Ерин Уот
Пясъчен замък (18)

Глава 18
Ела

Втори ден отивам бясна на училище. Вчера Стив и Дейна се съюзиха срещу мен заради полата ми. Днес Рийд е отстранен, защото Стив е решил да се прави на родител. Единственото хубаво нещо е, че съм прекалено изтощена емоционално, та да се притеснявам за Дейна.

Не мога да повярвам, че е наредил на Берингър да накара учителите да ни следят. Никак не е готино. От мен още се вие дим заради случилото се, когато спирам насред паркинга. За щастие, забелязвам Вал на предната алея, което ме разсейва от гнева ми.

— Здрасти, секси — крещя от прозореца.

Черният й кок се завърта, средните й пръсти са в готовност. Щом осъзнава, че съм аз, изтичва насам.

— Здравей! Притеснявах се за теб. Наложи ли ти се да слушаш безкрайна лекция, като се прибра вчера от училище?

Паркирам колата и изключвам двигателя.

— Представа нямаш.

Вече знае за цялата глупост от вчера, защото през целия обяд мрънках. После десет минути се жалвах и хленчех, че няма да мога да отида на мача и да съблазня Рийд. И да правя секс за първи път!

— Какво стана? — пита Вал, докато аз взимам раницата си и слизам от колата.

— Много караници, крещене и обиди. Накрая Стив заяви, че не бива да съм лесна. Защото момчетата не го смятат за привлекателно.

— Леле, доста грубо — Вал прави физиономия.

— Положението става толкова лошо, че всъщност мисля да прекарвам повече време в училище.

— Не може да е чак толкова зле — чуди се, като знае колко старателно избягвам каквито и да било занимания в „Астор“. — Струва ти се ужасно, защото не си свикнала да имаш родител, който да ти налага правила и прочие. От това, което си ми разказвала, майка ти е била детето в дома, а Калъм някак оставя момчетата да правят каквото си искат, стига да не забъркват големи каши.

— Значи според теб поведението на Стив е нормално? — предизвиквам я.

— Не е толкова анормално — свива рамене тя. — Мисля, че майка ти и Калъм са по-меки от другите родители.

— Правите купони у вас. И нямаш вечерен час.

— Е, разбира се, че имам — засмива се Вал. — Докато съм на училище, трябва до десет да съм у дома, а през уикендите до дванайсет, освен ако предупредя чичо Марк или леля Кати. И няма да допуснат момче да прекара нощта при мен. Беше лесно да се забавляваме с Там, защото живееше в същата къща. — Там е синът на икономката на семейство Карингтън. — Май повечето родители не позволяват момчета да пренощуват у тях. Все пак, защо според теб Уейд прави толкова много секс в училище? Майка му е доста стриктна вкъщи. — Потупва ме по рамото. — Стив може и да прекалява, но това просто означава, че му пука. Не го приемай лично.

Права ли е? Тоест, почти нямам опит с нормални родители, но Валери, която, предполагам, има, ми обяснява, че поведението на Стив е… обичайно. Преигравам ли?

Може би. Въпреки това, не виждам някога да се примиря с всички тези правила и глупости.

— Дори да е нормално, не искам да живея така — признавам й, докато вървим към сградата.

— Преодолейте го — предлага тя. — И двамата сте неопитни. Ти си дете, а той се опитва да се държи като възрастен. Няма как да нямате сблъсъци. Сигурна съм, че ще се справите.

— Не съм дете. На седемнайсет съм.

— Ха. Тук грешиш. Мама все ми повтаря, че независимо на колко ще бъда, винаги ще съм нейното бебче. Такива са родителите — побутва ме по рамото. — Честно казано, мисля, че е много яко, задето Стив се оказа жив. Вече не си сама.

Работата е там, че не се чувствах сама и преди Стив да се появи. И точно тук нещо не се връзва. Той не запълва празнина в мен. Роял вече бяха край мен, а Стив се опитва да ги избута, та да направи място за себе си.

Вал вероятно долавя недоверчивостта ми.

— Не се вманиачавай в това. Отиди при него с предложение.

— Как така?

— Стив не иска да се навърташ около Рийд, защо?

— Според него Рийд е помияр.

— Скъпа, просто се държи като баща. — Вал килва глава назад и се взира в небето, сякаш се моли за търпение.

Отново усещам необходимост да защитя Рийд. Май че все го защитавам.

— Може Рийд да е бил помияр, но с мен не е такъв. Пък и не е като Истън. Не спи, с когото му падне. Придирчив е.

Вал понечва да отговори, но в този момент бие звънецът.

— Запомни мисълта си. Да се срещнем в южната тоалетна на обяд. Ще си поговорим още.

— Южната тоалетна? — Нямам представа за какво говори.

