Ерин Уот
Стъклен принц (24)

Глава 24

На горния етаж Рийд отива в стаята си, за да се облече, а аз грабвам две безалкохолни от минихладилника и го изчаквам. Връща се и му подавам колата, той се настанява до мен и застава така, че едрото му тяло да е обърнато към мен.

— Знаеш, че баща ми е изневерил на майка ми, нали?

Раздвоена съм. Калъм твърди, че никога не е припарвал до друга жена, докато е бил женен за Мария, но по някаква причина синовете му не му вярват.

Рийд разчита съмнението по лицето ми.

— Истина е. Хойкаше наоколо, като пътуваха из света с чичо Стив, който, между другото, изневеряваше на Дайна още от първия ден.

Преглъщам бучка тъга. Мразя да чувам такива неща за баща си, което е странно, имайки предвид, че дори не го познавам.

— Но на Дайна не й пукаше. Всички знаеха, че тя се омъжи за чичо Стив заради парите му. Пък и тя също кръшкаше. Мама обаче бе различна. На нея й пукаше.

— Имала ли е доказателство, че Калъм й изневерява? — подпитвам колебливо.

— Нямаше го през цялото време и винаги беше със Стив — пич, който не можеше да си го държи в гащите.

Свивам се.

— Това не е истинско доказателство, Рийд. А само подозрение. Откъде си толкова сигурен, че е виновен?

— Защото е.

Рийд е неумолим. Искам да поспоря още, но той не ми дава такава възможност.

— Мама беше в депресия и пиеше много хапчета.

— Чух, че е била допусната грешка с рецептата й. И докторът й е отишъл в затвора или нещо подобно?

— Няма никаква грешка — изяснява горчиво. — Пиеше хапчета за депресия и безсъние, но започна да предозира, пиеше повече, отколкото бе й предписано. И също се наливаше много с алкохол… — гласът му трепери. — Ставаше все по-зле и по-зле, а баща ми никога не беше вкъщи, така че грижата за нея остана на нас.

— Ужасно е да си безпомощен — промълвявам, отнесена в спомена как аз се грижех за майка си по време на болестта й.

Проникновение пламва в очите му в мига, в който разбира, че знам точно как се чувства — да гледаш как неизлечима болест погубва някого, когото обичаш, и да знаеш, че не можеш да направиш абсолютно нищо.

— Да. Най-отвратителното нещо на света.

— Откъде знаеш, че не е било инцидент? — питам.

Бавно и дълбоко си поема дъх.

— Тя ни каза, на Гид и на мен, че ни обича, но не издържа повече. И че много съжалява. — Устата му се изкривява. — Тези думи са безсмислени, нали? — Затваря очи и потъва в себененавист, сякаш си припомня колко пъти е повтарял същите думи на мен, след като се върнах в Бейвю.

Сбогуването на Мария вероятно е причинило повече щета, отколкото добро. Ако не бе изповядала любовта и разкаянието си, може би Рийд и Гидиън щяха да се убедят, че смъртта й е била злополука. Вместо това са обременени с угризения, че не са успели да я опазят жива.

Мария е била не по-малко лоша от Калъм, давам си сметка. Не по-малко егоистична. Не по-малко несигурна. Странно ли е, че децата й са белязани по същия начин?

— Мразех го за това, което й причини. Което всички ние й причинихме. А после, шест месеца след смъртта й, той започна да води Брук у дома. Исках да го убия. Сякаш се изплю на гроба на мама.

Издишвам разтреперана, чудя се как може Калъм да е толкова глупав? Не е ли могъл да почака малко повече, преди да започне да парадира с новото си гадже пред синовете си?

— Бяха заедно от около година и Брук започна да ме сваля — признава Рийд. — Беше грешка. Знаех, че е грешка. Иронията отчасти е, че го правех, за да си го върна на татко, а така и не можах да му призная.

— Защо просто стоя и не проговори онази нощ? — избухвам. — Защо ме остави да си мисля най-лошото?

Вдига глава, за да ме погледне в очите.

— Беше ме срам. Знаех, че трябва да ти разкрия истината за Брук, и се боях, че ще ме намразиш. А после тя ми съобщи, че е бременна. Знаех, че няма как да е от мен, но… замръзнах. Не можех да помръдна. Буквално. Опитах, но не можах. А после се вбесих, бях толкова ядосан на себе си, на нея, на теб.

— На мен? — мускулите ми се стягат.

