Ерин Уот
Пясъчен замък (26)

Глава 26
Рийд

Когато на другия ден се прибирам от училище, намирам Халстън Гриър във всекидневната в предната част на къщата. Срещата с Ела снощи бе толкова напрегната дори след секса и сега знам защо.

Независимо какво правим, сянката от делото ще тегне над нас, докато цялата тази простотия се оправи.

— Още свидетелски показания? — Въпросът ми звучи по-заядлив, отколкото ми се искаше.

Гриър и баща ми си разменят тягостни погледи. После татко става, сграбчва ме за рамото и ме дръпва, сякаш да ме прегърне, но спира.

— Каквото и да решиш, имаш подкрепата ми — обещава ми с дрезгав глас и излиза.

Гриър безмълвно сочи дивана. Изчаква да седна, а после вади едно от онези напечатани показания от куфарчето в краката му.

Ако до края на живота си не видя повече напечатан лист, ще умра щастлив.

Адвокатът ми подава документа.

— Няма ли ти да го прочетеш? — Очите ми пробягват през заглавието, което гласи, че това са показанията на Руби Майърс. — Никога не съм го чувал. Нечия майка ли е? — Блъскам си главата да се сетя за някого с такава фамилия. — Има един Майърс, осмокласник. Май играе лакрос…

— Просто чети.

Настанявам се и започвам да чета.

Аз, Руби Майърс, съзнавайки, че мога да бъда подведена под отговорност за лъжесвидетелстване, декларирам, че доколкото ми е известно, следната информация е достоверна и точна.

1. На навършени осемнадесет години съм и в състояние да свидетелствам по своя воля.

2. Живея на улица 8-ма, 1501, апартамент 5Б, Бейвю, Северна Каролина.

3. Бях повикана да сервирам кетъринг на частно събитие на улица „Лейкфронт“ 12 в Бейвю, Северна Каролина. Закара ме приятелка, защото колата ми не беше в изправност. Казаха ми, че има проблем с алтернатора.

Това е моят адрес. Връщам се към последния път, когато вкъщи имахме сервитьори. Трябва да е било, когато Брук и Дейна бяха дошли на вечеря. Но не се сещам нищо, дето да си струва да бъде докладвано. Ийст и Ела завариха Гидиън и Дейна да се чукат в тоалетната. За това ли става дума? И ако е така, какво общо има с моя случай?

Отварям уста да попитам, но следващият ред приковава вниманието ми.

4. След вечеря, към 21:05, използвах тоалетната на горния етаж. Стана ми любопитно за къщата, тъй като беше много красива, и се чудех как ли изглежда останалата част. Вечерята бе приключила, затова се промъкнах горе, макар че не биваше. Чух двама души да говорят в една от спалните и надникнах. Беше второто най-голямо момче, Рийд, и русата дама, която сега е мъртва.

Няма нужда да чета повече. Оставям двата листа с писмени показания и казвам спокойно:

— Това е лъжа. Онази нощ въобще не съм бил на горния етаж с Брук. Единственият път, когато е била в стаята ми през последните шест месеца, е в нощта, когато Ела избяга.

Адвокатът само помръдва рамене по онзи свой влудяващ, безполезен начин.

— Руби Майърс е мила дама, която работи на две места, за да издържа децата си. Съпругът й я е напуснал преди около пет години. Всичките й съседи споделят, че на света няма по-добра самотна майка от Руби Майърс.

— Жена с ценности и морал? — подмятам подигравателно, повтаряйки обвиненията, които Джордан Карингтън използва в показанията си. Понечвам да му върна документа, но Гриър не го взима.

— Продължавай да четеш.

Недоволно минавам през останалите параграфи.

5. Русата дама, Брук, каза на момчето, че й липсва. Според мен това означаваше, че в някакъв момент вече са били заедно. Той я попита какво, по дяволите, прави в стаята му и й нареди да излезе. Тя се нацупи малко и отвърна, че преди не се е оплаквал.

— Нацупи се малко? Кой пише такива глупости?

— Насърчаваме свидетелите сами да пишат свидетелските си показания. Звучат по-автентично.

Ако Гриър не трябваше да ме спасява, вероятно щях да му счупя челюстта.

6. Брук заяви, че е бременна и че Рийд е таткото. Той отвърна, че бебето не е негово, и й пожела късмет в живота. Тя обясни, че не й трябва късмет, защото има него. Той все й повтаряше да се махне, защото момичето му си идва.

