Кристина Лорен
Красиво момче (7)

Глава седем
Пипа

Когато бях малка, Коко и Лийли гледаха сто пъти един филм за група старци в измачкани ризи или къси шорти, които се събират след едно погребение и цяла седмица спят един с друг. И си поплакваха на него.

Поне на мен така ми изглеждаше „Голямото замръзване“, когато бях дете.

И до днес една сцена се е запечатала в съзнанието ми — когато Клои отива при Ник и взема ръката му. Тя е младата сама жена, бившето гадже на самоубилия се приятел, онази, която никой от тях не познава преди погребението и която все казва нещо не на място и се смее не там, където трябва. Тя решава да рискува с другия самотник.

— Аз не правя такива неща — предупреждава я той.

А Клои кима, защото това не я интересува. Тя иска да бъде с Ник, защото той ще разбере тъгата й, както никой друг.

Всичко това ми мина през главата, когато взех ръката на Йенсен. Мислех си за Клои и смелостта й, и как благородно предложи на Ник да разгледа дрехите в гардероба на мъртвия си приятел и да вземе нещо, за да го помни.

В моя случай, дори той да не го бе разбрал, аз също взех ръката на Йенсен, за да го подкрепя. На Хана й трябваха две секунди да познае Беки в гръб на паркинга — горе-долу колкото и на самия Йенсен — и тя набързо ми каза коя е жената, която щеше да пътешества с нас. Бях взела ръката му, защото си представих същия сценарий след години, в който аз по случайност срещам щастливо женения отново Марк, но дори тогава тъгата и ревността ми щяха да бъдат само частица от тези, които сигурно измъчваха Йенсен.

Аз първа ще си призная, че рядко се замислям за последиците, което е хем благословия, хем проклятие. Когато казах на Били Оландър да ме чака в шкафа с метлите в шести клас, не бях очаквала, че той ще изхвърчи навън и ще разкаже на гадните си приятелчета, че се целувам лигаво. Когато слепешката се съгласих да тръгна на почивка с Руби и приятелите й, си помислих, че тя преувеличава с ентусиазма си и през ум не ми беше минало, че това ще бъдат най-чудесните хора, които някога съм срещала. А когато взех ръката на Йенсен, изобщо не си представях, че той ще ме представи на бившата си жена като… негова съпруга.

Негова съпруга.

С Йенсен гледахме в слисано мълчание как Хана дойде при нас и неуверено прегърна Беки, а след нея и Уил направи същото. И двете прегръдки бяха видимо неловки. През последните четири дни бях разбрала, че прегръдките им са силни и топли, а не като тези сковани триъгълници, образувани от тела, които се докосваха на колкото се може по-малко места.

Със заекване обясниха, че, да, сега били женени. Да, точно така, Уил и Хана били женени. Това изглежда жегна Беки по някаква рана, защото тя се откъсна и грабна Хана в обятията си за втори път.

До мен Йенсен стоеше скован. Нямаше нужда да питам — подейства му като балсам да види реакцията на Беки, осъзнаването й до каква степен вече не беше част от живота им. Но тя сама беше направила своя избор.

Подръпнах ръката му, без да пускам дланта му.

Той се обърна към мен, а Уил и Найъл едва се сдържаха да не ни зяпат.

— Благодаря ти — прошепна той, докато Хана и Беки разговаряха. Очите му се вгледаха в моите. — Какво, за бога, направих?

Поклатих глава с усмивка.

— Не знам.

— Забърках каша. Трябва да й кажа истината.

— Защо? — Свих рамене аз. — Това е първият път, в който я виждаш от седем години насам, нали?

Той кимна, но понечи пак да се обърне към тях.

Не можех да понеса страданието по лицето му. И вместо да го оставя да се обърне към Хана и Беки, аз обгърнах челюстта му в дланите си и го притеглих.

Устата му срещна моята с учудено ахване, после той бавно се отпусна, наклони главата си и от обикновена среща на устните ни превърна целувката в нещо истинско, топло и… прекрасно. Устата ми се разтвори под настойчивостта му, а ръцете му ме прегърнаха през кръста и гърдите ни се долепиха.

Той се отдръпна на сантиметри и аз едва се сдържах да не го притегля отново.

— Ще направиш това заради мен? — прошепна той до устните ми.

Разсмях се.

— Да те целувам ще бъде тежко изпитание, което ще трябва да понасям.

Йенсен ме докосна леко по устните.

— И без друго положението беше странно, а сега и това…

— Не чак толкова. — Хвърлих поглед към приятелите ни, които умишлено не ни поглеждаха. — Но сега… сега нещата стават много интересни.