— Онази до съблекалнята на момчетата. Уейд винаги върши работата си там.

После изчезва и се чудя аз ли съм тази, дето се държи странно.

Когато звънецът бие за обяд, се отбивам до шкафчето, за да оставя учебниците си, а после бързо се отправям към южната тоалетна. След около десет минути я откривам, защото училището е доста голямо.

Отварям вратата и спирам рязко — близо шест момичета стоят и чакат. Вал си слага червило при една от мивките в другия край. Чевръсто си проправям път до нея.

— Защо е толкова пренаселено? — сумтя под нос. — Мислех, че Уейд прави секс тук.

— В мъжката. — Тя попива черешовите си устни. — Това е дамската тоалетна.

— Вярно. Естествено. Мислех, че ще сме сами.

— Отборът по танци има репетиции заради представлението на мача на чужд терен. Явно „Гибсън Хай“ е най-големият им конкурент на щатското състезание по танци — обяснява Вал и прибира червилото в чантата си. — Между другото, мислех си за това, което ме помоли, и смятам, че трябва да идеш при Калъм. Накарай го да обработи Стив.

— Нищо няма да се промени. Калъм вече му каза, че е добре да живея с Роял, а Стив го погледна с убийствен поглед и ме завлече за косата.

— За косата? — Устните на Вал потрепват.

— Добре де, може би не за косата, но такова беше усещането.

— Шегувах се. Харесва ми, че обичаш да се натискаш с Рийд. Понякога толкова добре си пасвате, че чак е смущаващо. — Спира. — Кое е слабото място на Стив?

— Какво имаш предвид? — пресрещам погледа й в огледалото.

— Когато искам нещо от леля си, тя настоява преди това да получи нещо значимо. Да речем, искам да ида на концерт. Показвам й, че уча усърдно, върша разни неща из къщата, правя всичко, за да види какво чудесно дете съм. И после я питам за билети за концерта.

— Знае ли, че я манипулираш?

— Разбира се. Това е нашата игра. Тя вижда, че съм отговорна, което сгрява душата й, а после ме награждава.

— Баща ми иска да записвам уважителните причини, поради които желая нещо — намесва се момиче до мен.

Поглеждам я злобно в огледалото, но май на нея не й пука. Или може да не вижда злобния ми поглед, защото си слага спирала.

— Майка ми пък трябва да чуе, че всичко е наред, от десет други майки и чак тогава се съгласява — приглася друго момиче до вратата.

Хвърлям раздразнен поглед на Вал. Защо тези момичета се месят в моите работи. Тя просто се усмихва, пакостливият й поглед блести.

— Какво искаш? — пита ме момичето до вратата. Май името й беше Хейли.

— Иска Рийд, нали? — Блондинката до мен се ухилва.

Става ми неловко. Не обичам да обсъждам личните си проблеми с непознати. Но двете момичета ми се струват… приятелски настроени.

Така че въздишам и се облягам на мивката.

— Искам да отида на мача в друг град, но… — трудно ми е да произнеса думата, затова просто я изплювам. — Баща ми не ми дава.

— Твърде много те пази? — предполага блондинката.

— Вероятно си наваксва за изпуснати моменти — добавя Хейли.

— О, да! — възкликва блондинката. — Баща ти е Стив о’Халоран. Бях забравила за грандиозното му възкресение.

Вал се кикоти.

— Да, определено си наваксва за изгубеното време — съгласява се блонди.

— Виждаш ли? — Вал се навежда към мен и ме сръгва. — Съвсем нормално е.

— Абсолютно — потвърждава Хейли. — Баща ми откачи, когато намери презерватив в колата ми. На следващия ден мама ме заведе в клиника и ми даде противозачатъчни. Нареди ми да ги скрия и следващия път да внимавам повече.

— Но тялото си е твое — изтъквам.

— Баща ти ще иска да контролира живота ти, докато станеш на петдесет. — Момичето идва до мен. Най-голямата ми сестра е на двайсет и шест, завършила е право, но когато се прибра вкъщи за Коледа с гаджето си, родителите ми го накараха да спи в мазето. Бащите са най-гадни, когато става дума за секс.

— Ела няма майка, която да й се бърка — напомня ни блонди.

Отново се размърдвам от неудобство. Толкова е нелепо цялото училище да знае личните ми дела.

— Кейти Прует не живееше ли също само с баща си? — Хейли потупва с пръст брадичката си.

— Да — обажда се къдрокоса брюнетка, подпряла се на вратата на четвъртата кабинка. — И сто процента прави секс с Колин Тренторн. Правят го, откакто тя беше в девети клас.

— Баща й знае ли?

— Май се преструва, че не знае, но тя е на противозачатъчни, така че със сигурност има представа.

