Кристина Лорен
Красиво момче (11)

Глава единадесет
Пипа

Камък ни падна от гърдите, след като се съгласихме да съкратим пътуването в Кънектикът. Идеята беше добра, реалността не чак толкова. Щяхме да скочим в микробуса и да потеглим рано към Върмонт за десетина дни покой и тишина в бунгалото. Както каза Найъл — обратно в нашия си балон.

Всичко звучеше лесно и спокойно, нали?

Само че ни оставаше още една нощ в хотела, а другите две двойки планираха да се затворят в стаите си, да си поръчат румсървис и… е, ясно.

С Йенсен можехме или да излезем на вечеря и да рискуваме да се натъкнем на Беки и Кам в градчето, или да си останем в стаята.

Не го обсъдихме. Нямахме план. Просто… тръгнахме натам, влязохме, оставихме си нещата и се вгледахме един в друг.

— Така — рече той.

— Така.

След като се наведе да огледа наличността в минибара, той извади половин литър шардоне и вдигна бутилката въпросително.

— Не ти ли призлява вече от виното? — разсмях се аз.

— Едва ли някога ще ми призлее от вино — отвърна той и взе тирбушона.

Не последва реципрочният въпрос „А на теб?“. Нямаше нужда от напрегнато дърдорене, докато отваряше бутилката. Йенсен беше мъж, който беше свикнал да бъде обект на внимание и хората да се смълчават, когато той заговореше, да бъде канен специално, за да го чуят какво има да каже и да покаже. Наблюдавах изопването на ръката му, докато въртеше тирбушона, и той леко поскърцваше в стъкленото гърло.

— За какво мислиш, докато ме гледаш? — Той вдигна глава чак когато извади корка и го стисна в широката си длан.

— Ами само… гледам.

Той кимна, сякаш това му беше достатъчно и аз се усмихнах леко, защото точно такъв отговор би ми дал Марк, а аз щях да го подбутвам да ми каже повече.

Чудех се дали и Йенсен намираше отношенията ни за странни, след като не бяха обвързани с абсолютно нищо. От тази авантюра нямаше да излезе нито романтична връзка, нито бизнес съдружие. За човек, свикнал да влага усилията си само в неща, които заслужаваха времето му, аз се питах дали дори със самото му присъствие тук на него не му се бе наложило да пренапише някоя програма на име „Желателна ефективност“, или аз бях текст върху бяла дъска с указания „Не пипай това между 12-и и 31-ви октомври“.

За мен той беше много обаятелен.

Йенсен се приближи бавно и ми подаде чаша, пълна с вино до половината. Но преди да я поднеса към устните си, той се наведе и залепи устата си върху моята.

По някое време през последните два дни нещата се бяха обърнали. Йенсен все по-малко се страхуваше от изненадващата си реакция спрямо мен и беше по-самоуверен, сякаш вече вървеше след нещо познато и беше готов да възстанови контрола си.

Щом се отдръпна, той кимна към чашата в ръката ми у ме остави да отпия, преди отново да се наведе и да оближе виното от устните ми.

— Харесва ми как се движат устните ти — изрече тихо той, без да отлепя очи от устата ми. — Невъзможно ми е да гледам другаде, когато заговориш.

— От акцента е.

Бях чувала това и преди. Американците обичали да гледат как говорят британките и тук нямаше никаква мистерия: ние изговаряме думите, като се мусим, флиртуваме с тях.

Но Йенсен поклати глава.

— Толкова са розови. И плътни. — Той се наведе и пак ме целуна, после се отдръпна и премести поглед върху очите ми и нагоре към косата ми. — Каза, че често се боядисваш?

Взе един кичур между пръстите си и ги спусна до върха му.

— Понякога.

— Този цвят ми харесва — каза той и повтори движението. — Нито червен, нито рус.

Подозирах, че му харесва по същата причина, по която на мен не ми харесваше: това беше добре поддържана коса. Дълга и леко вълниста. Малко руса, малко червена, малко кестенява — без точно определен цвят. Исках коса, която да заявява: ДНЕС ЩЕ БЪДА РОЗОВА.

— Този цвят прави очите ти по-сини — продължи той. Това ме накара да се замисля. — Прави устните ти по-розови. Прави те прекалено съвършена, за да бъдеш истинска.

