Кристина Лорен
Красиво момче (9)

Глава девет
Пипа

Йенсен отвори вратата на стаята ни и безмълвно ме подкани с жест да вляза първа. Вратата се затвори зад него с тежко щракване.

Мигът беше напрегнат.

Докато се изкачвахме по стълбите, и двамата мълчахме. По коридора — пак така. Почти на всяка крачка ми се искаше да се обърна към него, да му изиграя кратък танц и да му кажа: „Не е речено, че трябва да се случи. Може просто да си разказваме страшни истории, да ометем снаксовете от минибара и да се направим, че сме на купон с преспиване“.

Но понякога от подобни думи на Йенсен му ставаше още по-неловко.

Не бяхме влизали в стаята, откакто си донесохме багажа, а с възбудата от играта на женена двойка и мисълта, че целият ден е пред нас, докато се наложи да се изправим лице в лице с този миг, леглото ми се бе струвало много по-голямо.

Но не, беше малко.

В Америка нямаха ли среден размер между единично и двойно легло?

Двамата се взирахме в него. Той пръв наруши мълчанието:

— Няма да ми пречи да спя на пода.

Всъщност аз исках да почувствам тялото му, ръцете му да притискат силно гърба ми към него. Исках да чуя дишането му, докато спи, и да усещам топлината му цяла нощ.

Не беше просто от любов към секса — несъмнено любов имаше или защото обичах да се гушкам — не ще и дума. Но с него се чувствах сигурна. Чувствах се значима, особено днес, когато му помогнах, а тази дреболия разтвори душата му за мен.

Но ето че сега стояхме тук и той пак се бе затворил в себе си.

Отидох до куфара и извадих пижамата си.

— Ще отида да се преоблека…

Той се покашля и погледна към своя куфар, който стоеше разтворен на един стол в ъгъла на стаята.

— Разбира се.

Преоблякох се, измих си лицето, вдигнах си косата, пуснах я, пак я вързах. Сложих си крем. Измих си зъбите, използвах тоалетната, измих си ръцете, сложих си крем. Пак си измих зъбите. Отлагах. Накрая излязох и докато той минаваше покрай мен, за да направи същото, видях, че държи в ръцете си само чифт шорти.

Йенсен спеше гол до кръста.

Ама че късмет.

Когато накрая излезе обаче, за мое огромно разочарование беше облечен с бяла тениска.

— Мислех, че спиш без тениска.

Какво.

Какво казах току-що?

Той погледна изненадан.

— Да, обикновено, но…

Кълна се, сърцето ми щеше да изскочи и едва успявах да си поема спокойно въздух.

— Тоест, надявах се, че спиш гол до кръста. — Облизах устните си, като го умолявах да отмести погледа си от мен. — Съжалявам. Цедката на устата ми се е развалила.

Лека усмивка се плъзна по лицето му.

— Говориш така, сякаш това не се е случвало преди.

Тази дребна шега и прошката, загнездена в гласа му, ме освободиха и мислите ми се изляха без задръжки:

— Разбирам, че това днес беше само игра. Но през последните няколко дни аз чаках между нас нещо да се случи. То е назряло и това няма как да се промени, но не исках да си мислиш, че ще ми бъде неприятно да делим леглото.

Млъкнах и пак отворих уста да продължа, но се спрях, за да му дам шанс да ми отговори.

Той явно не очакваше да занемея след толкова кратко словоизлияние, защото стоеше там и ме гледаше с очакване.

— Кажи нещо — прошепнах. — Аз свърших. Засега.

Йенсен бавно се приближи до леглото и седна в ъгъла съвсем накрая.

— Аз също си го мислех още преди Беки да се появи.

— Нима?

Той кимна:

— Естествено. Ти си красива жена и едва наполовина толкова досадна, колкото си мислех отначало.

Изсмях се.

— Ти мислиш, че съм красива?

— Мисля, че си зашеметяваща.

Задъвках устната си, като го наблюдавах.

Усмихна се сърдечно и после попита:

— А аз хубав ли съм?

Протегнах ръка, взех възглавницата и я хвърлих по него.

— Мисля, че си зашеметяващ. — Останалото само се изплъзна от устата ми: — Харесваш ми.

