Виктор Пелевин
Любовта към тримата зукърбрини (23)

Мерилин

Тя стоеше на обичайното си място, на първия ред между Мутабор и Ксю Баба. Беше облечена с бялата рокля, която всяка сутрин притискаше с длани към коленете си в борба с безсрамно развяващото я виртуално течение. На лицето й беше застинала хладна гримаса, обаче във въздуха над главата й светеше призоваващо едно рубиново сърце, а около него летяха две гълъбчета.

„Какво й става на Мерилин — зачуди си Кеша. — Сега вече всяка сутрин…“

Социалната му партньорка искаше, или поне нямаше нищо против, той да изпълни съпружеския си дълг. Нейният плам не изгасваше вече цели пет години. Дори обратно, с всеки изминал ден се разпалваше. Но Кеша не възразяваше.

Когато над главата на Мерилин се появяваше рубиновото сърце и двете пърхащи край него гълъбчета, останалите приложения почтително отстъпваха първото място, някак си леко настръхнали се отдръпваха в зеленикавата мъгла, която за секунди плътно покриваше площада. Рубиновият огън светеше през всички слоеве на контента толкова ярко, че беше невъзможно да не го забележиш, където и да се рее в този момент вниманието ти — дали на линията „Зигфрид“, дали на далечни екзопланети, или пък на първия ред на настъпващата към Дарий македонска фаланга.

Сърцето искаше отговор. Трябваше да му кимне веднага, иначе то можеше да се обиди.

Преди да откликне на любовния зов, Кеша кръстоса поглед със Сестричката — и двамата едновременно извърнаха очи. Сестричката леко се изчерви. Кеша само въздъхна. Той не виждаше лицето си, но беше сигурен, че също се е изчервил.

Изобщо, ако се замислиш, и двата пъти се беше изчервил той — и заради нея, и заради себе си. Но нека съдебният изпълнител да вниква в подобни тънкости. Ако, недай Зукърбрини, се стигне до това…

Кеша решително кимна на съпругата си.

Площадът около Мерилин изведнъж придоби неясни очертания и се разтвори. За миг отпред се появи нещо като тунел от размазани звезди, все едно Кеша летеше през Вселената към своята избраница със скоростта на светлината (последният писък на модата са ретро анимациите от „Star Wars“ и „Time Tunnel“, така че да се виждат монтажните шевове и драскотините по лентата), и след миг той вече държеше в обятията си своята ненагледна. Около тях се материализира тяхната мила малка спалня, а площадът на фейстопа остана зад прозореца й.

Фигурите на приложенията от спалнята изглеждаха неясни и размити, за да не пречат на семейното уединение, но беше достатъчно да се съсредоточиш дори за една секунда, за да стане отчетливо различим фейстопът. Двойната спалня с резбована дъбова рамка, двете шкафчета с лампите отстрани — Кеша знаеше, че Мерилин вижда същото. Заедно обзавеждаха спалнята. Но какво виждаше Мерилин през прозореца на спалнята, Кеша нямаше представа — там започваше нейният фейстоп, тера инкогнита.

Мерилин беше близо, съвсем близо. Ясно се виждаха люспичките пудра по лицето й и плътният слой червило с цвят кармин. И малката бенка на бузата й. Той сложи ръка на рамото й.

— А-ааа — в ушите му се разнесе нежният и едновременно дълбок женски глас. — Мммммммм.

— Ееех — въздъхна Кеша с насмешливата снизходителност на уморен мачо.

Според брачния договор двамата с Мерилин никога не разговаряха. Но Мерилин имаше пълно право да издава нежни звуци и стонове. Горко на онзи мъж, който никога няма да усети тази сладостна секунда на надежда и щастие — и не се впие в нея със зъби и нокти. Във всеки случай точно такъв модел отношения се опитват да ни внедрят в подсъзнанието тези кучки, помисли си Кеша. А когато на теб ти се прииска, тях все ги боли главата.