Така.

Никой никога не ми беше казвал това и изведнъж розовият цвят ми се видя ужасно глупаво нещо за една коса.

— Очарователен комплимент — усмихнах му се широко аз.

Очите му изразяваха възхищение, а устните му бяха леко разтворени, като че ме вкусваше във въздуха. Той повдигна чашата и с дълга глътка допи малкото вино, после я остави зад себе си на бюрото, обърна се и очевидно зачака и аз да направя същото.

Засърбах бавно.

— Пипа — засмя се той и ме целуна по врата.

— Да?

— Допий си виното.

— Защо?

Той допря ръката ми в предницата на панталоните си.

— Цял ден те гледам как подскачаш и тичаш в тези тесни панталони и по тази на практика прозрачна риза.

— Ти наистина си свикнал да виждаш жени с дебели, плътни стилни вълнени поли до коленете.

— Ела тук — разсмя се той.

Усмивката ми застина, когато осъзнах какво се каним да направим. И той разбра.

— Може да почака — прошепна той. — Бързо стана. Знам.

— Не… искам го.

Той издърпа чашата от ръката ми и небрежно я сложи на бюрото. Вдигна ме, а аз го обгърнах с крака през кръста.

Той се затърка нетърпеливо в мен, търсейки ритъма, целуна ме със страст и ме засмука с плътните си устни и мушна езика си вътре. Той изпъшка и вдигна краката ми по-нагоре на кръста си.

— От часове те желая.

Боже, бих могла да свърша така.

И бях свършила, едва снощи.

Членът му се движеше между краката ми все по-настойчиво и бързо, дъхът му пареше по шията ми, тихите му стонове се изливаха по-свободно, сякаш Йенсен беше пуловер, а аз бях дръпнала една свободна нишка и той бавно се разплиташе.

— Не искам да свърша така — успях да кажа изпод него. — Искам…

По-късно щях да проверя дали ризата ми беше раздрана, или някой шев се беше разпрал звучно в стаята, когато той я издърпа от мен. После с рязко движение свали панталоните и пликчетата ми. Протегна ръка зад гърба си, стисна памучния плат и издърпа ризата си, премятайки цялата коса в очите си.

Трескаво свали панталоните си, измъкна пипнешком един презерватив от куфара и стаята се огласи от разкъсването на опаковката.

Влажното нахлузване, усещането как ме придърпва над себе си и задържа члена си, за да го поема…

После и двамата притихнахме в този изненадващ, първи миг. Той се взря в лицето ми и аз се почувствах напълно гола над него, както не се бях чувствала никога преди. Предишният ми сексуален живот беше твърде… очевиден в сравнение с това и макар че Марк беше по-възрастен от Йенсен с доста години, той никога не е бил толкова самоуверен, зрял и… опитен.

Обгърна с ръце хълбоците ми, за да ми помогне да намеря ритъма, само че аз бях толкова развълнувана, че не можех да се съсредоточа и да се оставя само на усещането. Той явно разбра, седна под мен и като се отказа от навика си да мълчи, ми заговори, а с ръка ме докосна за първи път, настойчиво и търпеливо. Поисках да му се извиня в бурен изблик, чувствах се глупаво — толкова се бях разсеяла от смазващата реалност на случващото се, че не можех да се насладя, а той дори не се вълнуваше от това.

Полека-лека той започна да ме целува, да ме милва и поощрява, докато нещо в мен се освободи и всичко си дойде на мястото. И от свенливо и благоговейно желанието ми се превърна в съсредоточено, помитащо удоволствие, което беше толкова хубаво, че почти вцепеняваше тялото ми, и оргазмът разкъса съществото ми, преди да осъзная колко силно и неистово съм крещяла, забивайки ноктите си в гърба му, извила врат с лице, обърнато към тавана.

Той се претърколи отгоре ми, вперил поглед там, където телата ни се притискаха, и се отдръпна назад. После погледна лицето ми и чак тогава започна да се движи.

— Добре ли си? — прошепна.

Кимнах, но излъгах. Изобщо не бях добре. Бавно губех разсъдъка си.