Той се засмя с грейнали очи.

— И ти ми харесваш.

И тогава всеизвестната уста на Пипа Кокс се отвори и езикът й се развърза:

— Преди това пътуване никога не бях стъпвала в истинска винарна. Преди няколко години приятелката ми Люси вдигна купон. Трябваше да бъде изискана вечер с вино и сирене, но как беше онази поговорка? „Колкото и червило да сложиш на една свиня, тя си остава свиня.“ Нещо такова… Ние не сме замесени от такова тесто. И сега си спомням смътно нощта: петна от вино по килима, а в ъглите хората се мляскат. Вярно, че купонът беше малък и нямаше къде да се скрият, та беше малко неловко. Накрая Джони Триптън излезе гол на терасата и развя бразилското знаме. Люси припадна на пода в кухнята, а хората… просто я заобикаляха, за да си напълнят чашите. Аз се събудих със синя коса — често се боядисвам червена, понякога даже и в розово, но никога в синьо — и тогава се зарекох никога повече да не близна вино. Или поне до следващия уикенд. — Усмихнах му се. — Исках да кажа, че това пътуване е малко по-изискано от последната ми винена обиколка, а ето че днес ми беше хиляда пъти по-забавно, отколкото бях очаквала.

В този момент след излиянията ми анимационната версия на Йенсен бе мъж, който слиза от кабриолет, косата му е зализана на една страна, а очите широко изцъклени.

— Ти не приличаш на нито един човек, когото познавам.

— Това хубаво ли е, или лошо?

Той се засмя:

— Мисля, че е хубаво.

— Мислиш значи?

— Да, мисля.

Пренебрегнах притеснението си и попитах:

— Ще спиш ли с мен в леглото?

Йенсен сви рамене.

— Не съм стигнал чак дотам. Ако си поделим леглото…

Ясно беше какво искаше да каже.

— Смяташ, че ако легнем заедно, ще правим секс.

Той кимна като ме изучаваше.

— Да.

Не можех да мръдна, така силно треперех.

— Искаш ли секс? — тозчас се засмях на себе си. — Искам да кажа, не че ние — просто тази вечер, когато ме целуна, стори ми се, че това не беше игра.

— Обичам секса — изръмжа той тихо. — Разбира се, че го искам. Но тази вечер беше объркана, а аз не искам да правя импулсивно секс с жена.

— Божичко. — Отпуснах тежко главата си на таблата на леглото. — Това е толкова възбуждащо, а аз дори не разбирам защо.

— Пипа.

Усмихнах му се широко.

— Йенсен.

Сърцето ми блъскаше в животински ритъм в гърдите. Той повдигна ръка и ме погали по долната устна с върха на показалеца си.

— Ти обичаш ли секса? — прошепна.

О, по дяволите.

— Да.

Йенсен махна небрежно с ръка.

— Хубаво беше да го знам.

Седна изправен и примигвайки извърна очи, сякаш бяхме свършили, а аз зърнах дяволитата му усмивка, когато започна да става.

— Ти загубеняк такъв — засмях се и се наведох напред да го ударя по рамото. Той улови ръката ми и я допря до гърдите си, където сърцето му блъскаше като чук.

Игривата усмивка изчезна от лицето му и той изведнъж стана някак беззащитен.

— Бъди внимателна с мен — каза ми тихо.

— Ще бъда.

Той продължи да ме гледа и колкото повече се взирахме един в друг, толкова по-ясно разбирах смисъла на думите му.

— Искаш ли да гледаме филм? — попитах. — Изведнъж изпитах съжаление към всяка проститутка, която някога се е опитвала да завърти колелото.

Той ме изгледа смаян, после поклати глава и се засмя.

— Едва ли някога ще бъда в състояние да предположа какво се кани да излезе от устата ти.

— Исках да кажа, че ми е все едно какво ще правим. Искам само да дойдеш тук и да се отпуснеш.

Наистина исках да се свие до мен, силен и топъл. Оставаше ни още седмица и половина заедно. Все щеше да ми стигне да свикна с мисълта за секс с него.

