Виктор Пелевин
Любовта към тримата зукърбрини (31)

Ден на Семейството

Кеша изчака новият ден да се зареди и огледа фейстопа. Приложенията стояха по команда „мирно“, вперили поглед в него. Сърцето над Мерилин — кой ли би се усъмнил — светеше с пълна сила и около него летяха гълъбчета. Благоверната беше изпаднала в романтично настроение още от сутринта. По принцип, нея можеше и да я навести. Или пък не точно нея, помисли си Кеша, поглеждайки към фонтана.

Днес беше облякъл Сестричката в сини дънкови шорти и оранжев потник със сребърен въпросителен знак — за да си отмъсти за вчера. Прилепналите шортички така изящно подчертаваха малкото й дупе, че Кеша преглътна слюнката си. Но Сестричката дори не погледна към него.

Затова пък всички останали приложения го изпиваха с очи като че ли беше адмирал на палубата на флагмански кораб. Особено настойчиво изглеждаше библиотекаря Борхес.

Към Борхес имаше въпроси. През нощта Кеша отново беше преминавал между контролните огледала във фазата LUCID. И толкова се беше изнервил, че не посмя да стигне до Стената на Доверието — а просто слуша два часа семейна музика край паметника на Чайковски, който беше издигнат над Кладенеца на истината.

Как работят огледалата? Какво точно разчитат? Могат ли да разберат за него твърде много? Трябва да си изясни това веднъж завинаги.

Кеша позволи на Борхес да срещне погледа му и кимна. Затвори очи, за да пропусне анимацията, отвори ги, когато наоколо вече се беше появила познатата библиотека с прашните шкафове и скелети на гущери по стените.

Както обикновено, Борхес седна в креслото и посочи на Кеша съседното. Обаче Кеша не беше настроен за дълга беседа и приседна на страничната облегалка. Когато над главата на Борхес светнаха опциите, той избра SILENT MODE и мислено изпрати въпроса: как работят контролните огледала на входа във фазата LUCID? По какъв начин ги защитават от терористи?

Разчитат ли те всички мисли и паметта?

Старчето се замисли и отвори върху коленете си голямата си кожена книга. Не каза нищо, но в главата на Кеша веднага просветна смътно разбиране за функционирането на контрола.

Разбира се. Трябваше и сам да се сети. Колективният сън, както и цялата останала хипнореалност, се създава чрез машинен код. Терористичният акт в това пространство просто става програмируемо събитие, нещо като вредоносен алгоритъм, който се внедрява в здрава програмна тъкан. И защитата се свежда до това, да не се допускат в пространството на колективния сън определени елементи от кода (базата сигнатури непрекъснато се обновява).

Старчето вдигна дланта си и махна във въздуха, сякаш разгръщаше мисълта си и я правеше по-достъпна. Има някои кодови последователности, които позволяват на терористи като Бату Караев да заключат съня отвътре — без тях терористичният акт е невъзможен. Огледалата следят точно тези елементи. Защото човек също влиза във фаза LUCID само като информационно копие, т.е. двустранен поток на кода, който…

Достатъчно, кимна Кеша, и зададе втория въпрос, главния.

Не, отговори Борхес, огледалата не могат да надникнат в душата му. Те могат само да изяснят не съдържа ли неговото информационно копие фрагменти от терористичен код. Бомбата, казано на технически език, това е изпълняващия оператор. Тя може да бъде замаскирана по всякакъв начин: с необикновена шапка или с украшение за глава, причудливо бижу или дори с един от излизащите на мода ретро смартфони. Но на входа на фазата LUCID всички тези неща са просто кодове, които трябва да преминат през контролно сито.

Кеша помисли, че последният въпрос беше непредпазлив — но тъй като избра SILENT MODE, най-вероятно записът няма да се запази дълго. Съществуваше известна разлика между пълната и непълната артикулация. С годините проумяваш много от уловките… Макар че нали уловките ги измисля самият Датапол, когото с тяхна помощ се опитват да излъжат? За да може, така да се каже, всички лъжци сами да се строят в колона по двама.

Но Кеша спря да пита.

Вместо това бързо си тръгна. Борхес се върна обратно, погълна в себе си сумрачните сводове ведно с шкафовете и гущерите и Кеша отново се озова на своя италиански площад — пред строя на приложенията, вперили в него погледи.

