Виктор Пелевин
Любовта към тримата зукърбрини (15)

Появяването на героя

Искам да отбележа, че с изключение на редица натрупани оскърбителни детайли в моя образ (някак си ме напира да ги нарека военна пропаганда), Птиците възприемаха случващото се твърде точно. Но на тях, изглежда, наистина им се струваше, че аз помагам да се създава света, работейки или като божествен ретранслатор, или като един от армията на Създателите. Иначе останалото беше вярно: аз наистина нашепвах магьоснически мантри, удържайки света в равновесие, и Птиците започнаха да ме виждат, щом за известно време оставах в уединение, което те (много уместно) изобразяваха като заобикаляща ме червена пустиня.

Ще кажа още, че за Птиците човекът е като древна сграда. През нейните високи прозорци се вижда небето и Птиците се опитват или да стрелят в небето през тези прозорци, или поне да ги затворят в човека. За тях това е толкова естествено, както е летенето за обикновените птици.

И последно — за това, как изглеждат. Вече казах, че поетите често имат учудващо, направо плашещо точни прозрения за бъдещето. Ето още един пример. Едно от най-добрите руски стихотворения на двадесети век, „Елегия“ на Введенски, съдържа следните, вероятно странни за съвременниците на поета редове:

Летят божественные птицы,

Их развиваются косицы,

Халаты их блестят как спицы,

В полете нет пощады.

Они отсчитывают время,

Они испытывают бремя,

Пускай бренчит пустое стремя,

Сходить с ума не надо.^[54]

Изобщо не коментирам тези думи. Както се казва, sapienti sat — умният ще разбере.

Кеша, разбира се, не знаеше, че тъкмо той е главното оръжие на Птиците. И не трябваше да знае. Оръжието сякаш само се насочваше към себе си и точно затова беше непобедимо. Кеша беше и стрелата, и мишената.

Скоро той ще стане нашият главен герой и трябва малко по-подробно да разкажем за начина му на съществуване във вселената.

Както вече стана ясно от разказа ми, точно под моя кабинет се помещаваше офисът на една не много популярна (да не кажа нискобюджетна) електронна медия, наречена „Contra.ru“. Пари „Контрата“ не носеше, върху умовете също не влияеше особено, съществуваше просто по инерция. Някакви неустановени лица (все ме мързеше да погледна кои) по-рано я държаха на запасен коловоз като тактически брониран влак, който в „часа Ч“^[55] да послужи за прикритие на пистата за излитане и кацане. Обаче в новата епоха от нея нямаше кой знае каква полза.

Главният офис на сайта беше разположен в голяма стилна стая с десетки компютри, пред които седяха…

Много, много трудно е да избегна думата „хипстър“. Кеша също, най-общо казано, беше един от тях (макар че в дните, когато той пиеше много, започвах да се страхувам, че ще го лишат позорно от сана при първия фейсконтрол).

„Contra.ru“ се занимаваше основно с това да сканира отработените газове, които бълваха световните агенции, улавяше оттам съвпадащите с дневния ред събития и ги лепеше на своята информационна лента, като ги редуваше със собствени набързо „изпечени“ новини. Понякога по съседски четях всичко това.

Не всички харесваха политиката на „Контра“-та. Както написа в коментарите си един възмутен „ветеран на труда, войната и отново на труда“ (а всъщност просто трол и още по-точно — Кеша, дето се правеше на идиот), „дразни това, че претендиращата за масов статут медия, редовно ми поднася като световна новина отчети за пластичните операции на някоя холивудска кучка или за поредния албум на някой покрит с диаманти негър, който изпълнява криминален америкосошансон (или, както му викат понякога, рап). И ако това не е съзнателен заговор, насочен към културна дебилизация и колонизация на Русия!? Не ни превръщайте в егоистични тъпаци!“

Кеша имаше предвид Тупак Шакур, за когото беше разбрал преди два часа от една статия на родната „Контра“ (ново поколение, какво да правиш). Кеша естествено се правеше на глупак, но мнозина сериозно мислят така. Световната конспирация е изключително уютна хралупа за ума. Но когато получих възможността да надниквам в чуждите глави, стана ясно, че реалността изобщо не се нуждае от заговори и заклинания, за да изглежда, както изглежда.

