Виктор Пелевин
Любовта към тримата зукърбрини (25)

Грях

Кеша извършваше този грях вече толкова пъти, че всички негови действия станаха бързи, точни и безпогрешни — изглежда, от човек се беше превърнал в затвор на автомат, който без засечка преработва патроните в дим и смърт. Това че се намираше почти на върха на лавбука, правеше опасната авантюра още по-упойваща.

Времето потече.

Извърна се от Мерилин, присви очи и с усилие, сякаш повдигаше допълнителен чифт клепачи, видя през прозореца на съпружеската спалня своя фейстоп.

Всички негови икони бяха далеч и едновременно близо. Сестричката седеше накрая на фонтана и, както обикновено, се правеше, че скучае в това затънтено място. А пък стоящият наблизо клоун с карирани дрехи, голям червен нос и четка в ръка гледаше към Кеша в очакване и готовност.

Или поне така му се стори.

Над клоуна висеше червен триъгълник с три възклицателни знака. За Кеша този знак беше пламтящото клеймо на греха. Като цяло означаваше, че приложението отдавна не беше обновявано, че към него няма обновления и коректната му работа не е гарантирана.

Клоунът отдавна беше остарял. Дори не различаваше сегашните 3D и 5S формати.

Ето за това те обичаме, мили приятелю с четката.

Кеша намигна на клоуна.

По фейстопа премина една дума, преливаща с всички цветове на дъгата:

MUTABOR

Бързо се извъртя една простичка старомодна заставка с невъзможни вариации на познати предмети — ананасов роял, кола за жирафи, жаба-самолет и още няколко подобни хибрида.

Клоунът направи един идиотски реверанс и вдигна четката си.

— Избери си source object, Ке, — каза той с дрезгав глас.

Кеша безсрамно погледна към Сестричката и й кимна. Сестричката присви устни и пребледня. Кеша все още не разбираше защо реагира така. Може би заради неговия хормонален фон? Или защото я гледа с такава възбуда? Порядъчният социално отговорен човек в такива минути трябва да гледа само към социалния си партньор или партньорка.

— Избери си target object, Ке, — каза клоунът.

Ке погледна към Мерилин и кимна. Мерилин се усмихна и също му кимна в отговор. Дебелата глупачка явно не беше видяла Кешиния фейстоп и мислеше, че той кима на нея.

— Параметри? — попита добрият весел клоун.

Кеша кликна с поглед бутона „repeat last morph“, който се появи над площада (медиана 100/0, интервал петнадесет минути, don’t save object).

Клоунът, който изведнъж се уголеми, замахна с четката… А после въздъхна и разтвори ръце.

— Упс, — рече той. — Операцията е отменена. Форматите са несъвместими.

Кеша беше чувал това много пъти. Знаеше го и сам.

А после се задейства оня бъг.

Бъгът, заради който той толкова обичаше този отдавна предназначен за рециклиране и вече никому ненужен младеж с топчест като картоф червен нос.

Тялото на Мерилин потрепери и Кеша видя пред себе си съвсем друго лице.

От Сестричката миришеше на вишни и на детство. Тя гледаше настрани. Ядосаното й лице беше изкривено от гримаса — като че ли Кеша приличаше на нейния зъболекар, който имаше отвратителния навик да човърка със своя свредел където не трябваше, а тя нямаше на кого да се оплаче…

От момента, когато Кеша подхвана полата на Мерилин, беше изминала по-малко от минута. Но сега в ръцете си той държеше не белия плат, а края на синята плисирана пола. А той само няколко пъти беше кимнал с глава. Удобно е да имаш за приятел стареца Мутабор, ако знаеш някой друг таен трик…

Кеша хвърли един контролен поглед към ЛАВБУКа. На картинката, както и преди, бяха Гагарин и Мерилин. За тази малка тайна знаеха само той и Сестричката. Т.е., ако трябва да сме точни, двата пъти знаеше само той. А нима двама благородни господа няма да се разберат помежду си?

— Напред! — произнесе той любимата фраза на Мерилин и дръпна нагоре синята пола.

Сестричката нервно затропа с крака — това подлудяваше Кеша винаги — но не каза нищо.

Животът за кратко стана съвършен.

Всъщност не беше ясно дали това е собственият му ентусиазъм, или е хормоналната подкрепа, включена от приложението Google Dick, но резултатът беше налице.

След кратко биокомутационно забавяне Кеша влезе в Сестричката — бързо и силно, както обичаше Мерилин (не всеки, подсмихна се той, би разбрал такава постановка на въпроса). Харесва й да мълчи, мислеше той, разгорещявайки се, харесва й да е покорна и няма робиня, харесва й да чувства с крехкото си тяло съкрушителната мощ на своя господар… В отговор на тласъците му Мерилин вече не стенеше, а направо грухтеше…

— Хррр… Гррр…

Така стене само напълно щастлива жена, която не изпитва никакъв срам от партньора си. Кеша почувства гордост за мъжката си сила, за способността си да донесе радост на друго същество, за това, че може да удовлетвори чуждия каприз и да го превърне в салют на насладата.