— Задето си всичко, което ми се иска да бях аз — гласът му става по-плътен. — Виж, Роял са известни с парите си, с външния си вид и, общо взето, само с това. Предаваме се още при първите признаци на затруднение. Бизнесът на татко е на път да фалира и той започва да ходи по жени. Мама започва да предозира и… умира. — Преглъща шумно. — Аз бях сърдит на баща си и спах с приятелката му.

Стисвам зъби, но нищо не коментирам.

— Чух как вратата се затръшва и сякаш бях освободен от онзи затвор. Побягнах след теб. Цяла нощ те търсих.

Но мен вече ме нямаше, бях в автобуса и бях решена да замина възможно най-далече от Бейвю.

— Съжалявам — поема ръката ми и преплита нежно пръстите си с моите. — Съжалявам, че те нараних. Съжалявам, че не ти казах истината по-рано.

— Рийд? — мълвя, дишайки пресекливо.

— Да?

— Прощавам ти.

— Наистина ли? — диша хрипливо.

Кимвам.

Ръката му трепери, когато хваща брадичката ми.

— Благодаря ти.

Палецът му описва дъга по скулата ми и избърсва сълза, която се е изплъзнала, без да усетя.

Чувствата стягат гърлото ми и ми е трудно да произнеса следващите си думи.

— Искам да забравя…

Целува ме, преди да довърша изречението. Топли устни се разливат върху моите, инстинктивно увивам ръце около широките му рамене и го придърпвам по-близо.

— Липсваше ми това. Липсваше ми ти. — Дъхът му гъделичка устните ми.

А после пак ме целува. Навсякъде. Устните му минават по бузите и шията ми, и дори по затворените ми клепачи. Изследва ме бавно и нежно и аз попивам цялото преживяване. Едно от бедрата му се плъзва между краката ми и притиска непоносимия копнеж.

— Рийд — прошепвам, но не знам за какво го моля.

Той знае.

— Не тази вечер.

Стисвам бедрата си около крака му. Тялото му вибрира върху моето и той изстенва. Секунда по-късно се премества и ляга до мен, като притегля главата ми върху гърдите си.

Приятно е отново да съм в обятията му. И на мен ми липсваше това. Но се опасявам, че този момент на щастие няма да продължи дълго, все още има твърде много пречки в живота ни.

— Рийд?

— Ммм?

— Какво ще правим с Брук?

— Не знам.

— Ами ако й дам наследството си?

— Татко никога не би го позволил. — Дишането му става пресекливо.

— Знам. — Раменете ми се отпускат на матрака. — Опитах се да го дам на него. Брук ми каза, че Калъм е очаквал богатството на Стив да отиде при Роял.

— Моля те кажи ми, че е отказал — казва Рийд и свежда поглед към мен.

— Отвърна с „не“.

— Добре. Не ни трябват тези пари. Твои са. Ние си имаме предостатъчно.

— Според Брук никога не можеш да имаш достатъчно.

— Брук е кучка, смучеща пари.

Негодувание се надига у мен.

— Защо я е приел обратно? Само защото е бременна? Не живеем във времето отпреди сто години. Дори Калъм знае, че не е длъжен да се ожени за някоя само защото я е напомпал.

Рийд се сковава.

Светкавично вдигам глава.

— Какво си направил? — питам.

— Сключих сделка с нея — признава той. — Тя няма да разгласява лъжата, че бебето е мое, а аз в замяна ще спомена добра дума за нея пред татко.

— О, боже мой. Това е ужасно.

— Знам. Аз съм тъпанар, но бях отчаян. Бях готов да се съглася на всичко тогава.

— Очевидно — отбелязвам мрачно.

Двамата замлъкваме за секунда.

— Трябва да намерим начин да се отървем от нея — гласът му е нисък и злокобен. — Не мога да оставя тази жена да живее в дома ми. Не я искам близо до теб.

Прехапвам устни, защото се притеснявам, че ако истината излезе наяве, нещата ще потръгнат зле за Рийд. Калъм вече смята, че е бил твърде мек с момчетата, и ако разбере за Рийд и Брук, ще го приеме като още един знак, че трябва да затегне колана. Не съм сигурна, че съм против начина на мислене на Калъм. Би се отразило добре на момчетата Роял да бъде въведена малко дисциплина в живота им. Проблемът е, че не знам в каква посока ще поеме Калъм. Военно училище?

Не мога да си представя да живея в този огромен музей без момчетата. Явно и аз си падам малко егоист.

