Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Власт и отрови (13) (Imperium et venena)

Резюме

Целта на тази книга „Власт и отрови“ на Л. Пировски и Н. Пировски, е да даде нов био-психо-социален системен поглед върху категориите „власт“ и „отрови“ и съществуващите прави и обратни връзки между тях на биохимично, психо-физиологично, токсикологично и социологично ниво. „Дозата прави лекарството“, както и отровата, а отровителството с власт е мащабна интервенция, която трябва добре да се познава, за да може да се контролира. В този аспект властта (Imperium), която е и психично явление и социално поведение с движеща сила конкуренцията, е знание, и знанието е власт за съзнателно контролиране и променяне на околната среда и поведението на човека и социума, за удовлетворяване на актуалните потребности на дадена система. Отрови, Токсини (Venena) в по-общия смисъл са средства, действие или бездействие, или комбинации от тях, с предозиран ефект, нарушаващи структурите, връзките между тях и процесите в нормалното функциониране на дадена система водещи до нейната интоксикация или/и смърт, в случая системата: „Личност, Лидерство, Поведение ↔ Общество, Тълпа, Емоции ↔ Власт“.

„Токсичният“ ефект от властта за обекта на властта — човекът, обществото, тълпата е чрез контрол над човешкото съзнание към целенасочена съзнателна подмяна на актуалните потребности и ценности на обекта на властта от властника — едноличен (лидер, мениджър) или колективен „елит“, за спечелване на неговата конкурентната борба за Власт. „Противоотрова“ на това е Знанието — точно, широко и масово, като коректив на властта и като гарант на Свободата.

„Токсичният“ ефект от властта за субекта на властта (колективен „елит“), приема формата на противоречия в системата „личен — обществен — колективен интерес“. Количественото натрупване на тези противоречия води до качествени изменения в системата. „Противоотрова“ на това и за развитието на обществото и преструктурирането му, е ефективното сътрудничество между субекта и обекта на властта в посока намаляване на материалното и социалното неравенство при удовлетворяване на актуалните потребности и на субекта, и на обекта на властта.

Когато субектът на властта е едноличен лидер, мениджър, „токсичният“ ефект от властта, който закономерно се получава във времето и предизвиква психосоматични заболявания, е налице, когато има несъответствие между действителната власт на Лидера с нейните актуални възможности и онова, което самият той очаква от себе си, тоест конфликтите: „искам, но не мога“, „искам, но се страхувам“ и „не бива, не мога, но искам“, като при това емоциите в субекта на властта, подвластни на петте Мозъчни Системи за Самостимулация чрез Удоволствия, са особено важен фактор при формирането на поведенческия акт. Поддържането на постоянно високо и балансирано ниво на невромедиаторите от петте мозъчни системи за самостимулация чрез удоволствия е биохимичната потребност и психо-физиологичната основа на властта за властника, неговата властова токсикомания, която заедно с Доминантата на Ухтомски принуждава властника да се подчинява на принципа „всичко или нищо“. И затова властника властва и не може да се откаже от властта. „Противоотровата“ е в комплексното използване от властника на изменените състояния на съзнанието (ИСС), като целесъобразен когнитивен и евристичен инструментариум и на посочените съвременни психофармакологични фитопрепарати, съвместно със Знанието, Осъзнаването и Конфронтацията със „Сянката“ (К.Г. Юнг), за да може субекта на властта да бъде наличен и на своето място като добра и цялостна Личност, което е важно условие за доброто състояние и на обекта на властта (човекът, обществото, тълпата).