От посещението в библиотеката, както винаги, му остана трудно доловимо неприятно чувство — като че ли се беше изпоцапал с мазилка и беше покрит със стари паяжини. Това вероятно беше специален бъг, за да го накарат да се абонира за платените джунджурии. Интериорът със скелетите на гущерите беше безплатен, но той можеше да бъде ъпгрейдван, както редовно напомняха попъповете, до „стилна Вавилонска библиотека 5S“. Само че Кеша нямаше намерение заради това да излиза на стадиона и да прави няколко обиколки с гира на тестисите.

От друга страна, би могъл да смени Библиотекаря с някой по-млад и весел. Или не, рисковано е… Младо и весело вече си имаме. Напротив, за оптимизиране на личния файл би било полезно да сложи вместо Борхес някой вонящ стар фъри с изпаднало право черво… Впрочем „гузка“ случайно не означава ли кокоши гъз? Това би обяснило много неща… Да, да сложи някой стар фъри, за да видят всички, че той е порядъчен и социално отговорен гражданин…

Впрочем, кой ли ще го гледа? На кого му е дотрябвал? Макар че, разбира се, дори параноиците ги следят — шизофрениците не дремят. Всички ние оставяме след себе си сапунената следа на метадатата…

Дяволска работа.

По-добре да не беше мислил толкова засукано. Или поне да не го беше изричал — макар че с шампанското това кой знае защо винаги ставаше неусетно… Може би, е подсъзнанието?

Пред очите му изникна квадратен попъп.

Кеша видя пред себе си огромна чаша за шампанско, в която се отразяваше девойка, свиреща на арфа, с въздушна бяла рокля, трогателно млада и чиста. Чашата изчезна и остана само огледалната девойка — с щастлива усмивка тя докосваше струните и от тях излитаха златни малки птички. Птичките ставаха все повече, а накрая се насъбраха толкова много, че изпълниха цялото пространство и се превърнаха в мехурчета златна пяна от шампанско.

Кеша отново видя чашата — сега тя беше пълна с шампанско. Девойката изчезна, а вместо нея се появи надпис:

Шампанското „VerA“

се лей и шуми!

Пени се, кипи и блести!

„Този път поне са направили нормална локализация“ — помисли Кеша.

Попъпът започна бавно да се разсейва в пространството. Отново се появи фейстопът. Кеша напрегна лицевите си мускули, за да не кимне случайно, и изведнъж улови погледа на Сестричката.

Стори му се, че под окото й се е появила лилава синка. Той веднага схвана, че това е просто сянка — но обидата, затаената обида, застинала на милото й лице, уви, беше истинска.

Кеша съкрушено отпусна брадичка и веднага усети в устата си кисело-сладко бълбукане.

Сестричката прихна. Нямаше съмнение — тя беше в течение на станалото и каква роля беше изиграла в това. Печалните сенки веднага изчезнаха от лицето й и Кеша, за да я умилостиви, администрира още една доза шампанско. Но Сестричката, изглежда, вече се опомни и реши, че е дала на Кеша прекалено голям аванс. Тя отново се намуси и изобрази на лицето си наскърбена невинност.

Но Кеша не се страхуваше.

Беше щастлив — и поливаше щастието си с втора доза сладък киселяк. Заради този светъл лъч в здрача не се скъпеше да похарчи два пъти повече sharing points… Колко струваше? Той погледна цифрите и изтръпна. Изглежда, ще се наложи да бяга на стадиона не след пет дни, а само след два. „VerA“ струваше скъпо. Прекалено скъпо…

Сестричката отново се разхили. Кеша, окончателно заряза разумните доводи, кимна към последните мъждукащи останки на попъпа и гаврътна на един дъх трета доза.

„Не е зле, обаче — помисли си той — шампанско от сутринта…“

След няколко минути идеята вече не му се струваше чак толкова лоша. Отдавна не му е било толкова леко и бълбукащо на душата.

Сестричката се издаде.

Тя наистина не се сърдеше. Преструваше се.

И изобщо изглежда беше в добро настроение. Тя минаваше зад гърбовете на приложенията и дори направи малки закривени рогца на Ян Гузка.

Може би неговото собствено леко опиянение се проектираше върху нея? Най-вероятно е точно така… Т.е., не най-вероятно, а именно така — как иначе…

Изведнъж на Кеша му хрумна една страшна и завладяваща идея… Щом като днес е Денят на Семейството… Защо пък не? Да живеем безразсъдно. Иначе що за живот е това?

— Сестричке! — повика я Кеша.