А с Йенсен това нямаше да бъде просто секс, колкото и страшна да ми се струваше истината.

Той се изправи, отиде до телевизора и започна да превърта каналите.

Откровеният ни разговор намали малко напрежението, но то още се усещаше особено когато се спря на „Добри момчета“ и се обърна към леглото, където аз стоях със скръстени крака, да поиска мнението ми.

— Този харесва ли ти?

— То и нямаше нищо друго за гледане — кимнах. — А и аз обичам този филм.

Той кимна едва-едва, дойде при мен, поколеба се за миг, после хвана тениската на гърба си и я свали.

— Майчице мила! — прошепнах аз. И тутакси бях запаметила формата на торса му. И повярвайте ми — имаше какво да се запомни.

Той притисна тениската към гърдите си.

— Имаш ли нещо против? Става ми много горещо, а тук няма вентилатор. Свикнал съм да спя на вентилатор.

— Спокойно — махнах с ръка, без да го поглеждам. Гърдите му бяха релефна карта от мускули, покрити с точно толкова косми, за да почувствам, че в стаята с мен има мъж.

Той повдигна завивките и двамата се мушнахме отдолу, като изпънахме краката си внимателно, за да не се допират. За мен това беше упражнение по лудост. Йенсен само по шорти, до мен в леглото.

Тогава топлият му крак се притисна в моя под завивката, косъмчетата му ме погъделичкаха по бедрото и като се засмя, той ме прегърна и аз облегнах глава на гърдите му.

— Няма нужда да се държим като чудаци — прошепна той.

Кимнах и плъзнах ръката си по корема му. Усетих как той се стегна.

— Добре.

— Още не съм ти благодарил за това, което стори днес.

Чувах как сърцето му биеше до ухото ми, усещах как гърдите му се повдигат при всяко вдишване.

— За нищо. — Поколебах се и добавих: — Това се опитвах да ти кажа по-рано. Беше ми приятно. Беше лесно.

Той се засмя и звукът отекна като ехо в мен.

— Наистина.

Дланта му се плъзна нагоре и надолу по ръката ми от рамото до лакътя и двамата се загледахме във филма. Но без да вникваме в това, което гледахме.

Харесваше ми миризмата на дезодоранта му, миризмата на сапуна му, но най-много ми харесваше лекият мирис на пот под тях. Топлината му беше нереална: дълги и мускулести крайници, гладка и здрава кожа. Затворих очи и притиснах лицето си във врата му. Полека прехвърлих крака си върху неговия, сгуших се в него. Притиснах парещата ми сърцевина към бедрото му.

Той затаи дъх и стаята потъна в тежко, напрегнато мълчание, докато продължаваше неизменно да ме гали по ръката.

Накрая въздъхна дълго и овладяно.

Дали беше надървен? Това ли беше? Кракът ми беше твърде близо до пениса му, гърдите ми се допираха в ребрата му, а устата ми беше на сантиметър от загорялата кожа на гръдта му?

Бях толкова възбудена, толкова отчаяно копнеех облекчението, докосването, него, че затворих очи и се съсредоточих върху дишането си. Вдишвам, издишвам. Но с всеки дъх се изпълвах все повече с желание, а нежната ласка на ръката му ми показваше колко внимателен щеше да бъде с мен и копнежът стана непоносим. Трябваше да не мисля за него, освен за въздуха, който проникваше в дробовете ми и излизаше навън.

Обзе ме приятна сънливост, тялото ми се отпусна, изключи. Малка частица от мен се страхуваше, че ще прекарам нощта без да мигна, мислейки за силния, потентен мъж до мен. Но всичко се изгуби под ритъма на дланта му нагоре и надолу по ръката ми.

* * *

Събудих се възбудена, опиянена от спомена за устни, които се спускаха надолу по врата ми, и топли ръце, които се плъзгаха под памучния ми потник. Усещах болка между краката, каквато не бях усещала от цяла вечност. Нуждаех се от удовлетворение.

Но това не беше спомен.

Йенсен се беше сгушил плътно в гърба ми и с устни докосваше всеки милиметър от ухото към врата ми.

Ахнах тихо от изненада, притиснах се в него и почувствах твърдия му член в задната си част. Той простена при допира, отърка се в мен в бавен, настойчив ритъм.