— Не прави нищо, за което после ще съжаляваш — предупреждавам го.

Ръката му се затяга около мен.

— Не мога да дам обещание, което не мога да спазя. Знаеш, че бих направил всичко за теб, за нас.

Намествам се по-близо до него. Тъкмо си го върнах, не искам да се караме. Не и тази вечер. Увивам пръсти около неговите.

— Сигурен ли си, че никой няма нищо против да взема половината от дела на Стив от компанията?

— Да, защо?

— Защото Гидиън не ме харесва.

— Всъщност, скъпа, не си разбрала. Гид мисли, че аз не ставам за теб.

Това ли е проблемът на Гидиън? Никога не се е държал грубо с мен, но определено спазва дистанция.

— Защо мисли така? — питам свенливо.

— Животът на Гид не е идеален в момента. Има си… проблеми.

Проблеми? Да чука вдовицата на баща ми? Чудя се дали Рийд знае за това.

— Какви проблеми?

— Не е в добро положение сега.

Да, това не ме удовлетворява. Издухвам кичур коса от лицето си.

— Мисля, че трябва да приключим с тайните помежду ни.

Рийд вдига свободната си ръка.

— Заклевам се, че ако можех да ти издам подробностите, щях да го направя. Но това са проблемите на Гидиън, не моите.

Сядам на леглото.

— Без повече тайни — повтарям по-строго този път. — Искаш ли аз да започна? Добре, ще започна.

— Ще започнеш с кое…

— С Истън хванахме Гидиън и Дайна да правят секс — прекъсвам го.

И той сяда.

— Сериозно ли? И ми го казваш едва сега.

Внимателно наблюдавам лицето му.

— Не изглеждаш изненадан — тонът ми става по-остър. — Защо не си изненадан, Рийд? Знаеше ли?

Той се колебае.

— Знаел си — отсъждам.

Рийд свива рамене.

Гневно махам косата от очите си.

— Защо е с Дайна? — настоявам. — И какво го вълнува дали аз и ти сме заедно? Нощта, в която те хванах с Брук, той ме помоли да се срещнем, спомена ли ти? Затова дойдох в стаята ти онази вечер, за да поговорим за това.

— Не, не ми е споменавал — негодува Рийд намръщен. — Какво ти е наговорил?

— Поиска да стоя настрана от теб. Стигнал е до заключението, че ще ме нараниш и че твърде много хора вече са пострадали. Какво има предвид?

Отново свива рамене.

— Рийд — предупреждавам го. — Заклевам се, че ако не ми изясниш какво се случва, няма да се съберем отново. Не мога да понеса повече лъжи. Говоря сериозно.

Въздиша.

— Точно след като мама почина, с Гидиън се промъкнахме на едно събитие за набиране на средства, на което татко трябваше да иде, но в последния момент се отказа. Беше твърде зает някъде със Стив. Напихме се.

— Какво общо има с всичко останало — мърморя нервно.

— Искаше да знаеш какво се случва с Гид. Разказвам ти — Рийд смръщва вежди. — Дайна беше на това събитие.

— О — прехапвам устна. Леле, май все пак не искам да знам подробностите.

— Да. От известно време го сваляше. Хванала го, когато излизал от тоалетната и те… се натискали малко.

— Рииииииийд — чашата ми преля. — Оттам ли си взел идеята „Ще чукам гаджето на баща си“?

Гузното му изражение го издава.

— Може би — въздиша. — След това тя не оставяше Гид на мира. Непрекъснато го пришпорваше и правеше тънки намеци как обича свежи, млади, узрели неща.

— Това е направо гнусно! — Не мога да скрия отвращението, изписано на лицето ми.

— Айде бе. Искаше повече. Искам да кажа, беше, и още е, вманиачена по него. След онова парти безсрамно се опитваше да го прелъсти. Споделял е с мен толкова гадни истории, по-добре да не ги чуваш. Но той се влюби в Савана и не искаше да има нищо общо със златотърсачката на Стив. И така един ден тя поискала Гид да отиде при нея, защото имала нещо да му покаже. Баща ми и Стив бяха извън града, както винаги. Гид отишъл в мезонета — Рийд прави пауза. — Онази вечер се прибра и ми съобщи, че е спал с Дайна.

— Гадост. Защо?

— Защото го е изнудвала — обяснява Рийд.

— Сериозно ли говориш? С какво?

