Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (11)

11.
Купър

Всичко вървеше по план.

Въпреки че Купър не беше възнамерявал да се разхожда по плажа онази вечер и да получава от Джесика целувката, за която жадуваше още от пристигането й, сега се радваше, че се е случило. Целувката отговори напълно на очакванията му и дори тази нейна ситуация с приятелчето й за чукане нямаше да му попречи да я опознае.

А докато я опознаваше, уронваше защитата й.

Купър планираше да съблазни Джесика извън границите на приятелството и право в леглото си. За постоянно.

Тя беше умна, дръзка, забавна, сладка и секси и всичко това беше опаковано в неустоима обвивка. Господи, наистина умееше да се целува. Ако целувката беше нещо, по което да съди, сексът им можеше да се окаже наистина експлозивен. И още повече, Купър я харесваше. Допадна му как сподели с нея проблем от работата си и тя не само го изслуша, но дори му предложи съвет.

Харесваше му и това, че независимо на колко силна жена се правеше, у нея имаше нещо уязвимо. Не знаеше точно какво е, но го долови, когато осъзна, че не е щастлива. То я правеше по-малко съвършена, по-човешка.

Понрави му се колко силно желание изпита да я защити в онзи момент и как искаше да смени темата, за да прогони тъгата от очите й.

Странното беше, че Джесика изглеждаше напълно изумена от самия анализ дали животът й я прави щастлива, или не.

— Не знам — беше отговорила на въпроса му. — Не знам.

Е, Купър знаеше. Лекарката не беше щастлива. Личеше, че й липсва нещо. Всеки път щом станеше въпрос за живота й в Уилмингтън, заговаряше насечено и отнесено и бързо сменяше темата. Но що се отнася до Хартуел, звучеше оживена и щастлива.

Купър подозираше, че Джесика започваше да се влюбва в неговия град — завихрящ се романс, — а още дори не знаеше всичко за него.

Намираше се в дома на Бейли, в северната част на града на няколко пресечки от хотела. Бейли беше организирала прощална вечеря за Джес, тъй като й оставаха само още няколко дни в Хартуел. Към тях с Том, Джес, Купър и Бейли се бяха присъединили Айра и Айрис.

— Като каза, че ще ядем салата, за малко да умра — избъбри Айра на Бейли. — Но тази наистина си я бива.

Бейли му се усмихна от другия край на масата.

— Радвам се, че ти харесва, Айра.

Айра имаше право. Салатата с раци и ябълки, гарнирана с бухти от раци, която Бейли беше приготвила като основно блюдо, беше истински хит.

— Трябва да ми дадеш рецептата — обади се Джесика.

Беше изстенала още на първата хапка и загря порядъчно кръвта му, но Купър започваше да свиква да се чувства по този начин, когато се намираше около нея. Последната седмица, която прекараха на дъсчената алея, беше така наситена със сексуално напрежение, че му струваше всички сили да не я вдигне и отнесе в дома си.

— Разбира се — съгласи се Бейли.

— Имам предвид… Не за да я използвам — поясни Джесика. — Просто да я залепя на хладилника и да се преструвам, че съществува вероятност някога да приготвя нещо толкова добро.

— Не можеш ли да готвиш? — учуди се Айрис и се намръщи при тази мисъл.

Лекарката се изчерви леко.

— Всъщност не.

— Можеш да спасяваш човешки животи, но не умееш да готвиш?

— Ти можеш да готвиш, но не и да спасяваш човешки животи? — контрира Джесика.

Чумеренето на Айрис прерасна в усмивка, а мъжът й се подсмихна.

— Харесвам те. Напомняш ми на моята Айрис.

— Това е комплимент в най-висша форма — увери Бейли лекарката.

Лицето на Джесика се озари от тази нейна красива усмивка.

— Благодаря — но когато очите й срещнаха неговите, красивата й усмивка помръкна леко.

Купър не го прие като нещо негативно.

Беше му ясно заради ревността, която тя не успя да прикрие на плажа, след като реши, че той ще приеме предлаганото от Лиан, а също и от това как тя се втурна в хотела, за да му избяга след не срещата им; че чувстваше абсолютно същото като него. И беше уплашена до крайност от това.

