Ерин Уот
Пясъчен замък (38)

Глава 38
Ела

Една седмица по-късно.

— Какво е това? — питам, когато излизам от банята, облечена с любимите си домашни дрехи — тениска на Рийд и къси панталони.

Днес танците продължиха по-дълго, затова пратих Рийд да се прибере сам. Когато се върнах вкъщи, го накарах да ме чака да се изкъпя, макар да заяви, че не го интересува дали съм потна.

Влизам в стаята си и заварвам цветни брошури на леглото. На повечето има снимки на ученици, стиснали учебници пред гърдите си.

— Избери си — предлага Рийд. Отправил е взор към телевизора.

Приближавам се и разбирам, че това са брошури за колежи.

— Какво да си избера?

— Избери в кой колеж ще учим.

— Ние? — Любопитна, разгръщам една от тях. „Университетът на Северна Каролина (УСК) дава дипломи още от осемнадесети век“, се казва в брошурата.

— Естествено — той се завърта на една страна и смачква половината лъскави хартии.

— Ще избираме заедно? — питам, изненадана.

— Позна. Каза, че искаш да танцуваш, така че тук има няколко, които предлагат добро образование в областта на изкуствата. — Претърсва купчината и изважда една брошура в бяло и червено. — УСК в Грийнсбъро предлага специалност с танци, както и колежът в Шарлот. И двете са официално признати от Националната асоциация на танцовите училища.

— Сам ли проучи всичко това? — Позната топлина се разлива в тялото ми.

— Разбира се.

Прехапвам долната си устна, за да не заплача. Това сигурно е едно от най-милите неща, които някой някога е правил за мен. Не се справям добре с прикриването на чувствата, Рийд се пресяга над леглото и ме издърпва към себе си.

— Това разстройва ли те? — Гледа ме изпитателно.

— Не. Това е толкова мило — хленча аз.

Усмихнат, сяда на края на леглото и ме намества между краката си. Изглежда хем смутен, хем горд.

— Беше най-малкото, което можех да сторя. Какво мислеше да правиш, преди татко да те отвлече?

— Ха, значи признаваш, че ме е отвлякъл!

— Просто така се изразих — ухилва се той.

— Хубаво. Щях да следвам в общински колеж и да получа образователно-квалификационна степен по бизнес. После две години щях да ходя на уроци по счетоводство и по възможност щях да си намеря сигурна работа с броене на цифри по цял ден. Възнамерявах да нося много дрехи в цвят каки, да ям на стол и може би да имам куче, при което да се прибирам.

Усмивката му става още по-широка.

— Е, сега можеш да влезеш в колеж по изкуствата и да се издържаш от доверителния си фонд.

— Ами твоята диплома по бизнес?

— Може да я получа навсякъде — свива рамене. — Баща ми умира да се захванем със семейния бизнес. Гид не е заинтересован. Ийст обича бързи коли. Близнаците са по-скоро като… — спира, преди да изрече името на Стив. — Близнаците харесват самолетите и не се вълнуват от ръководенето на бизнеса.

Измъквам се от прегръдката му и отивам до скрина, откъдето изваждам флаера, който предната вечер видях на таблото с обявите в „Астор Парк“ — Хейли ми го посочи. Връщам се при Рийд и заменям брошурата му за Грийнсбъро с флаера.

— Какво е това? — обръща го.

— Бокс за аматьори. Знам, че обичаш да удряш разни неща, но май не бива да ходиш повече на доковете. Така ще можеш да удряш някого и ти да бъдеш удрян и да е напълно законно. Не ти предлагам да правиш това до края на живота си, но…

— Харесва ми — заявява Рийд.

— Така ли?

— Мога да правя това, да ходя на училище и да се прибирам при теб, нали?

— Точно така — разтапям се върху него. Лукава усмивка извива устните ми. — О, и Вал предложи да взимаш Уейд. Според нея ще му се отрази добре да отнесе някой и друг юмрук по хубавото си лице.

Рийд се хили.

— Мислех, че сега са заедно!

— Заедно са. — Разсмивам се при мисълта за най-добрите ни приятели. Официално са двойка от седмица, а Вал вече налага мнението си. — Но все пак го кара да си плати за хойкането с други.

— Мацките са луди — завърта очи Рийд.

— Не сме. — Ощипвам бузата му предупредително. — А, и между другото, реших да ходя на уроци по танци. Това е единственото нещо, за което наистина завиждам на Джордан. Знам, че няма да съм толкова добра само с уроци за една година, но въпреки това ми се струва готино.

— На татко ще му хареса.

Рийд ме наглася върху себе си и започвам да се търкам в блаженото му, твърдо тяло. Устните ни се срещат, нежно и сладко. Ръцете му се прокрадват под плата на късите ми панталони и ме притискат по-плътно. Целуваме се, докато оставаме без дъх, а после се търкулвам от него, защото ако продължим в същия дух, за нула време ще започнем да се разсъбличаме. Скоро ще вечеряме, а всички решихме да положим усилия да вечеряме заедно като семейство.

Освен това Гидиън ще дойде тази вечер, а имам подарък за него.

— Справяш ли се с цялото…? — Рийд не довършва. Както винаги, не споменава Стив по друг начин освен с намеци.

— Добре съм — уверявам го. — И не се притеснявай да споменаваш Стив пред мен. Просто не го наричай мой баща, защото не е. Никога не е бил.

— Така е — съгласява се. — Никога не е бил твой баща. Не приличаш на него.

— Надявам се.

Само че, колкото и да ми се иска да не беше така, Стив ми е баща и доверителният фонд, за който Рийд говореше, всъщност е дело на Стив. Вече го намалих наполовина, но беше за добра кауза.

Мисля, че Гидиън ще е много, много щастлив тази вечер, когато разбере за сделката, която сключих с Дейна. В замяна на половината пари на Стив да изгори всички доказателства, с които държеше него и Савана. Знам, че със сигурност ги е унищожила, защото седях с нея до камината, когато изгори флашката, снимките и документите, които, както твърдеше, никога не е имала намерение да подаде в съда.

Бяхме пред същата онази камина, където Брук и бебето й са намерили смъртта си, но се опитвам да не мисля много за това. Брук я няма. Както и нероденото дете на Калъм. Нищо няма да ги върне, единственото, което можем да направим, е да оставим трагедията зад себе си.

— Ти добре ли си? — пресягам се и стискам ръката на Рийд. — Вече по-добре ли си, след всичко случило се?

— Да — признава той. — Определено съм облекчен, че няма да ходя в затвора, но все още съм бесен на твоя… на Стив. Яд ме е и на майка ми. Но се опитвам да загърбя тези неща.

Напълно го разбирам.

— Ами Истън? Не ти ли се струва малко странен напоследък? — Истън бе необичайно кротък през изминалата седмица.

— Не знам. Май е хлътнал по някакво момиче.

— Сериозно? — извъртам се на една страна.

— Сериозно — крайчецът на устата му се извива.

— Леле — поклащам глава, изумена. — Адът е замръзнал.

— Да.

Преди да ми се отдаде възможност да го разпитам още, Калъм вика от фоайето.

— Вечерята е готова.

— Хайде, да слизаме — казва Рийд и ме издърпва от леглото. — Семейството чака.

Обичам тази дума и обичам момчето, което ме хваща за ръката и ме повежда към вратата, за да се присъединим към семейството ни.

Моето семейство.