— Хей — прошепна.

Прокара зъби по страничната част на шията ми и аз едва не извиках от усещането.

В стаята цареше мрак. Телевизорът беше изключен, лампите — угасени. Инстинктивно погледнах часовника. Наближаваше три през нощта.

Пресегнах се назад и мушнах нежно пръсти в косата му, за да задържа лицето му там, където той свали едната презрамка на потника ми, за да засмуче рамото ми.

— Събудих те — каза той и засмука врата ми. — Съжалявам.

После замълча:

— Хей.

— Не, не съжалявам.

Завъртях се в ръцете му. Уж познавах целувките му от по-рано, но не бях предполагала, че ще бъдат изпълнени с толкова глад и ненаситност. Плъзна ръцете си по тялото ми и се превъртя върху мен. Засмука устните ми, нежните му устни ме съблазниха да се разтворя за него и да го пусна. Никога не се бях усещала така: леките движения на езика му, ухапванията на зъбите му по устните ми, вибрациите на стенанията му. Обгърнах раменете му, плъзнах ръце в косите му, а той се залюля между бедрата ми и щеше да проникне в мен, ако не бяха проклетите дрехи. Усещах твърдата му настойчивост, усещах как върхът му се плъзгаше по мястото между краката ми, което ме караше да горя, където копнеех и жадувах да го имам.

Йенсен се наведе, повдигна потника над гърдите ми и ги облиза, напълни шепите си с тях, връщайки се към мен с подновена енергия, но безмълвно. Беше мълчаливец, но аз се вслушвах в стоновете и острите му въздишки и с пръстите си го умолявах без думи да ме разсъблече и да проникне в мен.

Но нямах нужда от това. Бях набъбнала, тялото ми отчаяно отвръщаше на неговия ритъм, а когато се извих нагоре, движейки се в унисон с него, той въздъхна:

— Да. По дяволите. Да.

Потникът ми беше свален. Колко горещо беше станало в стаята. Кожата ми беше покрита с тънък слой лъскава пот и той се плъзна над мен, притискайки ме по онзи почти болезнен, но сладък начин. Всяка точка на допир между нас носеше електрически заряд, сладка топлина и от всичко аз най-много исках да съм гола навсякъде.

Но и от това не се нуждаех. Нарастващата болка в тялото ми ми напомни, че се нуждаех все повече и повече от онова, което Йенсен вече правеше с уста върху моята и тихите му стонове, които отекваха в главата ми като чук по барабан.

Той знаеше как да се движи отгоре ми, къде да ме притиска ритмично. Истината едва не ме накара да извикам. Дори мисълта за него с други жени, на чиито желания е отвръщал, ме изпълни с възбуда. Беше толкова съсредоточен, алчен за наслада.

Как стигнах дотук? С какво заслужих вниманието, желанието му? Този въпрос наистина ме объркваше.

Той забърза, останал без дъх, съвсем близо, готов също като мен да избухне като бомба, запращайки ме отвъд онова раздвоение на съзнанието между усещане и разсъдък, където остана единствено чувството за приближаването на оргазма. Загубих задръжките си, хванах го за задника, притиснах го силно в мен и с шепот го предупредих:

Наближавам

Ще свърша

Той поднови съсредоточено търканията си, дишаше учестено и дъхът му пареше врата ми. Извих се от насладата, съкрушена от силата на оргазма, който прониза тялото ми с пламъка и бурността си.

Той ме последва с вик на облекчение и желанието му се разля по пъпа ми, устата му се притисна с оголени зъби в шията ми.

О, господи. В последвалия миг стаята се изпълни с тишина с изключение на запъхтените ни, шумни глътки въздух. Йенсен застина над мен и бавно се повдигна на лакти.

Очите ми бяха привикнали с мрака и въпреки почти пълната чернота навън, вътре будилникът светеше слабо, а от процепа под вратата проникваше ярката светлина, която се разливаше в коридора. Той се взираше в мен, преценяваше. Но повече от това не можех да видя. И не знаех дали се мръщи, или лицето му беше спокойно.

Отмести един потен кичур коса от лицето ми.