Той не беше авантюрата, която очаквах. Йенсен не беше случаен човек, когото да забравиш. Не беше вятърничав нито лекомислен. Беше внимателен, беше мил и мътните го взели, беше решен да ми отдели повече време, отколкото за да спи, да се храни и дори да сложи край на сръднята си с Беки. Ще си каже човек, че това искаше.

Още една седмица.

В желанието си да запаметя всяка част от тялото му, прокарах длани по очертанията на гърба му, по твърдата извивка на долната му част и напред, усещайки движението на мускулите на ханша му.

Нагоре по корема. По гърдите му.

Плъзнах ръце около врата му и леко го придърпах към себе си като покана да притисне тялото си в моето.

Той се наведе с усмивка, за миг устните му докоснаха моите нежно, а после той притисна лице във врата ми и се предаде на истинската нужда на тялото си.

Гърдите му се заплъзгаха по мен нагоре и надолу, нагоре и надолу, топлият му дъх галеше на мощни пресекулки шията ми.

Той забърза, въздъхна остро, повдигна крака ми нагоре, за да проникне по-навътре в глъбините ми. Забелязах как от хубав сексът се превърна в необходимост, как тялото му стигна онова място, от което нямаше връщане назад и с всеки дъх той пухтеше, докато накрая се изопна под ръцете ми с дълъг, неконтролируем стон.

Звукът отекна в ухото ми и тихо се разнесе.

Секс.

Бяхме правили секс.

Хубав секс. Не просто хубав, ами… истински.

И той не се изтърколи на минутата от мен.

Започна да целува врата ми, брадичката ми, докато срещна моите устни и ние се целунахме безмълвно с отворени, запъхтени усти.

Какво ли щях да правя с мъж като Йенсен в истинския живот?

Дали щях да мога да го допусна до себе си? Или щях да бърборя, да пия, да се шегувам и да забърквам каши? Дали той щеше да ме възприеме истински някога с моята шарена като дъга коса и шантаво ярки поли?

Не, не съществуваха други обстоятелства, при които мъж като Йенсен би погледнал два пъти жена като мен. И даже да грешах, аз нямаше да знам как да реагирам на неговото внимание.

* * *

Събудих се внезапно и седнах.

Стаята тънеше в мрак и аз си помислих, че още е нощ, но нямах истинска представа за часа. По някое време Йенсен беше станал и дръпнал завесите, за да ми създаде уютна, топла крепост.

Молех се да съм спала сгушена изтънчено на една страна и да съм дишала през носа като дама. За беда не бях от хората, които спят изискано.

С внезапното си скачане явно бях събудила Йенсен, защото той седна до мен и ме погали с топлата си ръка по гърба.

— Добре ли си?

Кимнах и разтърках лицето си.

— Сънувах странен сън.

Той допря устни до голото ми рамо:

— Кошмар?

— Не точно. — Легнах си, придърпах го до мен и се свих на една страна с лице към него. — Често ми се случва. В началото на съня излизам от апартамента си. Облечена съм в нова модерна рокля и в нея изглеждам доста елегантно. Но денят минава, а аз разбирам, че полата е по-къса, отколкото съм си мислила, и започвам нервно да я подръпвам, питайки се дали е подходяща за работа. Накрая имам важна среща, влизам в нова класна стая или… досещаш се…

— Да.

— И виждам, че роклята не е никаква рокля, ами блуза и от кръста надолу съм гола.

Той се засмя и ме целуна по носа.

— Събуди се с тих вик.

— Страшно е да разбереш, че си отишъл на работа полугол.

— Представям си.

— Ти имаш ли повтарящ се сън?

Той затвори очи, замисли се и замърка от удоволствие, когато го погалих по косата. Имаше най-меката коса, подстригана късо отстрани и малко по-дълга отгоре. Точно колкото да я стиснеш в юмрук. Това май му хареса.

— Записал съм някакъв предмет и в края на семестъра разбирам, че предстои изпитът, а аз не съм стъпвал в часовете и още не съм седнал да уча.

— Как ли ги тълкуват тези сънища? — попитах го, докато масажирах скалпа му.

— Не знам — измърмори той с глух, спокоен глас. — Мисля, че всички хора сънуват такива сънища.

