Джъстин Кронин
Градът на огледалата (33)

Трийсет и две

Намериха Бил в басейна в края на преливника. Предишната вечер се беше измъкнал незабелязано от болницата заедно с дрехите и обувките си. По-нататък следите му се губеха. Някой каза, че го видял да играе комар, но не беше сигурен; имаше вероятност да е било друга вечер. Бил винаги беше на масите за комар. По-силно впечатление би направило отсъствието му.

Загинал беше при падането: трийсет метра от върха на язовирната стена, после дългото търкаляне до басейна, където тялото му се бе спряло в един сифон. Краката му бяха натрошени, гръдният кош смачкан; с изключение на това изглеждаше както обикновено. Скочил ли беше, или го бяха бутнали? Животът му не се разви, както бяха очаквали; Сара се чудеше колко ли много Кейт беше крила от нея. Но нямаше да е редно да я пита.

Дълговете му обаче трябваше да бъдат платени. Сара, Холис и Кейт събраха спестяванията си, но те не стигаха да покрият и половината от сумата. Три дни след погребението Холис занесе парите в сградата в Х-таун, която всички продължаваха да наричат „При братовчеда“, макар самият братовчед да беше умрял преди години. Холис се надяваше, че с този жест и старите му познати ще успее да уреди въпроса. Върна се обаче унил и поклати глава. Сега играчите бяха други и името му нямаше никаква тежест.

— Не успях да уредя въпроса — каза той.

Кейт и момичетата бяха дошли да спят у Сара и Холис. Кейт изглеждаше вцепенена, жена, отдавна приела съдбата си, но скръбта на момичетата беше съкрушителна. В техните очи Бил беше просто баща им. Любовта им към него не бе помрачена от факта, че като беше поел по наклонената плоскост, сам беше поставил живота си в опасност. С годините болката щеше да се превърне в усещането, че ги е изоставил. Сара би направила всичко по силите си, за да им спести тази скръб. Но това, разбира се, беше невъзможно.

Оставаше единствено надеждата, че проблемът с дълговете ще се разреши по някакъв начин. След два дни Сара се прибра вкъщи и завари Холис на масата в кухнята с мрачно изражение. Кейт играеше карти с момичетата на пода, но Сара виждаше, че го прави, за да им отвлече вниманието; случило се беше нещо сериозно. Холис й показа бележката, която някой беше пъхнал под вратата. На нея с едър детински почерк пишеше: „Прекрасни момичета“.

Холис държеше револвер в каса под леглото. Той го зареди и го даде на Сара.

— Ако някой влезе тук, стреляй.

Не й каза какво е направил, но същата нощ „При братовчеда“ изгоря. На сутринта Сара отиде с Кейт до пощата, за да изпрати писмо, което вероятно щеше да пристигне в Мистик след доста време. Идваме ви на гости, беше написала Кейт на Пим. Момичетата нямат търпение да те видят.