Кристина Лорен
Красиво момче (20)

Епилог
Уил

Хана затвори и впери объркано поглед в телефона.

— Той беше в колата. Изглеждаше страшно зает.

— Йенсен? Зает? — нарочно придадох недоумение на гласа си. С изключение на изминалите две седмици Йенсен вечно беше зает.

— Не, не беше зает с работа, когато говори делово и с едносрични думи, ако изобщо отговори — поясни тя. — Исках да кажа, разсеян. — Тя захапа устната си и допълни: — Звучеше подозрително безгрижен и щастлив. Спомена нещо за любов… — Тя тръсна глава. — Нищо не разбирам.

Тя сви рамене и заобиколи барплота, за да ме прегърне и да облегне брадичка на рамото ми.

— Утре не ми се ходи на работа.

— И на мен — признах аз. — И тази вечер не ми се работи. — Вдигнах ръка зад гърба й, за да погледна ръчния си часовник. — Но след час имам телефонен разговор с „Биолекс“.

— Уил? — гласът й беше леко изтънял, както когато ме питаше какво искам за Коледа или когато искаше да й направя черешов пай, защото било подходящо за вечеря.

Погледнах я и я целунах по върха на нослето.

— Да?

— Наистина ли ти се чака две години?

Мина малко време, докато разбера за какво говори.

Тя беше тази, която искаше да чакаме за деца. На трийсет и четири аз бях готов, но разбира се, щях да почакам, докато и тя се почувства готова.

В случая Хана искаше да ми каже „Мисля, че съм готова“.

— Искаш да кажеш…?

Тя кимна:

— Може да не стане веднага. Нали помниш какво преживяха Клои и Бенет? Най-добре ще е да опитаме и… да видим какво ще излезе.

Телефонът ми на кухненския остров звънна, но аз не му обърнах внимание.

— Нима? — оглеждах лицето й. Клои трудно забременя. Две години опитваха. Шегата настрана, но аз вярвах, че тъкмо затова тя беше толкова безкрайно щастлива.

Хана кимна и захапа долната си устна, но усмивката озари очите й.

— Така мисля.

— Трябва да си сигурна — прошепнах и пак я целунах. — Не бива да се колебаеш.

— За седем месеца още не съм уморила африканската теменужка на кухненския прозорец — каза тя и ми се усмихна. — И мисля, че съм добра майка на Пенроуз.

— Ти си чудесна майка на кучето ни — отвърнах аз, като сдържах предпазливо вълнението си. — Но освен това си работохолик.

Тя ме погледна и аз разбрах какво ми каза мълчешком: „Седем и петнайсет вечерта е, аз съм по пижама от три часа, а не в лабораторията“.

— Това е само един ден — напрегнато възразих аз. — Обикновено сутрин излизаш преди седем и не се прибираш, преди да е мръкнало. Знам, че планирахме аз да си остана вкъщи, но отначало и ти ще искаш. Това е голяма промяна в живота.

— Готова съм, Уил. — Тя се повдигна и ме целуна по брадичката. — Искам да си имам бебе.

По дяволите.

Погледнах пак ръчния си часовник и изпъшках: имах разговор след четирийсет и пет минути. Исках преди това да прегледам юридическата експертиза, но ето че сега имаше нещо друго, което исках повече.

По-точно топлия кръст на Хана под дланите ми и тихото й възклицание, когато я повдигнах върху кухненския остров. Исках тя да забие нокти в гърба ми и да ме обгърне с крака. Нямаше да ни е за пръв път да правим секс в тази стая — ни най-малко — но имаше нещо различно.

— Това е суперсекс за женени — думите й прогониха мислите от главата ми и тя щастливо измъкна ръба на тениската от дънките ми. — Това е първият ни продуктивен, репродуктивен секс! Целенасочен секс! Секс с мисия! — Тя ме погледна блажено. — Мисионерски!

Целунах я, за да спра потока от думи, засмях се и засвалях долнището на пижамата й.

— Почакай, почакай. — Отдръпнах се и я погледнах. — Още взимаш хапчета… нали?

Тя сви гузно рамене.

— Какво? — зяпнах я аз. — Кога ги спря?

Тя сви глава в раменете си и призна:

— Преди два-три дни.

— Но ние правихме секс през последните дни. — Примигнах и се върнах назад. — Три или четири пъти.

— Знам, но не мисля, че съм бременна.

Дори пред лицето на напълно нелогичната й увереност, усетих как в мен се разлива топлина. Трябваше да се ядосам, че не го бе обсъдила с мен, но не можех. Възможността някой ден да си имаме деца, ми се стори много реална. Може би този ден предстоеше съвсем скоро.

Дяволска работа!

Изведнъж настана бъркотия от смях, удрящи се зъби, заклещени в дрехите ръце и крака, но когато я измъкнах от тях, застанах между коленете й и се притиснах в нея, останалият свят изчезна. Накрая сексът не беше целенасочен, а беше… просто секс с Хана. Като хилядите пъти преди това, с тихото ехо на очакването и вълнението. Кичур от косата й ме погали по лицето, когато се наведох да я целуна по шията. Тя движеше нежните си ръце уверено по гърба ми. Пред очите ми от възторжена, невинна млада жена, Хана се беше превърнала в уверена, решителна, властна жена, но с мен тя си оставаше добрата Черешка с широката усмивка, в която се бях влюбил преди повече от три години.

* * *

Хана се отпусна на острова, взирайки се опиянена в мен.

— Браво, Уилям.

Целунах я по гърдите и измърморих нещо неясно.

Тя се пресегна, без да поглежда над главата си, когато телефонът ми отново звънна.

— Какво става с този телефон? Да не би да си забравил в колко е разговорът ти? — Тя го взе и зачете, заровила едната си ръка в косата ми.

Усетих я как застина под мен със стаен дъх.

— Уил.

Целунах я по гръдта, където сърце й биеше ускорено.

— Ммм?

— Имаш… няколко съобщения от Бенет и едно от Макс. Засмях се.

— Прочети ми ги.

Хана измрънка нещо в отказ и бутна телефона в ръката ми.

— Мисля, че сам ще искаш да ги прочетеш.