Помисли си, че може би трябваше и той да е уплашен.

Но тя беше подпалила нещо у него и той не можеше да го потуши.

— И така, Джесика — подхвана Том. — Планираш ли скоро отново да посетиш нашето малко градче? Знам, че Бейли би се радвала много.

Тя отправи към Бейли усмивка, изпълнена с копнеж.

— Със сигурност ще се върна, но работя толкова много, че наистина не мога да кажа кога. Знам със сигурност, че сметката за телефона ми ще скочи до небето.

Бейли й се усмихна тъжно.

— Ще ми липсва да те виждам в хотела си всеки ден. Имам усещането, че винаги си била там.

— Аз също.

Купър наблюдаваше как двете приятелки размениха продължителни погледи.

Понякога нещата просто се получаваха. Също както при него и Джак, когато бяха деца. Станаха приятели от мига, в който се запознаха.

Веднага прогони тази мисъл.

— Купър, онзи ден отидох в кабинета на доктор Дуган да попитам дали търсят човек, след като дъщеря му замина. Търсят — съобщи Бейли, а очите й бяха станали кръгли и призоваваха „Помогни ми!“. — Каза, че ще се радва да го обсъди с Джесика.

Лекарката насреща му изръмжа:

— Вече говорихме за това вчера.

Купър се намръщи заради унилото й изражение и погледна строго Бейли. Не искаше Джесика да се чувства заставяна да се задържа някъде, където беше пристигнала единствено за триседмична ваканция. Искаше тя да остане за по-дълго в Хартуел — макар и да беше малко налудничаво, — защото го намираше за правилния ход.

— Недей.

Бейли отвори уста да протестира, но Айрис й попречи.

— И аз искам рецептата. Може да я включим в менюто.

— Няма да ми крадеш рецептите за ресторанта — отсече Бейли, доволна, че са я отклонили от темата.

— Ами ако я нарека „Салатата с раци и ябълки на Бейли“? — предложи Айра.

Бейли помисли малко и поклати глава.

— Съжалявам, не. Сервираме я в хотела. Не мога да влизам в съревнование, като сервирам същото блюдо. И без друго рецептата не е италианска.

— О, ясно — Айрис се усмихна дяволито.

— Купър, онзи ден срещнах Кат и Джоуи. Момчето е все по-голямо всеки път, като го видя — вметна Айра.

Той почувства любопитния взор на лекарката и отговори на безмълвния й въпрос.

— Сестра ми Кат и нейният осемгодишен син Джоуи.

— О.

Той погледна обратно към Айра.

— Не знам дали ти е казала, че Джоуи прескача един клас — заяви гордо Купър. За съжаление Джоуи беше резултат от преспиване за една нощ, бащата беше турист, чието име Кат дори не успя да си спомни. Купър въобще не съжаляваше, че той играе ролята на мъжа в живота на Джоуи. Това запълваше една огромна празнина в неговия собствен живот. Племенникът му беше изключително добро хлапе, а умът му сечеше като бръснач.

— Каза ми — Айра се усмихна широко. — Много е горда. Така и трябва. Това момче е отглеждано, както е редно. Толкова е вежлив. Това вече не се среща често.

— И е истинско копие на теб, Купър — добави Айрис. — Кълна се, че е взел от теб повече, отколкото от собствената си майка.

Беше самата истина. Джоуи беше наследил сините очи и тъмната коса на него и Кат, но изглеждаше също като Купър на неговата възраст. Като се изключеше това, че Джоуи беше по-умен и по-талантлив.

— Кат каза, че се справял добре с уроците си по пиано — вметна Айра.

Той кимна, макар това да беше много меко казано. Хлапето беше истински малък виртуоз. Когато беше на четири, Кат се зае да възстанови и акордира пианото, наследено от майка им, защото Джоуи беше доста заинтригуван от него. Просто му се удаде мигом. Купър беше поискал да плаща за уроци по пиано, а неотдавна учителят му предложи да кандидатства при частен преподавател от Дувър, който някога беше преподавал в консерваторията в Нова Англия. Голям брой от учениците му бяха приемани в най-добрите музикални училища в страната.