— Снимки. Докопала се е до телефона на Гид. Явно веднъж го е оставил в кухнята, или нещо подобно, когато тя е била у нас. Дайна е душила наоколо и е попаднала на куп снимки, които Сав и Гид са си пращали.

— Голи снимки?

— Да.

— И? — Все още съм объркана. — Хората непрестанно си пращат мръсни снимки.

— Но са предприети сериозни мерки срещу това. Две хлапета в Роли били обвинени в детска порнография, когато родителите на момичетата разбрали, че си пращат такива съобщения. Момичето имало пълна стипендия за университета в Северна Каролина, която била оттеглена. Ако бе заложена само главата на Гид, сигурно щеше да прати Дайна да върви по дяволите, но Дайна се заклела, че ще въвлече и Сав в това и ще разпрати снимките из цялото училище.

Още повече ми се гади.

— Значи Дайна го е изнудвала да спи с нея?

— Общо взето. Вече от година е така. Той се раздели със Сав и тя беше съсипана.

Мисля си за Савана, която е такова крехко, но твърдо момиче. Усмивките й са деликатни, а думите й — режещи. Ако истински е обичала Гид, болката, която изпитва, сигурно е непоносима.

— Това е толкова гадно.

Рийд прави физиономия.

— Ще ме убие, задето ти разкривам всичко това.

— Радвам се, че го направи — отвръщам категорично. — Защото сега ще можем да измислим план.

— План за какво?

— Да спасим Гидиън от Дайна. Не може да я оставим да продължава да му причинява това. Или той ще загуби разсъдъка си.

— Понякога имам чувството, че всичко е част от пъклен план на Брук и Дайна. Сякаш са ни разделили и са решили един по един да съсипят Роял. Включително Стив — Рийд поклаща глава. — Струва ми се нелепо, като го изричам на глас.

— Наистина ли мислиш, че Брук и Дайна са замислили това?

— Те са приятелки. Мисля, че татко е чукал Брук, преди мама да почине, но не знам нищо за тях. Стив се появи с Дайна един ден и тя имаше пръстен на ръката си. Но изобщо не му пречеше, че се ожени за нея.

— Какво друго знаем за Дайна? И къде, мислиш, крие доказателствата срещу Гид? Дали ги е показвала на някого?

— Съмнявам се, иначе Гид отдавна да е арестуван.

— Ако се доберем до снимките, Дайна няма да има нищо. Няма как да постигне целта си — предлагам. — Как да ги намерим? Дали би била толкова глупава, та да ги пази в мезонета? Или пък умна, че да направи копия?

— Не знам. Но може и да си права. Ако успеем да ги намерим и да се отървем от всичко, с което го държи, ще оставим всичко това зад себе си.

— Ами Брук?

— Брук — повтаря Рийд отвратен. — Трябва ни тест за бащинство. Не разбирам защо татко не иска да го направи.

— И аз. — Дъвча върха на палеца си, но Рийд го издърпва от устата ми.

— Ако продължаваш да мислиш, ще отхапеш целия си пръст. Може ли да спрем да говорим за Брук и Дайна? Поне за малко.

— Защо?

Погледът му пламва.

— Има по-приятни начини да прекараме времето си заедно.

— Например…

Преди да довърша, той ме обръща и допира устни до шията ми.

— Ето така например — прошепва.

— О… добре — вдишвам рязко.

Сръчните му пръсти откриват разголената ми кожа над ластика на панталона. Ако някое по-опитно момиче би могло да потисне треперенето си, то аз никога не съм успявала да устоя на Рийд. Няма смисъл да се опитвам и сега. Особено когато толкова се наслаждавам на допира му.

Заравя нос във врата ми и продължава плавно да плъзга ръка през кръста ми, сякаш само това му е достатъчно, за да бъде щастлив. Известно време ми стига и на мен. Оставям стаята да потъне в тишина и просто се наслаждавам на допира. В спокойствието осъзнавам, че за първи път от много време прекарвам тих момент с друг човек.

— Наистина ли ми прощаваш? — пита ме той.

Галя лъскавата му, тъмна коса. Когато гледам Рийд, мускулестото му тяло и мъжественото лице, понякога забравям, че и неговото сърце е също толкова крехко като моето. Ала момчетата не бива да показват чувства, затова ги скриват зад сериозност, коравосърдечие и гадно поведение.

— Наистина ти прощавам.

— Въпреки че съм гадняр?

— Приключи ли с гадното си държание към мен? — питам и дръпвам косата му малко по-силно, отколкото трябва.