Little Sister беше задължена да откликва на гласовите команди. Тя моментално се показа иззад фонтана. Но лицето й стана навъсено — сериозно навъсено. И на него, изглежда, отново се появяваше синината. Ами нека си се мръщи, помисли Кеша, няма лошо…

— Слушай, сестричке… Мисля си — дали да не се разходим с моята дебелана? От толкова години живеем заедно, а тя никога не е била на моя фейстоп…

Сестричката повдигна рамене — в смисъл, че й е абсолютно все едно.

— Ти, такова… Скрий се зад фонтана, става ли? Така че да не те види. Иначе ще почне да ревнува…

Сестричката отклони погледа си встрани и бавно тръгна към фонтана, демонстрирайки с целия си вид облекчение, но продължаваше игриво да върти малкото си дупе в сините шорти. Самата женственост… Стига да не се научи на лоши работи от Каналоармееца… Впрочем какви ги приказвам.

Кеша се обърна към Мерилин и кимна на пърхащите над главата й гълъбчета. Площадът изчезна сред лъчи и звезди и Кеша се озова в семейната си спалня.

Мерилин вече чакаше на семейното ложе. Беше гримирана, напудрена и съвсем гола. В нея имаше нещо от Клеопатра, която беше надживяла всичките си змии. Изглежда толкова се беше измързеливила, че дори не искаше да си избира тоалет. Вярно беше гримирана и напудрена идеално, но Кеша се досещаше, че ако трябваше сама да си прави козметичните процедури, едва ли щеше да изглежда така добре.

Кеша се опита да я щипне по ухото. Мерилин не го погледна — само тихо изхърка. Това го подразни. Съвсем се е отпуснала, помисли, какво, да не е започнала да се налива с абсент?

Впрочем днес и той самият беше на градус.

Кеша хвана за ръка съпругата си и я изведе от спалнята. Очакваше Мерилин да не тръгне веднага и вече бе готов да изтъкне Деня на Семейството. Обаче Мерилин не възрази. Тя тежко се преметна върху фейстопа му с ленивото равнодушие, с което приемаше ласките му. Като морска крава, честна дума.

Но Кеша се отврати особено силно, когато тя не пожела да се поприкрие с нещо в последния момент и се настани на фейстопа му чисто гола.

Думата „настани“ не е особено подходяща. Кеша съобрази, че тя изобщо не участва в случващото се — привидност за движенията, които извършваше голямото бяло тяло на съпругата му, възникваше, защото той увличаше със себе си нейното внимание, а това визуално се трансформираше от системата в стъпки. Мерилин не гледаше към фонтана и почетния караул от приложенията. Тя дремеше. И похъркваше.

Приложенията следяха Кеша и Мерилин с погледи. Кеша знаеше, че им е все едно, но му се струваше, че в очите им има леко презрение. Ян Гузка май дори повдигна вежда. Давай, давай, зоопедераст такъв, кажи нещо интелектуално, помисли си Кеша. Чакаме с нетърпение.

Сестричката погледна иззад фонтана и веднага се скри обратно. Кеша можеше да се закълне, че при вида на голата Мерилин на лицето й за миг се появи самодоволна усмивка — в края на краищата, Сестричката отразяваше неговите емоции, а презрението е преобърнатото отражение на срама.

На Мерилин й беше все тая. Сигурно някога по същия начин са я влачили пияна-заляна след поредната нощна среща с братята Кенеди — само гримът на лицето й тогава сигурно е бил размазан, пък и едва ли е крачела толкова пружиниращо.

Дори през опиянението Кеша усещаше своя позор. Приложенията сега ще внесат този опит в регистъра и ще трансформират поведението си, като отчитат новите особености на стопанина си.

Разбира се, ще го гледат все така раболепно, но в дъното на очите им ще се появи едва забележима насмешка… Нищо, ще ги отучим. Ще им го избием от главата. Заедно с бръмбарите. А така е по-добре и за метадатата.

Кеша видя призоваващо отворената врата на пицарията — и напъха Мерилин в миниатюрния празен салон. От празнината към него се приближи сервитьор и протегна менюто. Но Кеша каза тихо:

— Вън. Изчезвай, да не те виждам, Джузепе. И не се показвай, преди да те повикам.

Сервитьорът набързо изчезна зад вратата. Очевидно реши да не спори с пияния клиент.

Кеша заведе равнодушната Мерилин до един стол край стената и я сложи да седне на него. А после изобщо я събори по гръб.