— В краткотрайните авантюри не се прави така — казах тихо и сведох поглед от лицето към врата му и погалих раменете му. — Успокояваш ме след лош сън посред нощ. Гушкаш ме. Целуваш ме, след като сме правили секс за първи път.

Той се сви като го погалих отново, но не каза нищо.

Умълчахме се и аз си помислих, че е заспал, докато гласът му не прозвуча в тишината:

— Предполагам, че не съм по случайните връзки. Старая се.

— Имах чувството, че в мен прониква бормашина, и бих се обзаложила, че в някои отношения си много добър.

Той изръмжа ниско, от което по кожата ми пробяга електричество. Сгуших се в него и той ме прегърна силно.

— Така ли мислиш? — попита, притиснал устни във врата ми.

— Знаеш, че ми хареса.

— Не очаквах да се стесняваш толкова много отначало — призна той.

— Нито пък аз — изхъмках, когато ме целуна по шията. — Ти си изключителен любовник.

— Аз? — той се разсмя. — Едва не изгубих съзнание, когато свърших.

Вирнах гордо брадичка:

— Толкова ли бях невероятна?

— Да. — Изражението ми го разсмя, той се превъртя отгоре ми и ме погледна. Измърмори замислено: — Какво има в теб, което ме привлича?

Отговорът беше очевиден:

— Ям много сирене.

Йенсен не ми обърна внимание:

— Наивна си и красива, и…

— Малко глуповата?

Той поклати съвсем искрено глава:

— Просто непредсказуема.

— Може би, защото не търсиш нищо предсказуемо?

Той ме погледна учудено.

— Исках да кажа, че правиш каквото трябва и то ти е приятно.

Йенсен се наведе да ме целуне, притисна устните си в моите, бавно и лекичко захапа долната ми устна:

— Ти си съвършеното момиче за ваканцията.

Нещо в думите му ме засегна, заби се като малка тресчица в чувствата ми. Не че не исках да съм неговото момиче за ваканцията. Но той беше толкова повече от съвършеното момче за ваканцията. Беше идеален в толкова много отношения и след тази почивка щеше да се прибере отпочинал и да си намери някоя подходяща за него жена. Жена, която не беше наивна, глупава и непредсказуема. И пристрастена към сиренето. Аз щях да се отправя към Англия и вечно да сравнявам следващия мъж и този след него с мъжа, надвесен над мен.

А ето че бях дошла на това пътуване с група хора, от които искрено се възхищавах и с които — ако трябваше да бъда откровена пред себе си — имах късмет да се запозная. Не бях сигурна, че съм от техния калибър.

Сякаш прочел мислите ми, а може би бе видял неувереността в изражението на лицето ми, Йенсен рече:

— От теб ще излезе страшно забавен приятел. Пренебрегнах безпокойство си и примигнах нагоре към него.

— Това означава ли, че не ти харесвам гола?

Той се премести така, че да почувствам твърдината му между краката си:

— Довери ми се. Харесваш ми гола.

Не можах да разтълкувам тона му. „Страшно забавен приятел“ и хубав секс в основни линии бяха нещата, които исках от любовника си някой ден. Но в тона на Йенсен още се носеше ехото на Момичето за ваканцията.

— Ти не излизаш ли с приятелки? — попитах го аз.

— Ами… всички мои приятелки или са женени, или… ами да, връзката ни е чисто платонична.

— Колко тъжно.

Той се засмя и ме целуна по врата.

— Е, ако поискам някоя, искам да бъда с нея, а не да й бъда приятел.

— С Беки не бяхте ли приятели?

Йенсен застина над мен, после бавно слезе и застана на една страна.

— Не се притеснявай от мен — примъкнах се към него и се сгуших в гърдите му. — Само си говорим.

— Ами… не — тихо рече, като се взираше в тавана. — Бяхме пияни през втората година в колежа и една нощ преспахме. А след това от само себе си се подразбираше, че сме двойка.

— Но ти вероятно си обичал компанията й.

Той сви рамене:

— Тя беше Беки. Гаджето ми.

— Забавното ти гадже?

Той се обърна да ме погледне:

— Да, беше забавна.

Ама че странно деление практикуваше Йенсен.

— Ето защо никога не се въвличаш в авантюри. Защото поставяш хората в категории. Потенциална приятелка-може-би-съпруга някой ден, или само приятелка.