Беше много придирчив с кого работи и обичаше да поема учениците си в млада възраст. Точно като тази на Джоуи.

Той също не вземаше евтино.

Но Купър беше обещал на Кат, че ще стори всичко по силите си да помогне, ако този човек приеме Джоуи за ученик.

— „Добре“ — присмя се Бейли заради избора на дума. — Айра, трябва да го чуеш как свири. На осем е и… — тя издаде звук имитиращ експлозия и направи подобен жест с ръце близо до главата си. — Честна дума. Направо ти взема ума.

— Звучи като невероятно дете — произнесе тихо Джесика и погледът му отново се преплете с нейния. — Сигурно си ужасно горд.

— Няма по-горд от мен — отговори дрезгаво той.

— Правят всичко по-хубаво, нали? — отрони тя.

Той предположи, че имаше предвид кръщелницата си и установи, че искаше да научи повече за момиченцето, чие дете беше тя и защо това семейство означаваше толкова много за нея.

— Да — отговори вместо това. — Така е.

* * *

— Благодаря за вечерята — каза лекарката и прегърна Бейли. — И за всичко. Това беше най-хубавата почивка, която някога съм имала.

— Съвсем не е свършила — отвърна Бейли, като прозвуча почти изпаднала в паника. — Остават ни още няколко дни.

Лекарката й се усмихна широко.

— Самата истина. Ще извлечем максимума от тях.

— Ще те изпратя до хотела, докторе — предложи Купър.

Усмивката й посърна леко.

— Това важи за всички — тя посочи към Айрис и Айра.

Айрис се подсмихна.

— О, ние сме на една пресечка от тук. Не живеем на дъсчената еспланада.

— Ясно. Разбира се — тя се обърна обратно към Купър. — И ти не живееш там, нали? Така че не искам да се отклоняваш от пътя си.

— Няма да се прибираш сама вечерта, докторе. Вече сме го обсъждали — той се ухили, а тя се изчерви, когато се сети за случката на плажа.

— Напълно в състояние съм да се справя — изпъшка Джесика.

— Без спорове.

— Какво се случи с цивилизования джентълмен, който онзи ден ми позволи да платя за вечерята?

— Да се разделят разходите на среща е различно от това да се погрижа за безопасното ти прибиране.

— Среща? — Бейли мигом наостри уши.

— Хубаво, изпрати ме до къщи — каза изведнъж Джесика и сряза любопитството на Бейли. — Довиждане на всички! — пожела и бързо напусна къщата.

Пред Купър стояха четири развеселени лица. Той се усмихна в отговор, а Бейли сякаш щеше да запее от удоволствие. Въобразяваше си, че са двойка.

Не бяха.

Купър все така искаше лекарката сама да вземе решение.

Това не значеше, че не беше ужасно забавно да я занася.

Забърза да я настигне отвън.

— По-кротко, докторе.

Тя се обърна да го изчака. Тъгата, която зърна върху лицето й, прогони всякакво веселие.

Вървяха редом към хотела в пълно мълчание, докато накрая на Купър не му писна. Трябваше да обсъдят някои неща.

— Щастлива ли си в Уилмингтън, докторе?

Почувства напрежението, което обзе тялото й. Изведнъж вдигна ръце видимо ядосана.

— Не знам, ясно ли е? Не знам. Но знам, че животът ми е обратно в Уилмингтън, Купър. Работата ми е там. И съм добра в работата си. Онези жени се нуждаят от някой като мен. Имам задължения и не мога просто да ги изоставя.

— Ами ти? — оспори той. — Ти нямаш ли потребности?

Единственият отговор, който последва, беше това преливащо от болка изражение, което той не можеше да разтълкува напълно.

Излъчваше толкова много мъка, че той реши да сложи точка.

Помежду им се възцари мълчание, но обичайното взаимно разбирателство, което той обичаше толкова много, беше изчезнало. С всяка изтекла секунда долавяше абсолютно всичко свързано с нея. Топлината, излъчваща се от тялото й, бързото повдигане и спускане на гърдите, което му даваше да разбере, че и тя също беше повлияна от близостта им, лекото треперене на плътната й долна устна, което тя изобщо не осъзнаваше.