— Какво е наказанието за лъжесвидетелство? — настоявам. — Защото нищо подобно не се е случило. Горе-долу по това време имахме вечеря с Брук и Дейна, но не съм говорил със сервитьори.

Гриър пак свива рамене.

Продължавам да чета.

7. Дамата искаше Рийд да й помогне да си уреди брак с баща му, но той отказа и й заяви, че ще стане част от семейството му само през трупа му.

8. Чух шум и се уплаших да не ме хванат, затова избягах надолу и се включих в прибирането на всички чинии и кетъринг пособия. После се качих в минивана. Приятелката ми ме остави вкъщи.

— Пълни глупости. — Мятам лъжите на масичката и потривам лице. — Дори не познавам Майерс. А разговорът, който описва, се състоя в нощта, когато Ела избяга. Нямаше никой друг. Не знам откъде знае това.

— Значи се е случило?

— Никога не съм казвал, че тя ще стане част от това семейство само — грабвам листовете и цитирам точните лъжливи думи — „само през трупа му“

— Тогава откъде знае?

— Не знам. — Опитвам се да преглътна, но гърлото ми е толкова сухо, че чак ме боли. — Сигурно познава Брук отнякъде. Не може ли да проследиш телефона й и да видиш дали е имала контакт с Брук? — Знам, че се целя във въздуха, но усещам как стените около мен се приближават.

— Имайки това предвид… — избутва документа към мен така, че почти пада от масичката. — Приеми сделката, Рийд. Ще излезеш до двайсет и третия ти рожден ден — опитва се да се усмихне. — Погледни го като друг вид обучение след средното образование. Можеш да караш курсове към някой колеж, докато си вътре, дори диплома ще вземеш. Ще направим всичко възможно да облекчим живота ти.

— Не можеш да ме спасиш от едно лъжливо обвинение — сопвам се аз. — Как изобщо да ти имам доверие за каквото и да било?

Той се пресяга и грабва куфарчето. На лицето му е изписано разочарование.

— Давам ти възможно най-добрите правни съвети. Някой по-безскрупулен адвокат би завел това до съда, та баща ти да плати още куп пари. Препоръчвам ти да приемеш споразумението, защото защитата ти не е добра.

— Казвам ти истината. Никога не съм те лъгал — стягам челюсти, тъй като не мога да стегна юмруци.

— Понякога невинни хора изчезват за дълго време — гледа ме печално над тъпите си очила. — Вярвам ти и смятам, че може би прокурорът също ти вярва и затова успях да издействам тази сделка. Непредумишленото убийство може да ти донесе двайсетгодишна присъда. Десет години е много щедро. Това е най-добрата оферта.

— Баща ми знае ли? — кимвам към показанията на Руби Майерс.

— Да. — Той намества куфарчето в ръката си. — Дадох му го да го прочете, преди да дойдеш.

— Трябва да си помисля — изричам сподавено.

— Предложението на Делакорт вече не важи. Има твърде много доказателства — добавя Гриър, сякаш бих приел Делакорт като вариант. Знае, че няма да допусна Даниел да се върне и да тормози Ела.

Земята се движи под краката ми. На осемнайсет съм и някога безграничният ми свят сега е сведен до избора между пет години в затвора или да хвърля заровете и да остарея в малка циментова килия.

— Ако… — Гърлото ме дращи и усещам позорни, топли сълзи да напират в ъгълчетата на очите ми. Едва изричам: — Ако приема сделката, кога започва излежаването на присъдата?

Раменете на Гриър се отпускат от облекчение.

— Препоръчах на прокурора и той, изглежда, е склонен да приеме присъдата ти да влезе в сила след първи януари. Ще можеш да довършиш семестъра и да прекараш празниците със семейството си. — Премества се напред и гласът му става малко по-жив. — Мисля, че мога да ти издействам затвор с по-лек режим. Там обикновено са наркодилърите, финансовите измамници, сексуалните престъпници. Много кротка тайфа — усмихва се той, сякаш трябва да го възнаградя за този дар.

— Нямам търпение — отвръщам. Подавам ръка, припомняйки си обноските, на които майка ми ме е научила. — Благодаря ти.

— Няма защо. — Здрависваме се и се обръща да си върви, но спира на вратата. — Знам, че първият ти инстинкт е да се бориш. Това е достойно качество. Но в случая наистина е добре да се предадеш.

