Кристина Лорен
Красиво момче (23)

Клои

Приблизително девет месеца преди това

Бенет застана зад мен и твърдо обгърна с ръце хълбоците ми:

— Отивам до бара. Искаш ли нещо?

Обърнах се към него и се усмихнах. Устните му се спуснаха надолу по врата ми.

— Добре съм.

Бенет се отдръпна и огледа лицето ми.

— Сигурна ли си? Главата още ли те боли?

Примигнах встрани, защото не исках да види лъжата в очите ми.

— Малко.

Той замълча, после ме обърна и повдигна лицето ми, за да го погледна в очите.

— Искаш ли вода или нещо друго?

— Вода, благодаря ти, скъпи.

Десет минути след това той ме откри близо до дансинга, хипнотизирана от младоженците. Не ги познавах добре, те бяха търговски сътрудници, но нещо в радостната възбуда по лицата им, сякаш бяха на прага на приключение, отекваше в кръвта ми като тихо, настойчиво жужене.

— Добре ли си? — той се приближи откъм гърба ми и ме целуна по врата.

Кимнах, взех чашата с вода и посочих с брадичка двойката, която танцуваше в средата на външния дансинг.

— Наблюдавах ги.

— Хубава сватба.

Облегнах се и усетих как тялото ми се отпуска върху топлото, солидно присъствие зад мен. Бенет отпи от уискито си и ме прегърна с една ръка през кръста.

— Тя изглежда прекрасно — казах аз, загледана в красивата й перлена рокля.

— Той явно е съгласен — повдигна Бенет брадичка. — Само дето не изяде лицето й, когато се целунаха.

Обърнах се към него и леко се отдръпнах от силната миризма на уиски.

— Остави скоча. Ела да танцуваме.

Бенет мило се нацупи:

— Току-що си го взех.

— Искаш ли да ти го излея в лицето?

Той остави чашата на близката маса, сплете пръсти с моите и ме поведе към дансинга.

Притисна ме към себе си с ръка ниско на кръста ми и — божичко, помогни ми! — някакъв инстинкт го накара да стори това внимателно без обичайната властност на Бенет Райън.

Цяла вечност пътувахме дотук.

— Мълчалива си тази вечер — той се наведе и ме целуна по голото рамо. — Добре ли си?

Кимнах и облегнах бузата си върху ключицата му.

— Поглъщам всичко с очи. Толкова съм щастлива, че ще се пръсна.

— Щастлива си? Тази вечер не сме се скарали нито веднъж. Нямаше да разбера.

Засмях се и повдигнах лицето си към неговото.

— БиБи?

— Да?

Усетих как стомахът ми се свива, а сърцето ми биеше учестено. Исках да го оставя за по-късно, но не можех. Не можех да възпра думите:

— Ще ставаш татко.

Той застина в прегръдката ми, бавно спря да обикаля в кръг, после се разтрепери силно и отстъпи крачка назад. Емоцията в погледа му беше напълно нова.

Никога преди не го бях виждала да гледа с такъв трепет.

— Какво каза? — попита той малко по-високо и по-напрегнато, като чук, изпуснат върху барабан.

— Казах, че ще ставаш татко.

Той вдигна треперещата си ръка и затисна устата си.

— Сигурна ли си? — попита иззад пръстите си. Очите му заблестяха.

Кимнах и усетих как моите също запариха. Коленете ми се подкосиха от облекчението, радостта и нежността му.

— Сигурна съм.

След двугодишни опити така и не забременях. Месеци наред изчислявахме и планирахме. Две неуспешни оплождания инвитро. А ето че месец след общото ни решение да се откажем засега, аз бях бременна.

Бенет прокара ръка през лицето си, после ме хвана за лакътя и ме отведе настрани от дансинга в сянката на тентата.

— Как… кога?

— Направих си тест тази сутрин. — Захапах устна. — Добре, няма да си кривя душата, направих си седемнайсет теста сутринта. Едва от скоро съм бременна. Само няколко дни ми закъсня.

— Кло. — Той ме погледна с широка усмивка. — Ще бъдем ужасни родители.

Съгласих се през смях.

— Най-лошите.

— Ние не познаваме провала — очите му маниакално се впиваха в моите. — Навярно ще бъдем най-взискателните…

— Строги…

— Властни…

— Невротични…

— Не — поклати той глава с блеснали очи. — Ти ще бъдеш чудесна майка. Ще ми скриеш шапката.

Притисна устни в моите за дълбока, алчна целувка. Хванах го за разрошената коса, а той ме прегърна още по-силно, почти отчаяно.

Мили боже.

Бременна съм. Ще родя детето на този кучи син.