му и пулсиращ член да се отърква в мен, а ръцете му стиснаха хълбоците ми.

Влезе в мен със засилка.

В първия момент усетих болка, която обаче мигом беше заместена от прилив на наслада, когато той плъзна члена си навън от мен и после обратно вътре.

Горната част на тялото ми се пързаляше напред и назад по масата, а зърната ми се търкаха в лакираното дърво при напористите тласъци на Купър. Усещанията се сляха в едно, докато не се озовах подвластна на сластта, подвластна на един копнеж — той да ме чука.

За това не съществуваше друга дума.

Беше грубо и настойчиво.

Не като първия ни път заедно.

Онова беше експлозия в резултат на натрупано сексуално напрежение.

Това тук беше ярост.

Тази на Купър.

Разочарованието му.

Обидата му.

Потребността му да има поне едно нещо от мен, което друг не е имал.

Почувствах се искана.

Почувствах се нужна.

И това ме направи щастлива.

Изплаках името му в молба за още и хватката му на хълбоците ми стана болезнена.

Прелестната наслада градираше и градираше у мен и след още един дълбок тласък вече не можех да я контролирам. Оргазмът ми експлодира и изпълни цялото ми тяло, а мускулите ми се стегнаха около пениса на Купър.

— Джесика — изпъшка той и тазът му застина за миг, преди да усетя, че и той е свършил с няколко резки движения срещу дупето ми.

Съзнанието ми още се мъчеше да възприеме случилото се и след като желанието утихна достатъчно много, та да отстъпи място на реалността, въпреки отпуснатите ми мускули аз затреперих върху масата.

Купър покри гърба ми и задвижи ръце в успокоителни ласки.

— Джес — произнесе меко в ухото ми. — По дяволите, Джес.

Притиснах се нагоре към него, а той се отдръпна и излезе от мен. С малкото останала ми енергия се избутах от масата и се обърнах към него. Купър мигом се намести между краката ми, а ръцете му стиснаха дупето, за да ме повдигне, така че да обвия крака около него. Прегърнах го през раменете и двамата се взряхме един в друг.

Купър изглеждаше толкова разтърсен, колкото се чувствах аз.

— Не ме изоставяй — промълвих, а думите ми прозвучаха една идея по-силно от шепот. — Тъкмо те открих.

Той затвори очи, все едно изреченото го беше наранило, а после зарови лице в шията ми и ме стисна здраво.

Останахме така, както ми се стори цяла вечност, преди най-накрая да ме целуне нежно, бавно… успокоително.

И след това ме отнесе обратно в леглото.