— Мама каза на баща ми, че взимам противозачатъчни заради цикъла — разказва Хейли. — Може и Кейти да е използвала същата причина.

— Не ми е нужно извинение за противозачатъчни — обяснявам им. — Пия ги от петнайсетгодишна. — Защото наистина имах ужасни болки, не само защото мама се тревожеше да не забременея. — Трябва ми извинение да остана извън града през нощта.

— Излъжи, че си при приятелка.

— И да се крие в кола по време на мача? Не става — отсича Вал нетърпеливо. — Всички познават Роял и все ще се намери някой, който да спомене, че е видял Ела на мача.

Съчувствено жужене отеква в тоалетната.

— Да не говорим, че Калъм със сигурност ще бъде там и вероятно ще ме издаде на Стив — припомням им аз. Не знам защо, но изведнъж усещам, че не ми е неприятно момичета да ми дават съвети. По особен начин се чувствам — приветствана.

Преди някой да стигне до добро решение, звънецът бие. Настава суматоха, тъй като момичетата започват да се бутат, за да оправят грима си и да приберат нещата си.

— Ще измислим нещо — обещава Хейли на път към вратата. Около шест момичета се втурват след нея, всичките ми махват за довиждане.

— Това беше… — не довършвам, опитвам да се съсредоточава върху Вал.

— Забавно? Полезно? Интересно? — ухилва се тя. — Не всички тук са ужасни. Пък и сега знаеш, че поведението на Стив е съвсем нормално. Просто трябва да разбереш как да го обработваш.

Леко замаяна, успявам само да кимна. Добре. Явно наистина се държи нормално.

— Аз обещавам на родителите си това, което искат да чуят, а после правя каквото си знам — предлага познат хладен глас.

Обръщам се и виждам Джордан да излиза от една от кабинките.

— От канала ли дойде, или през цялото време си била тук? — обвинявам я.

— Подслушвах през цялото време — признава тя нехайно. — Значи искаш да се позабавляваш с Рийд Роял?

Не й отговарям веднага. Това момиче ме мрази от мига, в който стъпих в свещените земи на „Астор Парк Преп“. Когато ми наредиха да отида на изпита за отбора по танци, ми остави униформа на стриптийзьорка. Сигурна съм, че е искала толкова да се засрамя, че да не посмея да изляза от съблекалнята, но аз си сложих екипа, отидох във физкултурния салон и я фраснах в лицето.

— Може би — продумвам най-сетне.

— Значи ти трябва моята помощ. — Избутва с лакът Вал настрани и слага ръка под диспенсера за сапун.

— Не. Дойдох при Вал за помощ.

Джордан измива ръцете си, изтръсква капките вода и грабва парче хартия от коша до мивката.

— Вал е тук, допреди минути бяха и още шест момичета от отбора ми, но не измислихте нищо — изтъква самодоволно. — През това време измислих идеалното решение.

Съмнявам се, но увереният й тон ме държи закована на място.

— Защо да ми помагаш? — питам и я гледам с присвити очи, но нищо не долавям на лицето й. Мамка му, може да е страхотен противник на покер.

— Защото ще си ми длъжница. — Мята хартията в кошчето.

Нейна длъжница? Направо кошмарно. Но… какво пък, стига наистина да има изход от положението?

— Какво ще искаш в замяна? — питам подозрително.

— Услуга, която да платиш след време. — Изважда от чантата си миниатюрно бурканче и нанася гланц върху съвършените си устни.

— Каква услуга — наблюдавам я, очаквайки опашката на гърмящата змия да ме ужили.

— Още не знам. Зависи какво ще ми потрябва.

— Кажи ми първо предложението си. — Очаквам да откаже, но ме изненадва.

— Разбира се. — Прибира гланца за устни. — Ти си добра танцьорка. Онзи ден Лейла Хенсъл е изкълчила глезена си, докато е скачала на батут с малката си сестра. Може да заемеш мястото й в отбора.

— Мамка му — смайва се Вал.

Мамка му, наистина. Това е идеалното решение. Стив иска да се занимавам с извънкласни дейности. Танцуването е единственото, което мога да правя, и донякъде ми е интересно. Отборът по танци ще ходи на плейофите, което означава, че ще може да съм на игрището и да пробутам на Стив версията че ще бъда с децата от „Астор Парк“.

Дяволски добър план.

— Кажи ми какво смяташ по въпроса до края на деня — Джордан се усмихва мазно. — Може да пишеш на Вал. Чао засега.

Бавно се изнася от тоалетната, косата й е като тъмна панделка, спускаща се на гърба й.

— Мразя я още повече — заявявам на Вал.

— Не те виня. — Тя ме прегръща през раменете ми. — Но, дявол да го вземе, това е добър довод.

— Най-добрият — признавам унило.