— Не съм те сложил в никаква категория — каза накрая и пак леко се усмихна.

— Ето защо ме намираш за непредсказуема.

Той се отдръпна и огледа внимателно лицето ми.

— На колко години си? Трябва да знам.

— На двайсет и шест.

— Говориш мъдро.

Това ме накара да се усмихна.

— През повечето време се чувствам като кретен, затова ще скътам този комплимент ето тук. — Престорих се, че го мушкам в джоба на гърдите си.

Той се наведе да ми целуне ръка:

— Разкажи ми за последния си приятел.

— Искаш да чуеш всичко за Марк отначало? — попитах недоумяващо.

Той поклати глава през смях.

— Извинявай, не, за онзи преди него.

— Предполагам, че говориш за мъж, с когото съм била за по-дълго от едно преспиване? — Йенсен пак се разсмя и кимна, затова продължих: — В такъв случай името му е Александър, не и Алекс, мили боже, не! и в общи линии след три срещи поиска да се оженим.

— Харесваше ли го?

Замислих се. Струва ми се, че беше много отдавна.

— Да, мисля, че много го харесвах. Но бях само на двайсет и четири.

— Е, и?

— Е, и — изръмжах игриво, — сега ми се струва, че не познавам себе си. Как да обещая да бъда вярна завинаги на друг човек, когато не познавам достатъчно тази своя версия?

Той се вгледа в мен и аз се запитах дали думите ми не го накараха да преосмисли нещо за Беки или за себе си.

— Не искаш ли да се омъжиш? — попита той бавно, сякаш се мъчеше да схване.

— Искам. Може би. Някой ден. Но не това ми е целта. Не кръстосвам света, питайки се дали мъжът, с когото тъкмо се разминахме и който ми се усмихна, ще се появи по-късно в бара на хотела, ще завърже разговор с мен и бум, ето ме вече с дълга, бяла рокля.

Той кимна с разбиране. После се отдръпна леко. Навярно се бе умислил за нещо, затова го дръпнах отново към мен и го попитах:

— На всяка среща ли отиваш с мисълта за брак?

— Не — отвърна той предпазливо, — но не си правя труда да излизам с жена повече от веднъж, ако не мога да си представя, че имам връзка с нея.

— Даже и за едно преспиване?

Той се усмихна и ме целуна по носа.

— Ами, приятелката ми Емили е изключение, но по правило не спя с жени, с които нямам връзка.

— Само с „момичета за ваканцията“?

Йенсен леко се усмихна.

— Само с момичета за ваканцията.

— Но е хубаво, нали? — попитах го тихо.

Той ме целуна, топлият му хлъзгав език се плъзна по моя и ме накара да изпитам болка от гърдите, надолу, надолу между краката ми.

— Приятно е да няма напрежение, когато знаеш, че нито единият от нас не иска повече.

— Мисля, че този вид секс ти харесва — прошепнах. — Мисля, че ти харесва да преспиш с някоя за една вечер.

— Вярно е, че обикновено изчаквам да изляза на пет-шест срещи, преди да спя с една жена. А и от доста време не съм имал приятелка.

— Коя е била последната? Емили?

Той поклати глава и замислено захапа долната си устна, докато разсеяно ме галеше по голия гръб.

— Да видим. Казваше се Патриша…

— Патриша! — изкисках се аз. — Игра ли с нея на „Непослушният банкер“?

Той се претърколи до мен и ме погъделичка отстрани.

— Откъде разбра? Тя беше управител в Ситибанк.

— Весело прекарване в леглото значи?

Йенсен се отдръпна леко, смъмряйки ме с поглед:

— Връзките са много повече от това, което се случва в леглото.

Тогава почувствах ироничното притискане на члена му в корема си и плъзнах ръка надолу, за да го обгърна с нея.

— Но случващото се в леглото е от жизненоважно значение за всяка връзка — аргументирах се аз. — Поне в началото.

Той започна да се движи напред-назад.

— Вярно…

Спогледахме се, а в това време той бавно движеше пениса си в дланта ми. Исках да го докосна навсякъде не само защото харесвах извивките на тялото му, но защото усещах, че никоя досега не си бе поставяла за цел да опознае всяка частица от него.

