Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 1 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2023)
Издание:
Автор: Любомир Т. Пировски; Никола Л. Пировски
Заглавие: Власт и отрови
Издание: първо
Издател: Издателство Бон
Град на издателя: Благоевград
Година на издаване: 2017
Тип: научнопопулярен текст
Националност: българска
Печатница: Издателство Бон
Рецензент: Трендафил Атанасов Атанасов
ISBN: 978-954-395-166-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17015
История
- —Добавяне
3.4. Аналогия между парадоксите(синдромите) на властта от токсичните ефекти от нея и синдромите при острите отравяния организма с отрови
Чрез методологично използване на принципа за структурна и функционална аналогия (сравняване по сходни белези и различия) на синдромите при острите отравяния с токсичните ефектите от предозирането на властта, става ясно „отравянето“ от властта и нарушаването на структурите, връзките между тях и процесите в нормалното функциониране на системата жив организъм (човек, социум).
Най-важните синдроми при острите отравяния организма с отрови са:
— психоневрологичен (токсична кома, гърчове, конвулсии, спазми, остри психози, неврологични разстройства, астенично състояние);
— синдром на нарушеното дишане (нарушаване на механизма на дихателния акт, обтурационно-аспирационна, белодробна и хипоксична форма);
— сърдечно-съдов (хипертензия, токсичен шок, нарушения в ритъма и проводимостта на сърцето, остра сърдечно-съдова недостатъчност);
— поражения в храносмилателната система, черния дроб, бъбреците.
Парадоксите (синдромите) на токсичните ефекти от властта за субекта на властта — властника — (едноличен (лидер, мениджър) или колективен „елит“), според нас са:
I. Страхът от загуба и параноята са първите от токсичните парадокси на властта.
II. Чрез взаимната обвързаност в системата „Власт“ между психичното явление и социалното поведение, Аз-ът най-пълно разкрива и осъществява стремежа си към оценяване и израстване, но губи в желанието си за разбиране и несамотност. Това е вторият от токсичните парадокси на властта.
III. Биохимичната и психо-физиологичната основи на властта закономерно водят властника до токсиномания, което, освен че го принуждава да властва и да не може да се откаже от властта, но и често му налага използването на психотропни препарати и растения за тях от групата на психостимулаторите и психомиметиците, и като противодействие след тях — транквилизатори, седативи и алкохол. Това е трети токсичен парадокс на властта.
IV. Използването, без ефективен обществен контрол като обратна коригираща функционална връзка, на различни средства от източниците на власт често предозирано и при прилагане на принципа „целта оправдава средствата“, превръща властниците в политико-икономически „олигархичен елит“, а обекта на властта в „роб“ или „тълпа“, което е четвърти токсичен парадокс на властта.
V. Петият токсичен парадокс на властта е, че въпреки закономерно и често възникващите психосоматичните заболявания на властниците в чиято основата лежат органични изменения в органите, възникнали по схемата: „психични промени → вегетативни нарушения→ структурни изменения“, властниците продължават да искат да властват. В тази насока най-характерни са сърдечно-съдовите заболявания (функционални психокардиологични разстройства; исхемична болест на сърцето; хипертонична болест често комбинирана с атеросклероза) и тези на храносмилателната система.
VI. Шестият токсичен парадокс на властта и като индивидуално психично явление, и като социално поведение е, че властта от свръхдозирана алчност се самоизяжда!
Парадоксът (синдромът) на властта от токсичните ефекти от нея за обекта на властта според нас е: съзнателната подмяна в актуалните потребности и ценности на човека, обществото, тълпата, съобразно целите на властника — едноличен (лидер, мениджър) или колективен „елит“, за спечелване на неговата конкурентната борба за Власт (Imperium), често водещи до разрушаването на организма на обществото.
В съвременната „хибридна война“ като „продължение на икономиката и политиката с други средства“ в борбата за власт, тази подмяна в актуалните потребности и ценности на човека, обществото, тълпата, е едно от най-коварните и с избирателна „токсичност“ средство. По аналогия, в случая използването на „фармакокинетична и фармакодинамичната фаза в действието“ при едновременното прилагане на няколко средства всяко от които е безвредно, но в „организма“ образуват нови продукти, чийто взаимодействие води до токсичен и/или летален ефект замаскиран като естествен разрушителен изход спрямо обекта на властта, е целенасочено създаваният от властника Парадокс(синдром) на властта за обекта на властта.
Властта, като осъзната необходимост, може да предизвиква както положителни, така и отрицателни последици. Единственият начин добрите да се умножат, а лошите — да се намалят, е Знанието — точно, широко и масово, като „противоотрова“ и като коректив на властта. Затова знанията за психо-физиологичните, психофармакологичните и токсикологичните механизми, методи и средства на властта, са най-добрата профилактика на „отравянията“ от — и за — власт.