* * *

Всички бяхме малко шокирани. През цялото пътуване от Джеймспорт до Уилимантик Хана и Уил ни разказваха щастливо за историята на следващата ни дестинация и за нещата, които щяхме да правим там. Предполагам, че това се дължеше на реакцията ни, когато видяхме Беки и Кам и трябваше да решим дали да се качим на автобуса, или да се откажем от обиколката. Ние продължихме на автопилот, мълчаливо напред.

Можехме да си тръгнем, разбира се. Имаше хиляди други неща за правене и никаква причина да останем в тази неловка ситуация, но накрая, докато малката ни групичка стоеше пред автобуса, Йенсен настоя, че се чувства добре.

А аз кимнах до него:

— Ще се оправим. Няма проблем.

И така се качихме на автобуса, седнахме на седалките и поведохме незначителни разговори.

Изобщо не знаех какво ме очаква. Обиколката на пивоварната мина добре, държахме се за ръце, няколко целувки тук и там, както правят младоженците. Реших, че в остатъка от седмицата ще бъде горе-долу същото: малко мляскане, малко прегръдки, може би щях да седна в скута му и да усетя мускулестите му бедра за няколко минути на едно-две места.

Всичко това беше много наивно и точно в контекста на обиколката на пивоварните, дегустацията на вино и мачкането на гроздето. И през ум не ми мина, че всички щяхме да отседнем в малкия хотел в Уиндъм.

Докато не се наредихме на рецепцията да се регистрираме.

— Имате четири запазени стаи за три нощувки — каза жената и се усмихна на Йенсен. — Нали така?

По прищявка на съдбата Хана ни беше изпратила с Йенсен да регистрираме всички, докато тя намери къде да паркира микробуса ни на улицата. Беки и Кам и другата двойка в групата ни, Елън и Том, чакаха на опашка зад нас, за да си получат ключовете от стаите.

— Точно така — отвърна Йенсен и тозчас подскочи до мен. — О — изрече той твърде високо. — Не. Само три стаи. Трябват ни само три стаи. Нали така. Ти ли…? — Той се обърна и ме погледна. С периферното си зрение виждах как Беки ни наблюдава.

— В последния хотел бяхме запазили четири стаи. — Обясних на жената и се засмях неловко.

— Пипа обича да… — Йенсен започна да мисли. И каза: — Да пее с пълно гърло.

В същия миг аз отговорих:

— Да се занимавам с йога призори.

— Преди изгрев-слънце — съгласи се той тутакси, а аз казах:

— С цяло гърло се дера. — И като се засмях, допълних: — Пея и правя йога.

Защото това правят нормалните хора.

Защото изобщо не приличах на малоумен кретен.

— Ти практикуваш йога? — попита Беки със светнали очи. — Аз също… Ще се радвам да тренираме заедно!

Кам я прегърна с горда усмивка на лицето.

— Бекс скоро ще вземе сертификат за инструктор.

Кимнах бързо. Мамка му мамка му мамка му.

— Аз практикувам… специална…

— Хот йога — помогна ми услужливо Йенсен.

— Бикрам? — попита Беки.

— О… британската версия… на същото — махнах небрежно с ръка. Да, защото бях толкова изтънчена, че практикувах специална британска версия на хот йогата.

Мозъкът ми превключи на по-висока скорост, докато се мъчех да обясня как ще правя това в хотелската си стая.

— Нали се сещаш, с… парата от… душа? — погледнах Йенсен, който кимна, сякаш това беше съвсем нормално обяснение защо той и новата му жена щяха да си вземат две стаи по време на медения си месец.

— Слушай — от вълнение гласът на Беки скочи с една октава. — Кам излиза да тича всяка сутрин. Защо не дойдеш да правиш парната си йога в моята стая и не си спестите парите? Или още по-добре — може да правим йога навън, на полето? Нямам търпение да упражня с още някого позите, върху които работя.

Примигнах и се зачудих защо ли беше толкова мила и толкова много се стараеше. Нямаше ли да е по-добре за всички ни, ако не се налагаше да правим всичко заедно?

— Няма да стане заради силното пеене — изрече не много уверено Йенсен.

Жената на рецепцията наостри уши и ни подаде един ключ.

— В съседната къща имаме караоке бар всяка сряда от седем до затваряне!

До мен Беки плесна зарадвано с ръце.

— Отлично! — имаше развълнувания вид на човек, който беше на път да се… разплаче?

Погледнах Йенсен.

Той се усмихна кисело.

— Отлично.

* * *

— Май не разбираш в какво голямо бедствие попаднахме — отворих куфара си и извадих несесера.

Йенсен гледаше мрачно тясното легло, където трябваше да спим заедно.

