Ерин Уот
Пясъчен замък (23)

Глава 23
Рийд

Тишина изпълва кабинета. Баща ми гледа, смаян, адвоката. Аз гледам, смаян, него.

— Как така е мое? — Баща ми се втренчва измъчено в Гриър. — Това е невъзможно. Аз си направих…

„Вазектомия“, довършвам безгласно. Когато Брук обяви бременността си, баща ми бе убеден, че детето не може да е негово, защото са го клъцнали, след като мама е родила близнаците. А аз бях сигурен, че не е мое, защото не бях спал с Брук повече от година.

Явно само един от нас е бил прав.

— Тестът го потвърждава — отвръща Гриър. — Ти си бащата, Калъм.

Баща ми преглъща мъчително. Очите му се премрежват.

— Татко? — казвам едва-едва.

Той се взира в тавана, сякаш няма сили да ме погледне. Мускул на челюстта му потрепва, а после въздиша на пресекулки.

— Мислех, че ме лъже. Тя не знаеше, че съм си направил вазектомия и мислех, че… — отново въздъхва. — Мислех, че е на някого другиго.

Да. Реши, че е мое. Но не го виня, че е стигнал до това заключение. Знаел е за мен и Брук, така че е нормално да си го помисли. Но мисълта, че може да е негово, не му хрумнала.

Облива ме съчувствие. Татко може и да е мразел Брук, но щеше да е добър баща на детето й. Загубата сигурно го убива.

Поема дълбоко въздух и най-сетне ме поглежда.

— Аз… ами… Имате ли нужда от мен, или можете сами да довършите срещата?

— Ще се справя — отвръщам дрезгаво, защото явно в момента не е в състояние да прави нищо.

— Добре — кимва той. — Извикайте ме, ако ви потрябвам.

Едва се държи на краката си, когато излиза от стаята.

Настъпва минута мълчание, а после Гриър казва:

— Готов ли си да продължим?

Кимвам леко.

— Добре. Да поговорим за Ела о’Халоран — той прелиства безкрайния куп документи и изважда още едни, закачени с телбод. — Ела о’Халоран, доскоро позната като Ела Харпър, е седемнайсетгодишна бегълка, намерена преди три месеца; представяла се е за трийсет и петгодишна и е работила като стриптийзьорка в Тенеси.

Само три месеца ли са минали? Имам чувството, че Ела винаги е била част от живота ми. Гняв пулсира в слепоочията ми.

— Не говори за нея.

— Ще се наложи. И тя е замесена, независимо дали ти харесва, или не. Всъщност според думите на Харви си я водил на някои боеве. Кръвта не я е притеснила.

— Какво целиш? — повтарям през зъби.

— Ще прочета още показания, какво ще кажеш? — Той вдига документ и го размахва — Ето едно от Джордан Карингтън.

— Джордан Карингтън ненавижда Ела.

Отново не обръща внимание на думите ми.

— Поканихме Ела да дойде на изпитите за отбора по танци. Тя се появи, подскачайки през физкултурния салон по прашки и сутиен. Няма никакво благоприличие и още по-малко морал. Срамно е, но по някаква причина на Рийд му харесва. Преди да дойде тя, той не беше такъв. Бе свестен, но тя изважда на показ най-лошото в него. Когато е наоколо, той е още по-зъл.

— Това са куп лъжи. Джордан залепи с тиксо осмокласничка за стената в „Астор Парк“, а излиза, че аз съм злият. Ела изобщо не ме е променила.

— Значи си бил склонен към насилие и преди тя да се появи?

— Извърташ думите ми — отсичам.

— На делото ще е още по-зле — изсмива се грубо той. Оставя показанията на Джордан и взима нови. — Това е на Абигейл Уентуорт. Явно двамата сте били заедно, а после си я наранил. Въпрос: „Какви са чувствата ти към Рийд?“. Отговор: „Той ме нарани по много лош начин“.

— Не съм я докосвал — отсичам разпалено.

— Въпрос: „Как те нарани?“. Отговор: „Не мога да говоря за това. Твърде болезнено е“.

Избухвам, но Гриър е безпощаден.

— Разпитът е прекратен, защото лицето е твърде разстроено. Ще продължим друг път.

Стисвам облегалката на стола.

— Скъсах с нея. Бяхме заедно, но ми писна и я зарязах. Не съм я наранявал физически. Ако съм наранил чувствата й, много съжалявам, но едва ли е много разстроена, след като изчука брат ми миналия месец.

Гриър извива вежди. Иска ми се да го фрасна.

— Чудесно. Съдията ще се радва да научи за извратените ти братя.

— Какво за тях?

— Разполагам с десетина показания, според които двама от тях излизат с едно момиче. — Развява още листове.

— Какво общо има това с каквото и да е?

— Показва в що за дом живееш. Показва, че си дете с привилегии и непрекъснато създаваш неприятности. Баща ти разчиства кашите ти с подкупи.

— Троша челюсти, не жени.

— На записа от охранителните камери ти си единственият, който влиза в сградата в нощта, когато Брук Дейвидсън е била убита. Това е възможност. Тя е бременна…

— Бебето не беше мое — възразявам. — А на баща ми.

— Да, но си продължавал да спиш с нея, както ще потвърди Дейна о’Халоран. Ето ти мотив. ДНК-то ти е под ноктите й, което подсказва, че сте се сбили. Превръзката ти е била сменена онази нощ. Имаш дълга история с физическо насилие, особено когато се злослови за жена в живота ти. Семейството ти е, ако мога да цитирам госпожица Карингтън, „без приличие и морал“. Не е трудно да се стигне до заключението, че би убил, ако се чувстваш застрашен. Ето го начина. И най-накрая, нямаш алиби.

Когато бях на четири или пет, Гидиън ме бутна в басейна. Тогава още не можех да плувам, а е опасно, когато живееш на брега. Карахме се с мама за влизането във водата, Гидиън ме вдигна и ме хвърли в басейна. Водата заля главата ми и влезе в ушите ми. Мятах се като безпомощна тъпа риба на сухо, мислейки, че никога няма да стигна до повърхността. Вероятно винаги щях да се страхувам от водата, но Гидиън ме извади и отново ме потопи, докато накрая разбрах, че водата няма да ме убие. Но още си спомням онзи страх и още усещам вкуса на отчаянието.

Точно така се чувствам в момента. Уплашен и отчаян. Студена пот избива по врата ми, когато Гриър взе последния документ.

— Това е споразумение за признаване на вина — обяснява тихо, сякаш усетил, че вече ме е разтърсил из основи. — Изготвихме го тази сутрин с прокурора. Ще пледираш за непредумишлено убийство. Присъдата е двайсет години.

Стисвам здраво стола, но този път не от гняв, а от безпомощност.

— Прокурорът ще препоръча десет години. Ако си послушен, без боеве, без кавги, ще излезеш след пет.

Гърлото ми е сухо, а езикът ми сякаш е набъбнал. Налагам си да кажа:

— А ако не пледирам?

— В близо петнайсет щата смъртното наказание е отменено. — Прави пауза. — Северна Каролина не е сред тях.