— Опитах се да не бързам толкова.

Свих рамене под него, успокоена донемайкъде от топлината в гласа му.

— Ако не друго, поне не сме чисто голи.

— Технически въпрос — прошепна той и се наведе да ме целуне. — Аз съм покрит с теб. Ти си покрита с мен.

Аз съм покрит с теб.

Затворих очи, плъзнах ръце по ханша му и напред, между телата ни, за да докосна топлата течност на оргазма му върху корема си, а после и по-надолу, където той все още полутвърд се притискаше между краката ми.

— Вир-вода сме.

Той се засмя леко гърлено:

— Искаш ли душ?

— Тогава наистина ще бъдем голи. — Не че това имаше значение сега. Но… може би имаше, съвсем малко. Може би всичко, случило се тази нощ, подсказваше, че между нас предстои още нещо и тази мисъл ме изпълваше със замайващо щастие. — Първо ти. После аз.

— А може да спим така — изрече той съвсем близо до врата ми и се разсмя. — Защото съм капнал.

— Да, да спим.

Обърнах главата си към него и той обърна лицето си към мен. Целуна ме бавно, лениво и топло, с език.

— Сега ще ни бъде по-лесно да се преструваме утре.

Щом думите се изплъзнаха от устата му и той тозчас застина. Моментът да спомене бившата си съпруга, няма и две минути, след като бяхме преживели сух оргазъм, не беше никак подходящ. Но аз разбрах какво искаше да каже. Коментарът му пак засягаше нас двамата, но беше по-реалистичен. Истината беше, че аз съм британка, а той американец. Аз живеех в Лондон, а той в Бостън. А бившата му жена спеше две стаи по-надолу по коридора. При целия й възторг от Йенсен тази вечер и трудността, с която откъсваше от него гузните си очи, нямаше да се учудя, ако беше будна и се ослушваше за улики.

В тъмното ми беше лесно да го попитам:

— Как мина денят за теб? Честно.

Той се превъртя до мен, но ме придърпа към себе си, обърна ме на една страна, така че да се гледаме в лицата, и сложи длан на хълбока ми. Йенсен: милият, нежен любовник.

— За моя изненада, мина доста добре — наведе се и ме целуна. — Ти ми помогна. А също и Зиги, и Уил, които бяха ядосани от мое име.

— Да, съгласна съм — кимнах.

— Помогна ми и това, че мъжът й е доста скучен — прошепна той, като че ли беше малко засрамен от това признание. — Аз също имам вина, разбира се. Но може би… все пак проблемът не бях аз.

— Значи ще продължим да се преструваме?

Йенсен се покашля тихо и сви рамене.

— Не виждам никакъв смисъл да й казваме истината. Не съм виждал Беки от седем години, откакто подписахме документите за развода. Отдавна нямаме общи приятели. Ако сега й кажем, че това е било шега, само ще нараним чувствата й.

— Харесва ми, че след всичко, случило се между вас, не искаш да я засегнеш.

Той замълча за малко.

— Тя сложи край на отношенията ни с ужасна, отблъскваща незрялост. Но не е била умишлено зла.

— Просто й се удава — сподавих аз смеха си.

— Тя беше млада — обясни той. — Но не помня да е била толкова…

— Безинтересна?

Недвусмисленото ми определение го накара да се закашля.

— Ами… да.

— На деветнайсет с повечето хора е така.

— Не с всички — възрази той.

— Аз бях същата. Носех гланц за устни и се вълнувах единствено от секс. На горния етаж не се случваше нищо кой знае какво.

Той поклати глава и плъзна ръката си на кръста ми.

— Ти си изучавала математика.

— Това всеки го може. Да имаш дарба на математик, не означава, че изначално си интересен човек. Просто те бива с цифрите, което, както показва моят опит, често се превежда като не те бива с хората.

— Ти не влизаш в това число.

Оставих думите му да увиснат помежду ни. Стана ми любопитно дали те щяха да му се видят смешни, изненадващи или прекрасни след запознанството ни на самолета.

След малко той ми се усмихна в тъмното.

— Добре де, освен ако не се наливаш с шампанско и не се оригваш в самолета.