ДЕСЕТ МИНУТИ ПО-КЪСНО БАЩА МИ МЕ НАМИРА НА СЪЩОТО МЯСТО, ЗАКОВАН ЗА ПОДА. Започвам да осъзнавам тежестта на положението.

— Рийд? — продумва тихо.

Вдигам изтерзан поглед към него. С баща ми сме приблизително еднакви на ръст. Аз съм малко по-едър, защото вдигам тежести. Но помня като дете как ме носеше на рамене и си мислех, че винаги ще ме пази.

— Според теб какво да правя?

— Не искам да отидеш в затвора, но работата не е толкова проста. Не е все едно да отидеш до Вегас, да сложиш няколко милиона на масата и да хвърлиш заровете. Да отидеш на съд, е все едно да играеш комар, но залогът е животът ти. — Изглежда състарен, уморен и победен; така се чувствам и аз.

— Не съм го направил. — За първи път е важно за мен да му го кажа и да ми повярва.

— Знам. Знам, че никога не би я наранил — извива устни той. — Независимо колко го е заслужавала.

— Да — пъхвам ръце в джобовете си. — Искам да говоря с Ела. Мислиш ли, че Стив ще е против? — Ако ми е останало малко време, искам да бъда с хората, на които държа най-много.

— Ще го уредя. — Бръква в сакото си, за да извади телефона. — Искаш ли да говориш с братята си? Не е задължително. Поне докато направиш своя избор.

— Заслужават да знаят. Но предпочитам да преживея това само веднъж, тъй че ще изчакам Ела да дойде.

Излизаме в коридора, кракът ми е още на първото стъпало, когато ме осенява мисъл.

— Ще кажеш ли на Стив за цялата тази каша? — махвам с ръка към всекидневната, където Гриър току-що пусна бомба над живота ми.

Татко поклаща глава.

— Това е нещо много лично — отвръща и едва-едва се усмихва. — Именно затова Ела трябва да бъде тук.

— Така е. — Взимам стъпалата по две наведнъж и когато стигам горе, пращам съобщение на Ела.

Татко ще уреди да дойдеш.

Така ли?:) Чувствам се, сякаш съм под домашен арест. Не се оплаквам, но Стив бе споменал, че този апартамент е много малък. Мислех, че не е наред, но след три седмици тук ми се вижда като бисквитена кутия.

Чудя се колко ли са големи затворническите килии.

Отвръщам й:

Разбирам те.

Умът ми препуска, като си помисля за сделката. Ако приема, ще ме натикат в циментова килия и ще ме държат там пет години. Почти две хиляди дни. Ще се справя ли? Ще го преживея ли?

Сърцето ми бие толкова силно, та се чудя дали няма да получа инфаркт.

Пришпорвам пръстите си отново на телефона.

Кога ще ви пуснат в пентхауса?

Скоро, надявам се. Г. иска да търся нещата, с които го изнудва. Да го направя ли?

Да. Ако не бие на очи.

Мамка му, искам да освободя семейството си от хватката на Дейна и Брук. Първата стъпка е да се отърва от обвинението в убийство. Мога да се боря, но какъв е смисълът? Гриър казва, че случаят е безнадежден.

Не искам да въвличам семейството ми в процес. Не искам купища свидетели да говорят за проблемите на Истън с комара, пиенето и наркотиците, за личния живот на близнаците, изопачени истории за Гидиън и Дейна, за мен, Брук и татко. А също и за миналото на Ела. Няма нужда пак да я влачат през калта.

Семейството ми вече е преживяло достатъчно. Ако отида на съд, обвинението ще изрови и подробностите около смъртта на мама. Всичко, което толкова се старахме да остане помежду ни, ще бъде извадено на показ.

Мога да го предотвратя. Цената на скриването на тайните с парче от свободата ми. И то не голямо. Пет години. Пет годни, ако имам късмет. Ще го преживея. Това е само част от живота ми. Нищо в сравнение с травмата, която процесът би нанесъл на семейството ми.

Нищо.

Да, взех решение. Това е правилният избор.

Трябва само да убедя Ела и братята си.

 

 

Ела се появява час по-късно. Когато прекрачва входната врата, тутакси ми става по-леко на сърцето. Нямам време да се подготвя, преди да се хвърли в ръцете ми. Дарява ме с дълга, възбуждаща целувка и се изнизва от ръцете ми.