— Напротив, разбирам.

— Не говорех за леглото, глупчо — засмях се аз. — За бога, него все ще го поделим. Говорех за йогата.

— Може да се откажеш — отвърна той объркан.

— Как ли не! Ти чу ли надеждата в гласа й? Тя едва не се разплака от радост! Не мога изведнъж да й кажа: „О, виж сега, не искам да правя прочутата британска парна йога, за която се изфуках“. Ще ни вземат за ненормални.

Влязох в банята и го чух да се смее след мен.

— Защо, сега не изглеждаме ли такива?

Йенсен ме последва. Извадих четката си за зъби и изстисках малко паста отгоре й. Предстоящият ми Йога Провал не ме плашеше, нито това че се бях навила да изнеса концерт в караокето довечера. Не ме плашеше и компанията на бившата жена на Йенсен през идните четири дни. Нямаше да ми е трудно да се преструвам, че съм омъжена за него на този кратък етап от пътуването.

Проблемът беше, че чаках с нетърпение това.

Познавах се добре, познавах сърцето си. То имаше навика първо да се гмурка и после да мисли. А да работим като отбор? Отбор по целуване? Божичко, бях обречена.

— Хей.

Ръцете му се плъзнаха по ханша ми, пръстите му се сплетоха на пъпа ми и той подпря брадичка на главата ми. Колкото и да ми беше приятно, това с нищо не ми помагаше.

Срещнах очите му в огледалото.

— Хей.

Наблюдавах го как ме наблюдава и двамата едва не се разсмяхме. Какво, за бога, правехме? Не смеех да мисля как щеше да се развие вечерта, но

ние

щяхме

да

спим

в едно

легло.

Тикнах четката в устата си и започнах енергично да търкам.

Той се изправи малко, за да ми направи място.

— Не помня кога за последно съм гледал как жена си мие зъбите.

— Харесва ли ти колкото в спомените ти? — попитах с разпенена уста. Наведох се да плюя, изправих се и си напълних чаша с вода, за да се изплакна.

Той отвори уста да каже нещо, но аз го изпреварих, след като пак плюх.

— Аз те целунах.

— Целуна ме. — Той кимна, облегна се на мен и пак подпря брадичката си на главата ми. — А после, ако помниш, и аз те целунах.

— Гадно ли беше?

Той поклати глава.

— Пипа?

— Да?

— Благодаря ти.

Засмях се.

— За какво? Затова че те мляснах? Уверявам те, удоволствието беше мое.

Той поклати глава, без да отделя очи от моите в огледалото.

— С теб е по-лесно.

Облегнах се на него, усмихвайки се.

— За теб.

Той присви очи учудено.

— Йенсен, довечера ще спим в едно легло, аз не мога да си пипна пръстите на краката, пък какво остава да правя йога, и освен това не съм музикална. Чака ни бедствие.

— Както каза по-рано: ще се справим. Хана и Уил от седмици чакат с нетърпение тази част от пътуването. Ще се справим независимо от положението.

Погледнах в очите му в огледалото.

— Защо тя се държи толкова мило?

Лицето му се изопна, погледът му се отнесе.

— Беки винаги е била добра, но… ами, не знам.

* * *

Срещнахме се долу за вечеря. Вървяхме смутени ръка за ръка към Уил и Найъл, които ни чакаха малко встрани от рецепцията.

Уил се обърна и погледна с широка усмивка хванатите ни ръце.

— Това — каза той с протегнати ръце. — Тук съм, за да видя това.

— Извличаме полза от лошата ситуация! — отвърна Йенсен ведро, дръпна ме към себе си и залепи шумна целувка на слепоочието ми.

— О, не, каква лоша ситуация? — попита Беки и всички подскочихме, сякаш тя изникна от нищото, направо от въздуха. Май щеше да се наложи да й вържем звънче.

Уил се изсмя грубо.

— Майчице мила, Йенсен, напоследък те наблюдавам, че само това правиш.

— Не, не, нищо… — запъна се Йенсен и примигна към мен. — Ние просто…

— Пипа току-що е разбрала, че е бременна — изстреля Уил.

Двамата с Йенсен подскочихме ужасено.

— Уил! — извиках аз и го ударих по гърдите. Какви за бога ги говореше? — Да не си полудял?

Уил повдигна вежди. Още беше малко замаян от продължителната дегустация на бира по-рано. Наведе се към нас и прошепна нетактично:

— Какво? По дяволите. Сбърках ли?