Little Sister, както обикновено в такива минути, въртеше глава, като че ли се стараеше да избере такъв ракурс, че в полезрението й да не попада надвесилия се над нея Кеша. След това се случи най-трогателното нещо — онова, което всеки път го довеждаше до чувствен екстаз.

Сестричката изведнъж закри очите си с ръце.

Така трябваше да постъпват всички приложения във Фейстопа, когато ги повикат от съпружеската спалня (Кеша избра такава опция за смеха, без да подозира в каква допълнителна сърдечна мъка ще се превърне това). Сестричката невинаги закриваше очите си — режимът не работеше коректно и всичко зависеше от това как ще се напаснат програмните бъгове. Затова в милото полудетско движение имаше допълнителна прелест — на изненадата. Кеша повече не можеше да се сдържа. В него остана само бликащото щастие, което го препълваше както пяната — току-що отворената бутилка шампанско…

Ох, по-добре да не си го беше помислял. Или поне да не беше артикулирал мисълта си (той дори не забеляза как се случи).

Лицето на Сестричката се покри от триизмерен попъп. Плискаше море, по което плуваше бърза бяла яхта. На задната палуба в шезлонги седяха весели, почернели от слънцето хора, и пиеха шампанско. Яхтата отмина, морето избледня и пред Кеша светна огромен надпис:

LA VEUVE CLICOT!

ШТАСТИЕТУ Е БЛИСКУ!

Ама че гадове, помисли си Кеша с тъга. Да развалят такъв оргазъм… И пак са се олели с локализацията.

Попъпът започна най-накрая да изгасва и останаха само думите „La Veuve Clicot“ и тагът с ценоразписа: „еднократно администриране“ и „седмичен цикъл“ с намаление. Сега най-важното беше да не кимне случайно и Кеша замря като питон в джунгла.

Казваха, че по уговорка с продавачите техническата служба специално настройва датчиците за шийно кликване така, че те да разпознават и най-слабото движение на шията като кимване, достатъчно за покупка. Добре че с едно кимване не може да похарчиш много sharing points. Всичко е евтино и достъпно. Защото не е истинско.

По трансформацията на синята плисирана пола в бяла рокля Кеша разбра, че покритата от попъпа Сестричка отново се е превърнала в Мерилин. Съпружеският дълг беше изпълнен.

Стените на спалнята за миг се размазаха, превърнаха се в звезден кладенец и Кеша изскочи на своя фейстоп.

Мерилин стоеше на предишното си място. И сърцето над главата й светеше, както преди: старата беше готова за още. Ама че е ненаситна…

Кеша погледна към фонтана. Сестричката вече седеше открая и, както обикновено, се цупеше. Дори май очите й се пълнеха със сълзи. Нищо, нищо, поплачи си от щастие. Don’t try to break my heart, young miss. The more you cry the less you piss^[83].

Макар че Кеша беше вече във фейстопа, рекламата на шампанското, почти съвсем прозрачна, все още висеше пред очите му. И отново — дословен и обидно неточен превод. Ама има ли някой, който да иска да „администрират“ шампанското? Него трябва да го наливат в чаши. Или поне да се правят, че го наливат…

Впрочем срещу допълнително заплащане и това ще организират. Но ще е все същата лъжа. Шампанското днес е хипнопродукт, кисело-сладък пенлив гъдел в гърлото, който трае около две-три секунди и след това потребителят отново остава насаме със своя ужас. И макар че това гарантирано е същият кисело-сладък вкус, който по-рано сервитьорите разнасяха в тумбести бутилки, все пак най-важното нещо в преживяването липсва. Дори, например, възможността да грабнеш бутилката и да праснеш някого по кратуната…

Не, да развалят такъв оргазъм…

Кеша горестно отпусна глава и в гърлото му заклокочиха сладки мехурчета.

Оказа се, че таблото с цените на шампанското още не беше изгаснало и значи по закон би могло да реагира на шийно кликване. За щастие с това кимване той беше купил само една доза. Нищо страшно.

А пък в края на краищата може да си го позволи след такова щастие. Или след такъв провал. Веднъж се живее. Най-важното е сега да няма лоши мисли, иначе системата ще вземе да го абонира за anger menagment.

Както винаги след мислопрестъпление, върху Кеша се стовари огромната ледена вълна на страха. Но Кеша се смяташе за опитен плувец и беше свикнал да се гмурка през такива вълни. Разбираше, че рискува. Но от чисто математическа гледна точка рискът не беше чак толкова голям.

Той нито за миг не забравяше, че целият му вътрешен живот се наблюдава през цял куп приложения. Беше открит за външно наблюдение напълно и винаги. Но умееше да се крие в собствената си сянка. Знаеше кои мисли се шерват и кои — не.

Ако менталните конструкции имаха форма, размер и тегло, би могло да се каже, че се шерва само тежкото, дългото, плътното и бавното. А късото, полупрозрачното и бързото — не. Затова всичките му мисли и преживявания, белязани с печата на греха, бяха безтегловно точни, прозрачно леки и безпогрешни — като ангелчетата, които изкарват по някоя пара като килъри. Те приличаха на невидими изтребители, които нахлуват за кратко в радарната зона на неприятеля, за да се изнесат безнаказано от нея, след като изпълнят няколко фигури от низшия пилотаж.