— Колко жалко… — поде той, но не довърши, а започна да се движи по-бързо, дишайки на пресекулки.

— Да, жалко е — прошепнах аз.

Колко жалко, че съм прекалено ексцентрична за теб.

Колко жалко, че нямаш време за мен.

Колко жалко, че аз едва сега започвам да разбирам сърцето си, а ти си скрил своето в балон.

Тогава той ме целуна по устата с топли и съвсем леко влажни устни и се спусна надолу по врата ми. Засмука с устни гърдите ми, продължи надолу, докосвайки ме леко със зъби, покрай пъпа ми, докато топлият му дъх и езикът му не облизаха горящото от болка място между краката ми.

— По-силно — изпъшках, защото беше твърде предпазлив. — Не толкова нежно.

Той ме послуша, мушна пръстите си в мен, а в това време ме смучеше и облизваше и беше чудесно, неистово диво, тялото ми следваше желанията ми, докато разбрах какво искам и…

— Вътре… моля те.

След секунди той беше там, копнеещ, а аз бях завладяна от облекчението на силния му, нетърпелив напън. Подпъхна ръцете си под раменете ми, за да ме придържа здраво.

Исках, копнеех да видя сцената отвисоко…

— по един странно отчаян начин —

защото изведнъж си спомних Марк и надигащия му се задник и как — дори тогава, когато сърцето ми беше разбито на парченца — движенията му над безименната жена бяха далечни, механични като на шевна машина.

А тук Йенсен сякаш се опитваше да се плъзне по всеки сантиметър от тялото ми.

Гърдите му върху моите, бедрата му и те, а членът му вътре в мен. Той се тласна навътре, сякаш се мъчеше да проникне напълно.

Сякаш всяка частица от съществото му искаше да се свърже с мен. Как бе възможно толкова силно ограничаван от собствените си правила мъж да не усеща колко много жадува страстта?

Стиснах задника му и го придърпах още по-навътре, подканвайки го с движенията си. Бяхме като излети един за друг и колкото и налудничаво да звучи и колкото и да не ми харесваше тази мисъл, това беше истината. Тялото му пасваше на моето като две изваяни, допълващи се парчета, а аз не можах да се стърпя и го ухапах по рамото.

Бях в такова състояние, което желаех никога да не свършва, не можех да си представя, че ще се събудя, без да почувствам ласките му, ще изкарам деня без допира на кожата му върху моята, устата му до врата ми, без гърлените му, недодялани, почти дивашки стонове да блъскат слуха ми. Тази негова страст ме докарваше до еуфория. Сякаш гледах разголването на министър-председателя, на някой цар или крал.

Оргазмът ми беше като откровение. Премина като спирала през цялото ми тяло, аз се огъвах под него и го молех да не спира, никога да не спира, Йенсен, моля те никога не спирай.

Но се наложи, защото застина от напрежение над мен, стисна ме в ръцете си, притисна лице в шията ми в поза на облекчение, която беше едновременно освобождаване и нежелание да свърши.

Звучат еднакво, но не са. Усетих го.

Въздухът около нас беше топъл и неподвижен, но бавно и все пак не чак толкова бавно, той се размеси с въздуха от климатика и стана прохладно. Йенсен се отдръпна от мен с движение, което накара и двама ни да изстенем тихо, коленичи между краката ми и свали кондома, а после седна там, дишайки тежко.

И преди бях имала кратки авантюри. Случайни преспивания с мъже. Мили, объркани, зажаднели мъже — мъже, които лесно се забравяха.

Тази вечер не беше такава.

Знаех, че когато остарея и се връщам към миналото, ще си спомням Йенсен. Ще си спомням любовника от ваканцията ми в Бостън. Ще си спомням този момент на нежност, когато той остана поразен от любовта ни. Тя може и да беше само една искра, кибритена клечка, драсната в паважа и угаснала, но я имаше.

Той се пресегна, за да изхвърли презерватива в кошчето до нощното шкафче. Легна отгоре ми, топъл и уморен, жадуващ ленивите целувки, които са най-сладката прелюдия към съня.

Не се уплаших, но и не тръпнех от възбуда.

Защото Йенсен беше прав: всичко това беше съвсем неочаквано.