Свежда глава примирен — „Заслужих си го“.

— Приключих с това много отдавна. Точно след първата ни целувка. Дори не съм поглеждал друго момиче, откакто се запознах с теб, Ела.

— Добре. И ако се държиш с мен като с богинята, която съм, и не ми изневеряваш, тогава да, всичко е наред.

— Понякога съм труден.

Което означава, че обича твърде дълбоко и се страхува да не избягам отново от него, както сторих и както майка му стори завинаги.

— Да, но си моят „труден“ — шепна.

Смехът му е приглушен, тъй като движи устните си по ключицата ми, оставя линия от нежни целувки върху гърдите ми. Меката дантела на сутиена ми изведнъж става груба и започва да ме боде. Движа се неукротимо. Отива по-надолу, притиска с гърди меката част на корема ми, тялото му е върху тръпнещото място между краката ми.

Увивам пръсти около косата му, не знам дали искам да го притегля към устните си, или да го избутам надолу. Но Рийд има свои планове. Хваща края на блузата ми и съвсем бавно започва да вдига плата. Нетърпеливо я хващам и я изхлузвам през главата си.

Той се подсмихва.

— Споменах ли колко ми харесва пижамата ти?

— Удобна е — защитавам се аз.

— Хм — мънка, но самодоволната му усмивка остава на лицето му. Пресяга се назад и издърпва тениската си.

Каквато и остроумна забележка да бях измислила, я забравям и плъзвам ръка по гърдите му.

Затваря очи и потреперва. Ръцете му стоят отстрани — ту се стягат, ту се разпускат. Чака ли ме? Харесва ми, че стои на каиш, докато го пусна.

— Докосни ме — мълвя.

Очите му светкавично се отварят и пламъкът в тях секва дъха ми. Бута ме назад и се нахвърля на клина ми, сякаш лично го е засегнал. Вдигам бедра и избутвам еластичния плат надолу, защото и аз не искам да има нищо между нас. Искам да го усещам плътно върху себе си.

Прокрадва пръсти зад гърба ми и разкопчава сутиена ми. А после устните му ме обхождат и цялото ми тяло тръпне. Целува зърното ми — издавам сподавен, отчаян звук и забивам нокти в рамото му.

Грешах. Допирът му не ме успокоява. Подлудява ме, възпламенява ме, изважда ме от релси, повече от който и да било друг път. Колкото по-надолу отива, толкова повече горя.

— Рийд — пъшкам с извита назад глава.

— Шшт, остави на мен — окуражава ме.

Да оставя на него кое? Да отиде още по-надолу и да разтвори краката ми с раменете си повече, отколкото мислех, че е възможно? Докато устата му застане точно там и езикът му започне да прави най-невероятните неща на пулсиращото място? Да го оставя да ме докосва по начини, които преди смятах за неловки?

Той също изстенва заради собственото си удовлетворение, че ме докарва до ръба. Извивам гръб, пръстите на краката ми се свиват и аз се вкопчвам в чаршафа от прилива на чистата наслада, която ме облива.

Сетне той се изправя и ме оставя конвулсираща и бореща се за въздух. Ляга на една страна до мен и не ми убягва напрежението в боксерките му.

Рийд се ухилва, когато ме хваща да зяпам.

— Не му обръщай внимание. Скоро ще му мине.

— Защо да го пренебрегваме? — Приближавам се.

Той се напряга, след като слагам ръка върху него.

— Исках тази нощ да е за теб — протестира, но очите му подивяват, щом плъзвам пръсти в боксерките му.

— Е, аз искам да е за нас — прошепвам.

Толкова е приятно да го държа в ръката си, по натежалите му клепачи и хрипливото дишане съдя, че и той се наслаждава на всяка секунда.

— Ела. — Бута бедрата си напред. — Мамка му. По-бързо.

Да наблюдавам лицето му, е най-вълнуващото нещо, което съм изпитвала. Бузите му са зачервени, погледът му — замъглен, а когато го целувам, езикът му се преплита с моя и двамата оставаме без дъх.

Мястото между краката ми отново започва да пулсира и Рийд явно го усеща, защото пръстите му ме намират и двамата трескаво се опитваме да докараме другия до полуда. И върши работа. Обхващам го по-здраво, защото ако аз съм на път да загубя ума си, ще повлека и него със себе си. Устата му е върху моята и сме в безупречен синхрон, накрая не издържам и потъвам в състояние на блажено щастие.