Предишната нощ я сънува.

Тя беше в бара като в деня, когато се запознаха. Нямаше никой, освен тях двамата.

Чука я върху една от масите.

Бързо. Невъздържано.

Толкова разгорещено.

Купър се събуди и веднага скочи под душа. Затвори очи, припомни си съня и се погрижи за себе си.

Беше празно, така празно в сравнение с това каква можеше да бъде действителността.

Само като си помисли, членът му се втвърди под джинсите, а очите му се насочиха към устата на Джесика. Беше време да й припомни какво можеше да има помежду им.

Купър я стисна за китката и я избута встрани от магазина за сувенири на Далия. Алеята между него и съседната сграда беше тъмна и тиха, като се изключеше тяхното тежко дишане. Притисна я, като опря ръце на стената от двете страни на главата й.

Джесика се вгледа нагоре към него с тези големи тъмни очи.

— Купър…

Заглуши задаващия се въпрос с уста, точно както беше постъпил миналия път.

Тя имаше вкус на ментовия сладолед, който бяха яли за десерт и на още нещо. Нещо, изцяло принадлежащо на Джес.

Тя проплака, а секунда по-късно езикът й докосна неговия и дотам.

Той беше погълнат.

Целувката му стана ненаситна и залят от чувство на отчаяние, той притисна цялото си тяло в нейното. Прелестното усещане за устата й, смесено с тежестта на гърдите й, притиснати към него, беше достатъчно да го възпламени, но когато тя обви ръце около шията му и преплете пръсти в косата му, за да го придърпа по-близо, той вече беше свършен.

Сграбчи дупето й, а пенисът му се притисна към корема й. Ръцете му се плъзнаха надолу по задната страна на бедрата й и той качи единия й крак на хълбока си, за да се озове там, където имаше нужда да бъде, да прилегне плътно между бедрата й.

Мамка му, щеше му се да беше облечена с пола.

— Купър — изстена тя и прекъсна целувката. Отпусна глава назад и примижа чувствено с очи, когато той започна да се отърква в нея. Бузите й бяха зачервени и тя заби пръсти в раменете му за опора. Изви таз към него и той почувства как нервните му окончания се възпламеняват.

Имаше нужда да бъде в нея.

Нежната кожа на шията й го зовеше, тя правеше въртеливи движения с таза си срещу него, той я вкусваше, редеше нежни целувки по шията и ключицата й. Премести другата си ръка надолу по гърба й, а устните му достигнаха издутините на гърдите й. Потърка с палец фината материя на блузата й и сутиена, който ги криеше от него, и изръмжа, когато зърното й щръкна под тъканта.

Ако не спряха скоро, щеше да я обладае още тук.

— По дяволите! — дръпна се рязко от нея и тя политна назад към стената със замаян вид.

Всичко, което искаше, беше да я вкуси.

Вече беше наясно, че с тази жена само вкусването нямаше да му стигне.

— Кажи ми — произнесе леко задъхано. — Кажи ми, че имаш това в Уилмингтън, докторе.

Наблюдаваше как мускулите на челюстта й се напрегнаха, когато стисна зъби.

Не можеше да му го каже.

Това му беше ясно. Защото онова, което се случваше между тях, не се случваше твърде често.

— Докторе? — настоя и в този миг установи, че Джесика Хънтингтън не беше само умна и дръзка, но също така и невъобразим инат.

— Не мога да го направя — посочи между тях двамата. — Не и с теб.

И после си тръгна.

Отряза го.

Просто я молеше да отвори малко място в живота си за него. Фактът, че тя отказваше дори да го обмисли, когато кръвта му кипеше заради потребността да я има, а умът му беше ангажиран с нея през повечето часове от деня, беше като зееща рана. Интересно, но болката го изпълни с решимост. Джесика Хънтингтън се самозалъгваше. Купър не знаеше защо, но щеше да научи.

Дотогава лекарката вече щеше да е в леглото му.

Точно там, където и двамата знаеха, че й е мястото.