Виктор Пелевин
Любовта към тримата зукърбрини (24)

Lovebook bedroom

Кеша така и не си изгради твърдо мнение за този език — неграмотна русификация, невъобразима ирония или поредната храчка на злопаметната цивилизация в миналото, за което днес напомняше само един от локализационните езици. Такива несвързани неща наистина никой не разбираше. Тогава защо словосъчетанието „LOVEBOOK BEDROOM“ — макар и уродливо — беше локализирано, а пък Little Sister не беше?

Беше ясно само едно — абсолютно сигурно никой не е искал да оскърби рускоговорящите ползватели. Подобни сили просто не бяха останали в света — по-точно, сили може и да имаше, но без бюджет. Тоест, вече не бяха и сили, а ей така.

Най-вероятно локализацията беше резултат от машинен превод. Системата беше направила автоматична лингвоекспертиза и беше избрала словосъчетание в духа на мрежовия сленг от въглеводородния век. Един вид уважително гали посивелите коси на националната култура и същевременно намигва на младежката аудитория, която обича грубото, дивото и непонятното. Все едно, няма на кого да се оплачеш…

Изпитаната от Кеша негативна емоция се оказа обаче достатъчно силна. Не стига това, ами той дотолкова се отпусна, че произнесе думите „няма на кого да се оплачеш“ и системата ги улови.

И веднага „изсипа“ пред Кеша цял блок, изписан с дребен шрифт, който увисна право пред очите му. Това не беше така натрапчиво, както боботещия в ушите глас. Можеше да не чете текста, но не биваше да игнорира колонката напълно — системата, която коригираше асоциалните мисли, следеше движенията на очите. Нищо, съвсем недоловимо и почти безсловесно си помисли Кеша, ще отмъстим на системата, и то скоро…

Докато масажираше дебелите плещи на Мерилин, прочете по диагонал посланието, като се стараеше в мозъка му да се запечатат колкото се може по-малко думи.

Смисълът беше такъв: да се оплачеш обаче може — като пишеш на робота, който обработва електронните писма. С рускоезичното название на това приложение имаше забавна история: първоначално го бяха нарекли „ЕБЛОКНОТ^[81] ЛЕКА НОЩ“. А след потока от възмутени жалби го преименуваха, защото трите светещи думи заемали на фейстопа прекалено много място.

Кеша криво се усмихна. Историята с преименуването може да е просто измислица, призвана да подчертае, че хуманизмът не е чужд на мениджърския екип. Още една негативна емоция… Трябва да се контролирам.

На прозореца на спалнята се появи Little Sister.

Тя разстроено поклати глава, както се случваше винаги, когато емоционалният фон на Кеша започва да преминава в цинизъм. Но колонката на задължителния за четене текст все пак изгасна, стъклото отново помътня, като отряза Сестричката от спалнята. Благодаря за грижата. И почакай, мила, почакай…

Полезрението на Кеша се запълни с разноцветни светещи правоъгълници. Всеки изобразяваше прозорчето на нечия спалня. Прозорците със захабени дървени рамки и едва проблясващи стъкла бяха, разбира се, специален ефект — но лежащите зад тях двойки — не. По-точно и двойките също, но не съвсем. В смисъл, че там наистина някои се чукаха. Тоест, разбира се, не там, а на съвсем друго място. Но наистина се чукаха.

„ЛАВБУК ИУВКЩЩЬ“ показваше всички жители в околността, които в този момент правеха любов (и бяха абонирани за неизбежния sharing). В този случай околността беше най-малкият физически радиус, който позволяваше изцяло да се запълни страницата с картинки, затова lovebook никога не оставаше празен, макар че беше трудно да се определи къде се намираха двойките във физическия свят.

На стъклата светеха цифрите на рейтинга — дискретно, като отблясък от невидима луна. Но всичко ставаше ясно и без цифри, просто според разположението на прозорците. Най-висок резултат имаше прозорецът горе вляво, където увита със змии Клеопатра се съвкупяваше с Марк Антоний, като при всеки тласък ясно се чуваше дрънченето на златния обков на дръжката на меча. На следващото място беше Маркиз дьо Сад с червеникава перука, измъчващ с маша за коса стара негърка. На трето място бяха барон Ротшилд с омазнена жълта будьоновка и топлес Свободата от картината на Дьолакроа, които бяха решили да разпуснат направо върху една парижка барикада. Обяздвайки партньора си, Свободата стреляше настрани с две пистолетчета и пееше с детски глас старинна песничка:

— Bang bang, my baby shot me down…^[82]

Кеша огледа набързо екраните — няма ли го случайно и него?

И изведнъж забеляза себе си!

При това не долу, където комплексирано търсеше погледа му, а на втория ред отгоре.

На втория ред! Това е то.

Впрочем, веднага си помисли той с тъга, не че аз съм чак толкова супер готин. Просто днес другите са супер кофти.

Отначало той видя не себе си, а Мерилин. И щом позна ленивото й напудрено лице с бенка на бузата, видя и себе си срещу нея. Както обикновено, той беше Юрий Гагарин — вкусовете на Мерилин през последните пет години не се бяха изменили. Впрочем, честно казано, през всичките тези пет години дълбоко в себе си той тайно се надяваше, че ЛАВБУК ще оцени икебаната. Мерилин и Юрий са страхотна двойка…

Св. Юрий беше с канонични дрехи — черно расо, разкъсано от зъбите на маймуните, заедно с които злодеите го бяха пуснали в космоса в една клетка. На гърдите му блестеше златен кръст, а брадата му беше обилно омазана с тюленова мас. Светът обича екзотиката.

Останалите участници в лавбука обаче изцяло се бяха предали на страстта, а Св. Юрий все се бавеше, като че ли до последно се бореше с изкушението, както изискваше рангът му на великомъченик. Кеша си помисли, че е напълно възможно да се издигне един ред по-нагоре или пък дори — всичко се случва на тоя свят — направо да излети в топа… Поне веднъж. Това носи sharing points. И то много.

Но не искаше да рискува.

Кеша не се срамуваше да шерва номиналния си секс опит, понеже не влагаше в него страст. По-точно, влагаше я, но хитро, като плънка в пирожка. Така че никой да не я забележи тази страст, освен онези, които виждат всичко — зукърбрините. Но Кеша подозираше, че той не им трябва особено: пирожките с лайна бяха милиони.

С едва уловимо усилие на очните мускули Кеша прехвърли вниманието си от прозореца на ЛАВБУКа към Мерилин. Бялата й рокля все още си беше разперена като камбана от течението. Сега тази камбана, разбира се, се превърна в бъг — Мерилин не можеше да лежи на леглото до него в този вид. Но „ЛАВБУК ИУВК0ЩЩЬ“ ценеше верността към културния канон повече от формалното правдоподобие — няма да махнат класическата снимка на Мерилин заради спазването на някакви си закони на физиката.

Кеша хвана роклята на Мерилин. Тя не възразяваше — сърцето над главата й светеше все така ярко. Мерилин го желаеше легално по неопровержим начин.

Е, какво пък, помисли си Кеша, усетил колко вълнуващо се навива в слънчевия му сплит спиралата на страха и похотта, а сега настъпи моментът да извърши грях.