Но макар че тези леки и неуловими за системата мисли не се шерваха чрез стандартните приложения, нямаше гаранция, че в системата не съществува специална секретна програма, която незабележимо отчита абсолютно всичко и води подробно, неумолимо досие на Кеша. Налагаше му се да се живее с този риск — и не само на Кеша, а на всички, които се решаваха на мислопрестъпление.

Другият риск беше Мерилин. Но за това можеше да не се страхува. При тях съвпадаше само един социален параметър — и двамата искаха мълчалив партньор, който няма да си пъха носа в чуждия живот и душа и няма да досажда с разговори. Мерилин отговаряше на това изискване на сто процента.

Тя практически беше глухоняма.

Кеша не смяташе, че съдбата с нещо го е ощетила, а напротив. Беше сигурен — семейните неуредици по-често са свързани с това, че бъдещите жени и майки в детството са били претоварвани с излишна информация. Човешката самка, от негова гледна точка, беше нещо като 3D-принтер, на който отпечатват нови хора. Затова, макар че нейната глава външно напомняше на мъжката, в нея беше инсталирана абсолютно различна операционна система и софтуер, и там за нищо друго не оставаше място.

Сигурно в тайните дълбини на душата си Кеша беше шовинист — изпитваше към жените класова омраза, която се редуваше с остри изблици на похот. Впрочем, той се беше научил да прикрива ненавистта си. Но от жена си не би могъл да я скрие, дори при не много дълъг разговор, затова глухонямата Мерилин беше за него най-ценна находка.

Нея я бяха пъхнали в съседния бокс преди пет години по генетично съответствие и единствения съвпадащ параметър — изискването за мълчаливост: Мерилин също не искаше партньорът й да нахлува в нейната самота. Във всичко останало сходството на характери и интереси беше нулево, затова брачният контракт не предвиждаше никакви форми на общуване, освен чисто половото. За цялото време на съвместен живот те бяха обменяли мисли пет или шест пъти — и то чрез фейстоп пощальона.

Впрочем Кеша предполагаше, че Мерилин го цени. Имаше известни основания.

По всичко изглеждаше, че годините й не бяха малко. Ако не беше законът „За достойнството на Човека“, който забраняваше евгениката и изобщо намесата в цикъла на възпроизводство, Мерилин едва ли би си намерила толкова млад спътник. И, съдейки по това колко често светваше рубиновото сърце на фейстопа й, като полов партньор той напълно й подхождаше.

Законът позволяваше на съжителите да крият един от друг как изглеждат в действителност — което устройваше и склонния към мечтателност Кеша, и Мерилин. Но най-важно беше, че Мерилин имаше папка със стари-прастари приложения, която се намираше в общата зона на фейстопа.

Клоунът дойде оттам. Не беше възможно да го копира, защото той вече не се поддържаше програмно, но Кеша съумя незабелязано да го прехвърли на своя фейстоп в миграционния пашкул. Клоунът свикна бързо. Мерилин изглежда не беше забелязала нищо.

Като цяло хармонията с Мерилин беше пълна. Дебелата глупачка съвсем сериозно си мислеше, че Кеша харесва третокласните американски винтидж актриски — и нямаше дори далечна представа как стоят нещата. Тя би могла да го разбере, ако бе поискала по време на близост да споделя с нея цялото съдържание на Кешиния мозък, както това правеха най-отвратните феминистки, наследници на скандинавски фурии, които някога заставяли мъжете да приклякат при изпразване на мехура в знак на покорност. Но почти всички от тези страховити и прекрасни валкирии, за щастие, били лесбийки — и на него му се разминало и той бил помилван от съдбата.

Можеше да не се страхува.

Освен това Кеша знаеше, че не е сам. Беше наследил само древния човешки обичай мислено да превръща партньора си в тайния обект на желанията си. За това доколко този навик е вкоренен през вековете, свидетелстваше един виц от въглеродната епоха, разказан от Борхес: двама любовници на възраст със затворени очи се търкат един в друг дълго време, но така и не могат да завършат започнатото — и тогава единият най-сетне казва на другия: „Какво и ти ли не можеш да си спомниш за никого?“

Тези думи описват цялата тайна технология на човешката страст. Кеша се досещаше, че именно така съгрешават другите, които не познават веселия клоун Мутабор. Техните обекти на влечение бяха безплътни образи, с които те мислено заместваха своите партньори и партньорки, галейки телата им през неосезаема хигиенична мембрана. И тези образи бяха, разбира се, нелегални — иначе биха ги избирали в менюто с настройките. Именно това позорно и тежко наказуемо движение на ума се наричаше полово мислопрестъпление.

По принцип може да съгрешиш. Единствената заповед, която цивилизацията изискваше да се изпълнява, беше проста: Thou shalt not get caught. Sin smart^[84].

Най-важно е винаги да запазваш спокойствие и да не позволяваш на мислите си да препускат, както им падне. Ксю Баба май говореше за това в предишната проповед. Впрочем не е зле да я чуя…

Или не, майната й.

По-добре Анонимния.