Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Власт и отрови (10) (Imperium et venena)

ІV. Заключение

Властта (Imperium), като психично явление и като социално поведение с движеща сила конкуренцията, е съзнателното контролиране и променяне на околната среда, включително и поведението на други същества за удовлетворяване на актуални потребности на дадена система (човека, социума), които превръщайки се в „овеществени потребности“ се трансформират в мотивации. В нейната основата стои човешката психо-физиология и поведение — сложен био — психо — социален процес.

Отрови, Токсини (Venena) в по-общия смисъл, според нас са: средства, действие или бездействие, или комбинации от тях, с предозиран ефект, нарушаващи структурите, връзките между тях и процесите в нормалното функциониране на дадена система („отравяне“), и водещи до интоксикация или/и смърт на системата.

Съгласно био — психо — социалният системен подход, конкретната мегасистема която разглеждаме, е: „Личност, Лидерство, Поведение ↔ Общество, Тълпа, Емоции ↔ Власт (Токсикология на властта)“.

„Токсичният“ ефект от властта за обекта на властта — човекът, обществото, тълпата, според нас е: съзнателното контролиране и променяне на околната среда и поведението чрез подмяна в актуалните потребности и ценности, съобразно целите на властника — едноличен (лидер, мениджър) или колективен „елит“, за спечелване на неговата конкурентната борба за Власт (Imperium). „Противоотрова“ на това е Знанието — точно, широко и масово, като коректив на властта и като гарант на Свободата, усвоено и практически използвано от всеки човек в избора му на решения и отстояването им, даващо му здрава основа на неговата ценностна система, правещо го Свободен Човек, което го превръща в субект на властта. Осъзнаването от властника на необходимостта от властта и познаването на нейните ефекти е важно за да не се предозира с нея.

„Токсичният“ ефект от властта за субекта на властта, когато субекта на властта е колективният „елит“, приема формата на противоречия в системата „личен — обществен — колективен интерес“. Количественото натрупване на тези противоречия води до качествени изменения в системата, което още повече изостря конфликтите между производителните сили и производствените отношения до ситуация, при която властващите не могат да управляват постарому, а народа не иска вече да живее постарому, тоест до революционна ситуация за социална, научно — технологична, културна или други революции. За да избегнат този риск от възникващите конфликти, властниците се стремят чрез контрол над човешкото съзнание по различни методи, периодично да ги насочват в такава посока, която е полезна за тях. Въпреки това обаче, материалното и социалното неравенство се задълбочават, властта се концентрира в малко на брой конкуриращи се едри собственици, конфликтите се задълбочават (включително и между едрите собственици) и отново и закономерно съобразно със законите на диалектиката, се стига до революционна ситуация. Казано по друг начин — властта от свръхдозирана алчност се самоизяжда! За „противоотрова“ на това и за развитието на обществото и преструктурирането му като система чрез изменения в количеството на елементите си, в качеството на елементите си, в отношенията между елементите си, или в едно от четирите възможни съчетания между тези признаци, е решението от субекта на властта или принудата му от обекта на властта за ефективно сътрудничество между субекта и обекта на властта, свързани с преразпределение на властта и ресурсите в посока намаляване на материалното и социалното неравенство при удовлетворяване на актуалните потребности и на субекта, и на обекта на властта.

„Токсичният“ ефект от властта за субекта на властта, когато това е едноличен (лидер, мениджър) е налице, когато има несъответствие (закономерно получаващо се във времето и предизвикващо психосоматични заболявания!) между действителната власт на Лидера с нейните актуални възможности и онова, което самият той очаква от себе си, тоест конфликтите: „искам, но не мога“, „искам, но се страхувам“ и „не бива, не мога, но искам“, като при това емоциите, подвластни на петте Мозъчни системи за самостимулация чрез удоволствия, са особено важен фактор при формирането на поведенческия акт. Нервохимическите системи на мозъка са материалният субстрат, с който взаимодействат ендогенните и екзогенните невромедиатори от петте мозъчни системи за самостимулация чрез удоволствия — катехоламини, опиоидни пептиди, серотонин, ацетилхолин и гама амино маслена киселина (ГАМК). Физиологичните функции на катехоламиновите невромедиатори са: Допамин — свързан със системата на възнаграждаване, Адреналин и Норадреналин — със системата за активиране на поведението, Серотонин — със системата за потискане на поведението и отслабваща действието на негативните въздействия. При това голяма част от регулативните функции на катехоламините се припокриват в някаква степен. Активността на различните медиаторни системи е тясно обвързана, като не е толкова важно нивото на отделен трансмитер в мозъка, колкото баланса между различните биологично активни вещества. С механизмите на действие на Норадреналина, Допамина и Серотонина са свързани: паметта и финото модулиране на заучаването и вниманието; регулиране на общото ниво на активация (бодростта и съзнанието) и изследователската, търсеща новости и стимули дейност; подбор на възприетите сетивни импулси и ориентация на поведението към положителни стимули; мотивация, удоволствия и подтици; настроение; цикъл „сън-бодърстване“; инстинкти; познание. При дефицит на Норадреналин, Допамин и Серотонин, и намалена дейност на алфа-2 рецепторите в префронталния кортекс, расте честотата на замаяност, нарушена концентрация на вниманието и нарушения в работната памет, расте тревожното настроение (психична тревожност), депресивното настроение, загубата на интереси, уморяемостта и апатията, негативното мислене, анорексия, спад на либидото, липса на щастие. Налице е характерната и определяща за токсиноманиите типична проява спрямо ендогенното производство (или постъпление) в мозъка на катехоламините (норадреналин, адреналин и особено допамин) и свързаното еволюционно с права връзка с тях и с конкурентоспособността, ниво на тестостерон, както и със съотношението им със Серотонин на: психична зависимост (усещането, че приемането или ендогеното производство на веществото е необходимо за максимално или нормално функциониране на човека); физическа зависимост (физиологична адаптация на организма към хроничната употреба на веществото чрез формиране на толеранс и абстинентен синдром); толеранс (нуждата от увеличаващи се дози вещество за достигане на желания ефект); абстинентен синдром (комплекс от физически и/или психични симптоми, обратни на ефектите от действието на веществото, получаващи се при рязко намаляване на дозите или спиране приема на веществото). Поддържането на постоянно високо и балансирано ниво на невромедиаторите от петте мозъчни системи за самостимулация чрез удоволствия е биохимичната потребност и психо-физиологичната основа на властта за властника, която заедно с Доминантата на Ухтомски принуждава властника да се подчинява на принципа „всичко или нищо“. И затова властника властва и не може да се откаже от властта! Тогава, за да се преодолее силният психически натиск върху индивидуалната Личност или върху „елита“, в много случаи се започва употребата и на психоактивни вещества — психомиметици, невролептици, транквилизатори, антидепресанти, алкохол и др. Те обаче също закономерно водят до характерната и определяща токсиномания. Всичко това може ефективно да се овладее чрез „противоотровата“ на комплексното използване от властника на изменените състояния на съзнанието (ИСС), като целесъобразен когнитивен и евристичен инструментариум и на посочените съвременни психофармакологични фитопрепарати, съвместно със Знанието, Осъзнаването и Конфронтацията със „Сянката“, неговата „тъмна страна“, и процесът на индивидуация разработен от К.Г. Юнг като „метод и път за разширяване на личността към психична цялост в човека“, за да може субекта на властта да бъде наличен и на своето място като добра и Цялостна Личност, което е важно условие за доброто състояние и на обекта на властта (човекът, обществото, тълпата).