Джъстин Кронин
Градът на огледалата (50)

Четирийсет и девет

Малко след разсъмване Кейлъб събуди Пим.

Нещо се е случило във фермата на Тейтъм.

Пим се разсъни веднага.

Какво?

Кейлъб разпери пръстите на двете си ръце и описа няколко кръга върху гърдите си: Пожар.

Пим отметна завивката.

Идвам с теб.

Стой тук. Аз ще отида да огледам.

Тя ми е приятелка.

Пим имаше предвид Дори.

Добре, отвърна Кейлъб.

Децата още спяха. Докато Пим се обличаше, Кейлъб събуди Кейт и й каза какво става.

— Според теб какво означава това? — Говореше сънено, но погледът й беше бистър.

— Не знам — Кейлъб свали револвера от колана си и й го подаде. — За всеки случай.

— По какво би трябвало да стрелям?

— Ако знаех, щях да ти кажа. Стой вътре, няма да се бавим.

Кейлъб излезе на двора, където го чакаше Пим. Тя гледаше към билото на хълма с ръце на кръста. В далечината се издигаше гъста колона дим с цвета на дъждоносен облак, значещ, че огънят е угаснал.

Джеб?, попита с жест Пим.

Конят лежеше там, където бе умрял. Хубавец се беше отдалечил в другия край на заграждението.

Джеб умря снощи.

Пим попита спокойно:

Как?

Получи гърч. Не исках да те разстройвам.

Аз съм ти съпруга. Пим жестикулираше гневно. Видях те да даваш пистолет на Кейт. Кажи ми какво става.

Кейлъб не знаеше какво да отговори.

 

 

От къщата бяха останали само купчина обгорени греди и тлееща жар. От силната топлина стъклата на прозорците се бяха стопили. Трябваше да минат поне няколко часа, може би цял ден, докато станеше възможно Кейлъб да потърси телата, макар да се съмняваше да е останало нещо повече от зъби и кости.

Дали са успели да излязат?, попита Пим.

Кейлъб поклати глава безмълвно. Какво се бе случило? Изпаднал от печката горящ въглен? Преобърната лампа? Миг невнимание и къщата беше пламнала.

Забеляза още нещо. Заграждението за конете беше празно. Портата беше отворена; по земята имаше следи от влачене, сякаш някой беше убил конете и беше извлякъл труповете. Какво означаваше това?

Да проверим в плевнята, каза той.

Кейлъб влезе пръв. Трябваше му миг, докато свикне с тъмнината. В дъното нещо лежеше на пода.

Дори. Жената лежеше свита в ембрионална поза. Косата и миглите й бяха изгорели, лицето й беше подуто и опърлено. По нощницата й имаше изгорели участъци, на места дори беше залепнала за кожата. Дясната ръка и двата й крака бяха овъглени; остатъкът от кожата й беше осеян с мехури, сякаш вреше отвътре.

Той коленичи до нея.

— Дори, ние сме Кейлъб и Пим.

Дясното й око се отвори леко; другото беше подуто и затворено. От гърлото й излезе звук, хриплив стон. Кейлъб дори не можеше да си представи каква агония изпитва. Догади му се.

Пим донесе кофа и черпак, коленичи до Дори, повдигна главата й и поднесе черпака към устните й. Дори успя да отпие малка глътка, но изплю остатъка.

Трябва да я заведем при Кейт, каза Пим.

Истинско чудо беше, че жената е още жива; нямаше да издържи пътуването. Но трябваше да опитат. На стената имаше подпряна ръчна количка. Кейлъб извади две постелки от един сандък и ги постла в количката.

Хвани я за краката.

Кейлъб застана зад жената и я хвана под мишниците. Тя се разпищя и се замята. След най-дългите пет секунди в живота му успяха да я наместят в количката. По ръцете на Кейлъб беше полепнало нещо пихтиесто: късчета кожа.

Писъците й утихнаха и тя задиша учестено. Нямаше да издържи пътуването; при всяко подрусване на количката щеше да изпитва непоносима агония. Когато вдигна дръжките на количката, Кейлъб забеляза друг проблем. Дори беше едра жена. Балансирането на количката щеше да изцеди силите му.