Мерилин равнодушно гледаше в тавана. Червеното сърце над главата й, обаче, светеше както преди и Кеша вече знаеше какво ще направи. Знаеше го дълбоко в душата си още от самото начало, просто не искаше преждевременно да плаши себе си с подробности.

— Сестричке! — нежно я повика той, галейки бузата на съпругата си.

Мерилин издаде някакъв не особено романтичен звук — изгрухтя ли, изхърка ли. Кеша не се обиди. Той не разговаряше с нея.

В процепа на вратата се появи глава с черни опашки.

А от другата страна — с огледална синхронизация — се мярна рижо-бялата муцуна на клоуна, над който като червен знак на греха светеше триъгълник с чуденка.

Кеша не беше викал клоуна. Спомняше си точно.

Познат страх стегна гърдите му, но Ке веднага си спомни, че фейстопът може и сам да групира приложенията по двойки, ако постоянно се използват заедно. После му хрумна съвсем глупавото и особено гадно подозрение, че клоунът донася…

Кеша изведнъж се оригна от въглеродния двуокис в шампанското и почувства в сърцето си младежка лекота и сила.

— Който се страхува от луес, да не ходи по кучки! — извика.

Неизвестно защо куртоазната пословица го успокои. Кеша започна да кима често-често на светващите в празното пространство около клоуна опции и с едно хитроумно движение на главата прехвърли Сестричката на масата и разкраси с нея Мерилин.

Не беше за вярване как дебелата Мерилин можеше да се свие до размера на ангелски тъничкото телце на Сестричката. На Кеша постоянно му се въртеше сравнението все едно да скриеш голямата матрьошка в малката… Но не му се мислеше за това. Кеша погледна изплашените — или по-скоро хитрите? — очи на своята тайна, откопча копчето на сините шорти и ги смъкна от тънките й като на жерав крака.

— Не ме гледай така, не ме гледай — дрезгаво измърмори той, отмествайки ръката на Сестричката. — За кого друг си ги обула, ако не за мен? Тук няма други. Само аз съм и аз сам ще те съблека. Така че, ела при батко… Добре. Ето така, момичето ми, ето така…

Сестричката мълчеше. Гледаше нацупено настрани и Кеша особено силно усещаше греховността на ставащото, а това го възбуждаше още повече. Скритата вътре в Сестричката Мерилин от време на време похъркваше — при желание тези звуци можеха да минат за страстни стонове, които се пробуждат в младото тяло. Кеша чувстваше, че приближава един от неговите най-хубави любовни моменти, който той ще гледа насън във фазата REM и ще се старае да повтаря отново и отново в реалността.

И изведнъж, когато до пика на насладата оставаха само няколко стъпки, се случи нещо странно.

Чу се пращене от разкъсващ се плат.

Около Сестричката, която сякаш се опитваше да се предпази от него с тънките си крачка, се появиха колонки ситен оранжев шрифт — непонятни редове на код, в които често се повтаряха думите „mutabor“, „module“ и „failure“ и имаше цифри с множество зачертани нули. След това тези редове изчезнаха заедно със Сестричката и Кеша видя на масата пред себе си голата Мерилин. Позата на Сестричката, която току-що предизвика у него главозамайващ възторг, в изпълнение на съпругата му изглеждаше непристойна и отвратителна.

А после стана нещо невъобразимо. Мерилин няколко пъти се дръпна и сякаш се отдели от своята видима обвивка.

Кеша не разбираше как може да се случи това. Тя лежеше пред него както преди, с разтворени и вдигнати нагоре крака. Но той усети, че в корема му се опира нещо невидимо и остро, подобно на издаден напред лакът. Мерилин като че ли се превърна в невидима буца, която не съвпадаше с очертанията на тялото й.

— Мерилин — повика я Кеша.

Жена му не отвърна. Дори не кимна. Хрумна му, че тя се е опитала да прекъсне контакта и е умряла, преди да завърши процедурата. Кеша хвърли поглед към входа на пицарията. Клоунът Мутабор и Сестричката (тя вече се беше възродила на фейстопа) гледаха с интерес през отвора на вратата. Откъм кухнята зад открехнатата врата надзърташе сервитьорът Джузепе. Хората винаги, ама винаги ще налитат като мухи на мед на чуждата беда. Дори това да не са хора, а само техните електронни чучела.

Трябва да се върна на фейстопа, помисли Кеша, и да проверя — може би Мерилин вече е там.