— Нали сме на винена обиколка, ти гад! — изсъсках с ококорени очи. — Аз не се прес… — Млъкнах, когато Йенсен ме притисна грубо до себе си. Усмихнах се през стиснати зъби на смутената Беки. — Уил, клоунът му с клоун, се шегува! Не съм бременна.

— Видя ли? — Уил се полюшна на пети. — Нали ти казах, че мога да ги накарам да видят нещата откъм слънчевата им страна. Значи не си купил онази къща в Бийкън Хил, която ти бяха предложили. Поне новата ти жена не е забременяла по време на медения ви месец, нали така?

Йенсен го изгледа с присвити очи.

Хана слезе по стълбите, застана до съпруга си и бързо схвана положението.

— Какво си забъркал?

— Кой? Аз ли? — Той се наведе и я целуна, за да отвлече вниманието й.

— Търсиш да купиш къща в Бийкън Хил? — попита тихо Беки и аз останах с впечатлението, че кварталът сигурно е доста хубав. Кам дойде до нея, тъкмо когато тя добави едно тихо: — Брей.

— Йенсен скоро ще стане съдружник — обади се Найъл. — Упоритият труд се отплаща.

Като се обърна към нас, Уил добави:

— Докопа и работата, и момичето.

Беки вдигна глава към Йенсен. Очите й отново бяха изцъклени.

— Много се радвам. Какво съвпадение, че Кам е агент по недвижими имоти! Той ще ви намери къща в Бийкън Хил!

Усетих как ръката на Йенсен се стегна около мен. Нямаше нужда да ми казва, че това е последното място, където искаше да се намира в тази секунда.

— Какъв… късмет — изрече той с измъчена усмивка.

Тя се приближи с една крачка.

— Беше ме страх, че когато ние… — започна тя с подозрително блеснали очи и аз я прекъснах.

— Приятели, умирам от глад! — възкликнах аз. — След целия бурен брачен секс и прочие. Къде ще вечеряме?

Естествено, Йенсен пламна, когато казах секс.

* * *

— Май съм изпуснала нещо интересно вътре — рече Руби. Предпазният й колан щракна и тя погледна през рамо.

— Уил пусна Хирошимската бомба на конфузността — обясни Найъл, — а Пипа го последва с Нагасаки.

— Не е за разказване — съгласи се Йенсен.

Аз го пернах по рамото.

— Ужасно трудно ми е да се преструвам, че съм ти съпруга.

— Бурният новобрачен секс ти е дошъл в повече? — изрече той привидно сериозно. На предната седалка Найъл се задави от смях. — О, и освен това Кам ще ни продаде къщата на мечтите ни в Бийкън Хил. Благодаря ти за това, Уил.

Уил ни се усмихна.

— Няма защо!

Потиснах смеха си.

— Какво очакваш да правя пред бившата ти жена, която се просълзява всеки път, щом ни приближи? Едва пет часа са минали и вече чувствам, че бракът ни е несполучлив.

— Какво е станало, защо плаче Беки? — попита Хана.

Уил пак ни погледна с ококорени очи:

— Може би е бременна?

— Нали пи бира — напомни му Руби.

— Може би е осъзнала, че е изгубила най-хубавото нещо, което някога й се е случвало? — подхвърли Хана с покровителствено ръмжене.

— Добре, добре, достатъчно — Йенсен разтри очи с длани.

Руби се вля бавно в трафика, следвайки указанията на Хана към малкия фермерски ресторант, където щяхме да вечеряме — сами, без Беки и Кам или Елън и Том.

— Божичко — простенах аз. — Какво ще правя довечера на караокето? Трябва ли да ходим?

— Нямаше да се налага, ако ти не беше приела — засмя се Йенсен.

— Това е изумително — засмя се все още подпийналият Уил. — „Ела на винена обиколка с нас, Дженс! Ще те съберем с лудата ти спътничка от самолета, после ще срещнеш онова чудовище бившата ти жена за първи път от десет години насам и всички ще се престорим, че си най-страстният любовник на света, женен за непозната.“

— Хей! — възразих аз с престорена обида.

Йенсен ме погледна:

— Ти не си непозната.

— Точно така, защото ти разказах почти целия си живот.

— Като започна от пипетата — усмихна се широко той.

Останалите се смълчаха объркано. Йенсен не им обърна внимание.

— Знаете ли за какво плаче вечерта? — попита той всички ни реторично, но погледна право в мен.

— Както е тръгнало това пътуване, не мога да си представя докъде ще стигнеш — каза Хана.

Той поклати глава и тихо изръмжа:

— Много вино.

* * *

Дали неочакваната среща с Беки беше зарадвала всички, но многото вино не се оказа проблем. Щом седнахме, Уил поръча две бутилки, червено и бяло, и мезе и каза на келнера, че днес бил рожденият ден на Йенсен.