Нека аз да бутам от едната страна, каза Пим.

Кейлъб поклати твърдо глава. Бебето.

Щом се уморя, ще спра.

Кейлъб не беше съгласен, но не успя да разубеди Пим. Закараха Дори до вратата. Щом слънцето я огря, тя се сгърчи и наклони опасно количката на една страна.

Сигурно е заради изгарянията по очите, предположи Пим.

Тя отиде до плевнята и се върна с парче плат, което топна в кофата с вода и положи върху горната половина от лицето на жената. Дори се поуспокои.

Да вървим, каза Пим.

 

 

Отне им близо час да закарат Дори до фермата, но, за щастие, по пътя жената беше изпаднала в безсъзнание. Кейт изтича навън да ги посрещне. Щом зърна Дори, тя се обърна към вратата, където Ел и Буба стояха и гледаха любопитно. Тео се въртеше около краката на Буба като кученце.

— Прибирайте се вътре — нареди тя. — И вземете братовчед си.

— Искаме да гледаме! — измрънка Ел.

— Прибирайте се веднага!

Децата влязоха неохотно в къщата. Кейт се наведе към Дори.

— Мили боже.

— Намерихме я в плевнята — обясни Кейлъб.

— А съпруга й?

— Нямаше следа от него.

Кейт погледна към Пим. Момичетата не бива да гледат.

Пим кимна. Ще ги държа настрани.

— Трябва ни брезент или здраво одеяло — обърна се Кейт към Кейлъб. — Да я занесем в задната стая, далеч от децата.

— Ще оцелее ли?

— Състоянието й е изключително тежко, Кейлъб. Не мога да направя почти нищо.

Кейлъб донесе едно от дебелите вълнени одеяла, които използваше за конете. Разпънаха го на земята до количката, преместиха Дори върху него, завързаха летви в двата му края и направиха импровизирана носилка. Когато я вдигнаха, тя издаде хриплив звук, подобен на сподавен писък. Кейлъб потрепери; вече не издържаше мъчителните стенания. Струваше му се невъобразимо жестоко, че Дори още не беше умряла. Занесоха я в малкия килер, където преди спяха момичетата, и я положиха върху рогозката. Кейлъб закова върху прозореца одеяло да служи за щора.

— Трябва да й съблека нощницата — Кейт хвърли сериозен поглед на Кейлъб. — Ще е… страшно.

Кейлъб преглътна. Едва се осмеляваше да погледне към обгорената и осеяна с мехури кожа.

— Не ме бива в тези работи — призна той.

— Нормално е, Кейлъб.

Той осъзна още нещо. Изчакал беше твърде дълго; сега нямаха друг избор освен да чакат жената да умре. Само с един кон нямаше как да използват каруцата, за да закарат Дори в Мистик. А Пим никога нямаше да я изостави.

— Ще ми трябват чисти кърпи, бутилка с алкохол и ножици — каза Кейт. — Превари ножиците, но не ги пипай след това, остави ги върху кърпа. После отиди да гледаш децата. Пим ще ми помага. Най-добре изведи децата навън.

Кейлъб не се обиди. Напротив, изпита признателност. Намери всичко, което Кейт искаше, занесе го в килера и изпрати Пим да помага. Момичетата правеха легла за куклите си от листа и клонки в градината зад кухнята, а Тео пълзеше покрай тях.

— Елате деца, ще отидем на разходка до реката.

Кейлъб вдигна Тео и хвана Ел за ръка, тя на свой ред хвана сестра си и поеха в редица напред. Намираха се на половината път, когато чуха пронизителен писък. Звукът прониза Кейлъб като куршум.

 

 

Лушъс, започна се. Имам нужда от теб.

Гриър шофираше отпреди изгрев-слънце.

— Просто приготви кораба — казал беше на Лор.

Профуча покрай Розенбърг в тъмното, продължи на североизток и излезе на магистрала №10 тъкмо когато слънцето изгряваше зад гърба му.

Щеше да стигне в Кървил до четири, най-много пет часа следобед. Какво щеше да донесе падането на мрака?

Ейми, идвам.