— Боже, като леден блок си — ощипва голата ми ръка. — Облечи се.

— Мислех, че ти харесвам гол — контрирам я с пресилена радост в гласа. — Веднъж май спомена, че е престъпление да нося тениски.

Бърчи нос, но не отрича.

— Как ли е успял Калъм да убеди Стив? Той на мига ми разреши да дойда, и то без патърдия. Да не би вече да се предава?

Усмихва се широко, явно мисли, че ще й съобщя добри новини. Не искам да й разказвам, но нямам избор. Това е и нейното бъдеще.

— Хайде — хващам я за ръка и я повличам към стъпалата. — Да отидем в стаята ти.

Крача към спалните на братята ми. Чукам по вратите им и крещя:

— Ела е тук.

Те моментално подават глави.

— Сестричке!

Пристъп на ревност свива стомаха ми, като гледам как Истън гушва Ела, последван от Сойер и Себ. Но това, че са близки, е хубаво. Особено за Ийст.

Обръщам се и поемам към стаята на Ела; старая се да потисна негативните чувства. Ще се нуждаят един от друг, когато ме няма. Не мога да им се сърдя.

Сам изпаднах в това положение, когато реших да спя с Брук. Правя разбор на собствените си действия. Играта „Ами ако“ ще ме побърка в затвора. Ами ако бях отишъл със семейството си на вечерята във Вашингтон? Ами ако не бях отговорил на обаждането на Брук? Ами ако не бях отишъл там, мислейки си, че мога да преговарям с нея?

Собствената ми шибана гордост ме докара дотук.

Изчаквам всички да влязат, преди да започна.

— Исках да ви уведомя за развитието по случая.

Братята ми наострят уши, знам, че умират да научат повече подробности. Ела обаче… ми се мръщи.

— Това да не е за…? — млъква и поглежда братята ми, а после мен. Явно се пита дали съм им казал за споразумението, или не.

— Да — кимвам. — И има още нещо.

Бавно ги въвеждам в показанията, които толкова пъти съм чел, та ги знам наизуст. Съобщавам им само най-важните точки, не споменавам нищо, свързано с Истън и за гаджето на близнаците; наблягам на гадостите, които полицията е събрала срещу мен и завършвам с показанията на Руби Майърс.

Ела става все по-бледа и по-бледа.

— Това е огромен куп глупости — заявява Ийст, щом приключвам.

— Ако Брук бе още жива, самата аз щях да я убия — изрича Ела злокобно.

— Не говори така — казвам.

— Трябва и ние да дадем показания — предлага тя.

— Да — съгласява се Истън. — Защото тая тъпотия със сервитьорката никога не се е случвала.

Себ и Сойер се включват в хора и също се кълнат, че ще свидетелстват. Давам си сметка, че трябва да прекратя това адвокатстване, преди да е излязло от контрол.

— Ще приема сделка и ще пледирам виновен — обявявам.

— Какво, по дяволите! — зяпва Истън.

Той и близнаците ме гледат, сякаш съм откачил, а аз не мога да сваля поглед от Ела, на чието лице е изписан страх.

— Не можеш — протестира тя. — Ами предложението на Делакорт?

— Какво е то? — надига се Истън.

Ела започва да говори, преди да успея да я спра.

— Съдия Делакорт предложи да „загуби“ доказателство, ако Даниел се върне от военния затвор за юноши и ако приема да кажа, че съм излъгала за дрогата. — Тя скръства ръце. — Предлагам да го направим.

— Да — съгласява се Себ. Сойер кима въодушевено.

— Няма да стане. Никога — взирам се злобно в братята си и те свеждат очи.

Ела вдига ръце във въздуха, имитирайки везните на справедливостта.

— Ти да отидеш в затвора за двайсет и пет години или аз да търпя Даниел. — Лявата й ръка се спуска, а очите й пламтят от гняв. — Приемаме сделката на Делакорт.

— Дори да имаше някакъв шанс да се съглася, а то няма, вече има твърде много доказателства. Сделката с Делакорт отпада — процеждам през зъби. — Нямат на кого другиго да го припишат. Според Гриър разполагат с всичко необходимо за мен, за да ме обвинят в престъпление.

— Няма да пледираш виновен, Рийд — тонът й е по-твърд от стомана.

Преглъщам мъчително. Посрещам погледа й и отвръщам:

— Ще го направя.