Той получи сламена шапка и пластмасов лигавник за тежащия един килограм рак, който ни сервираха, а след като се справихме с двете бутилки, ни се стори уместно да си поръчаме още. Хана разсъждаваше — доста логично според мен — че в една бутилка вино има само шест порции от по сто и двадесет милилитра, което означавало, че всеки от нас е изпил само по две чаши.

— Красиви дрънканици, които показват, че тази вечер очите ни ще светнат — каза Найъл и махна на келнера.

След още две бутилки бузите на Уил се зачервиха, Хана започна да се смее неприлично през носа, а Йенсен отпусна ръката си на облегалката на стола ми и се облегна небрежно и свободно.

Поръчахме си десертно вино, когато донесоха крем брюлето и шоколадовото суфле.

Когато свършихме с десерта, си поръчахме дижестиви.

А после си спомнихме, че ни чака караоке с Беки и Кам в евтин бар в града.

Руби размаха пръст във въздуха.

— Не сме длъжни да ходим — примигна тя пийнало към нас с Йенсен. — Щом се чувствате неловко.

Засмях се.

— За мен не е неловко. Ние не сме женени.

— Струва ми се, че тя говори за твоята музикалност — ненадейно гласът на Йенсен прозвуча много топло и много тихо в ухото ми.

— Това е проблем на всички други в бара — казах на масата аз, а после се обърнах към него. Бях толкова близо, че трябваше само малко да се наведа, за да го целуна. Беше ми трудно да устоя. Той миришеше на шоколад, а по лицето му съвсем леко беше набола брада. — И ако искаш да знаеш, пея много добре песните на „Вайълънт Фемс“^[1] на караоке.

Той се усмихна насмешливо.

— Можеш да хапнеш малко стъкло и да си направиш гаргара с уиски, а после да имитираш Том Уейтс.

— Може да направим дует — предложих аз.

— Аз гласувам за дует — почти изкрещя през масата Уил. Неколцина от другите посетители се обърнаха към нас и Хана нежно му направи забележка.

— Ще ти кажа какво ще направим — Йенсен се почеса по веждата. — Ти ще ми изпееш някоя песен тук на масата, а аз ще направя дует с теб.

Отдръпнах се малко. Каза го на шега, сякаш това беше нещо, което никога не бих направила.

— Няма да пея в ресторант — казах му аз.

— Ако го направиш, аз ще пея с теб в бара.

Опитах се наум да пресметна колко беше изпил. Йенсен беше невероятно забавен и мил.

— Ти си луд — поклатих глава и усетих погледа на Руби, после тя се наведе настрани и прошепна нещо на Найъл.

— Която песен поискаш в бара — предизвика ме Йенсен. — Ти избираш. Само трябва да ми изпееш нещо тук.

Бинго!

Усмихнах му се широко:

— По мой избор?

— Разбира се — махна той небрежно с ръка.

— Жалко, че не ме познаваше по-добре.

Избутах стола назад, покатерих се отгоре му и се извисих над всички.

— Пипа — засмя се той. — Какво правиш? Исках да попееш само на масата.

— Твърде късно — уведоми го Руби. — Вие, сър, освободихте морското чудовище — кракена.

— Извинете — провикнах се аз към целия ресторант. Заведението беше малко — може би всичко на всичко десетина маси — но беше пълно с народ. Хората притихнаха, а вилиците издрънчаха по чиниите и ледът звънна в чашите. Поне тридесет и пет чифта очи се впериха в мен. — Днес е рожденият ден на съпруга ми и най-добрият му приятел от детството, който сега му се пада зет, поръча смущаващо количество алкохол тази вечер, и аз ще съм ви безкрайно благодарна, ако всички му изпеете с мен „Честит рожден ден, Йенсен“.

Без да дочакам съгласието им, започнах първия куплет от песента — силно, фалшиво и навярно твърде високо за мъжете. Но по волята на късмета, или Кънектикът, всички в ресторанта с охота запяха шумно с вдигнати чаши. Накрая избухнаха в бурни овации, а аз слязох от стола, наведох се и му залепих една целувка по устата.

— Рожденият ми ден е през март — прошепна той.

— Нима не знаеше? — прокарах пръсти през косата му, защото сега имах тази възможност. — Това е игра. Ти си женен. Аз съм щастливата девойка. А днес е рожденият ти ден.

Йенсен ме погледна с потъмнели очи. Не беше ядосан. Даже не беше изненадан. Но не можех да разгадая емоцията му, защото според мен приличаше малко на възхищение, а на всички ни беше известно, че аз не умеех да разбирам мъжете.