Джъстин Кронин
Градът на огледалата (71)

Седемдесет

Свечеряваше се.

Вестителите хукнаха; от командния пост на стената Питър осъзна хладнокръвно колко слаба е защитата им. Периметър от десет километра, необучени хора, безстрашен враг.

Макар Апгар да не каза нищо, Питър знаеше какво си мисли. Може би Ейми бе заминала с Алиша, за да се предаде; може би в крайна сметка драките нямаше да ги нападнат. Или пък щяха да ги нападнат въпреки всичко. Спомни си съня: Ейми, отдалечаваща се под лунната светлина, без да се обърне назад. Държеше го единствено онова, което предстоеше през следващите няколко часа. Имаше роля и щеше да я изиграе.

Чейс се качи при тях. Питър за малко да не познае началника на кабинета си. Форд носеше офицерска униформа, макар пагоните да бяха отрязани набързо, вероятно от уважение. Държеше пушка и се опитваше да си придаде уверен вид. Оръжието изглеждаше така, сякаш беше висяло години наред над нечия камина. Питър понечи да каже нещо, но замълча. Апгар повдигна скептично вежди, но също не каза нищо.

— Къде е Оливия?

— В президентското укритие — отвърна колебливо Чейс. — Надявам се, че не възразяваш.

Тримата мъже се смълчаха, когато постовете започнаха да се преброяват. Готови бяха за нападението. Сенките из долината се издължаваха. Прекрасна лятна вечер с обагрено в оранжево небе.