Впрочем Мерилин почти никога не я болеше главата. А готовността й винаги да мълчи беше огромен плюс, който я отличаваше от предишните социални партньорки на Кеша. Освен това, нейното формално съгласие за забременяване икономисваше сумати данъци и правеше двуместният им модул почти безплатен — но за цялото време тя нито веднъж не прихвана. Значи, решаваше въпроса по някакъв начин. Кеша не искаше да загуби съпруга с такива качества. Затова трябваше да бъде на съответното ниво.

— Окей, пинис, райз енд шайн — каза Кеша.

Изглежда заради негативната нагласа той не можа да се съсредоточи и руският акцент му изигра шега — Google Dick не го разбра.

Тъпунгерите, дето съставяха гласовите скриптове за управление, изглежда бяха избрали възможно най-идиотските комбинации от думи. Защо маркетингът в съвременния свят почти винаги е предназначен за дебили? Нима имат толкова много пари? Макар че не, някой беше казал по новините за наука, че гласовите команди се подбират не по смислов принцип — те трябва да имат уникална и лесно разпознаваема звукова сигнатура. Но както е да е — „rise and shine…“. Ама че са го измислили. Да не разбереш това член ли е или лампичка на подемен кран.

Мерилин му намигна хулигански, но вместо да го ободри, това окончателно смачка Кеша. Движението на напудрения клепач и съответната емоция се отнасяха към категорията high executive vibes („мъжество, арогантност, младежка страст, висша социална прослойка, ценова категория *******“), а такива вайбове^[80] не бяха по джоба на Кеша. Той беше купил около триста за маскировка — за да може анализаторът, наблюдаващ метадатата му, да направи извод, че той сериозно тунингова своята Мерилин. А Мерилин прахоса почти всички вайбове за два месеца. Така че, още една малка дупчица в бюджета…

— Окей, пинис, райз ънд шайн — повтори Кеша заплашително.

Google Dick отново не се включи. А кобилата Мерилин, да я вземат мътните, взе, че още веднъж намигна хулигански.

На нея това, впрочем, й отиваше. На горните стъпала на социалната стълба гримасите на напудрената кинозвезда се приемаха като слънчеви лъчи, огряващи живота. Но в индивидуалното пространство на Кеша те се превръщаха в оскърбително жилещи игли, които напомнят, че такъв контент за него е социално недостъпен или по-точно, достъпен е само като мобилизираща дразнеща реклама („нагоре, слабак! на върха винаги е така!“).

Кеша се изкашля, мислено се изпълни с позитивни вибрации и повтори, като старателно артикулираше всеки звук:

— Okay penis, rise and shine!

Този път Google Dick чу.

Нещо щракна, после избръмча и Кеша почувства топлина в слабините, сякаш приятно го надуваха през тръбичка. След това усети промяна в хормоналния фон (естествено без никакви инжекции, просто електрическо погъделичкване на мозъка). Мъчително сладък огън пламна в сърцето му и Мерилин престана да изглежда дебела скучна глупачка. Тя беше… Направо много готина.

Кеша, разбира се, харесваше Мерилин като обект със солиден статус. Но жената в нея го възбуждаше само след пускането на Google Dick. И то, казано честно, доста трудно.

— Can I kiss you? — nonuma той.

Мерилин мълчеше. Но Кеша знаеше, че в съвременния свят това не е задължително знак на съгласие.

— Can I kiss you? — повтори.

Мерилин не отговори нищо, само нежно простена. Но рубиновото сърце над главата й все още гореше — а по закон това означаваше „да“. Ако разбира се, партньорката не каже „не“ след третото питане.

— Are you sure? — произнесе Кеша, като завърши с юридически задължителната мантра.

Стори му се, че Мерилин замря в съмнение. Изглеждаше така, сякаш Кеша с неговите повтарящи се въпроси предизвика белята и тя вече не беше сигурна, дали може да я целуне — както не е сигурна в това напълно нито една жена, освен секс труженичките, които имат такава процедура в ценоразписа. Но сърцето на фейстопа, както и преди, светеше. Мерилин искаше той да обладае грубо и със сила нея, мълчаливата.

Ей сега, коте, ей сега. Само да се зареди ЛАВБУКА…

В дясната част на полезрението на Кеша светна голяма синя буква „L“. А под нея, вече в червено, грейнаха думите на руски — „ЛАВБУК ИУВКЩЩЬ“.