Средностатистическият руски хипстър е безстопанствен блутутнат-уайфайнат го̀лем с много ограничен умствен запас. Мнозина го мразят, макар че би трябвало да го съжаляват: той най-често е черноработник, който с последни сили се прави, че е „enfant terrible“^[56] на златния милиард. Той не толкова разчита, колкото мечтае, че всичко наоколо ще рухне — и ще го пуснат да си поразиграе кончето сред димящите руини, както това се случи с поколението на бащите ни. Но никой няма да започне да троши заради него току-що втвърдилата се коричка на магмата. Безстрашните строители на комунизма отдавна ги изядоха и цялото останало от тях желязо^[57] вече се води на дяволите, живеещи в магмата. На хипстъра ще му бъде трудно да ги убеди да си го разделят — дяволите не се страхуват от фотошопи.

Хипстърът се води най-вече от информационните повеи и миризми, го̀лемът се обръща натам, откъдето долита най-съблазнителният мирис. Нашето сурово Отечество, уви, тук е неконкурентоспособно — то не произвежда нито красиви двусмислености, нито неустоими аромати. В държавното информационно предприятие, не можеш да измайсториш такова нещо. А го̀лемът мисли с носа си.

Го̀лемът е устроен така, че не разбира тъждествеността на Тупак Шакур и Михаил Круг (Кеша впрочем я виждаше). Затова източникът на енергия на руския хипстър е непримиримият конфликт между „hip“ и „хоп“, в които той не може да разпознае полюсите на една и съща батерийка, сложена в него. Руският полюс на тази батерийка е със знак „минус“. Но е глупаво да обвиняваме за това го̀лема. Виновни са националните магьосници, които до ден-днешен се правят (а понякога дори си и вярват), че могат да рисуват вълшебни знаци по челата на го̀лемите. А всъщност, всички заклинания вместо тях ги пише вятърът.

Но аз се отплеснах.

Кеша обожаваше компютърните игри. Любимата му игра беше не „GTA“, както може да ви се стори от моя отчет, a „World of Tanks“. Обикновено той дълго време чакаше гости край Прохоровка^[58], в специално създадена стая за тренировки, на заредена със „златни“ снаряди „Пантера“. Понякога на гости му идваше един виден руски интернет философ с малко подвижно танкче от девето ниво. Кеша не знаеше кого вдъхновява със своята висока или зле защитена кърма — иначе, сигурно, би се пръснал от гордост.

Тясната му специализация бяха електронните „играчки“. Той правеше дълги и подробни обзори на новите, които излизаха на пазара, като редуваше техническия анализ с игриви намеци, че именно от тези електронни кутийки се изстрелват сините стрели на прогреса, и така разрушаваше червено-кафявата бастилия на отживялото тоталитарно мракобесие: Електронна играчка + Интернет = Свобода (на Избора). Никой в редакцията не искаше това от него пряко — като всички нископлатени доставчици на ментални услуги и Кеша сам усещаше какъв тон да запее, че да се окопае.

Формално от Кеша се изискваше само техническа грамотност и весела прозрачност на изказа, останалото беше просто вярно разбрана социална поръчка — и никой, разбира се, не би разпознал в сдържания, коректен, ироничен и прогресивен автор-юпи зловещото чудовище, което преди час надаваше вой в коментарите с настойчивото искане руското правителство да премахне финансирането на либералната интелигенция, а с освободените средства да организира експедиция до спътниците на Юпитер.

Освен с електронните джаджи, понякога Кеша се занимаваше и с темата за терора: той с удоволствие издирваше в мрежата най-отвратителните достъпни снимки и правеше от тях дълги подборки. Обикновено доста ги смекчаваха при редактирането.

Кеша беше среден технически журналист, но надарен трол. Някои от неговите тро-ло-ло (май така казват на издаваните от този клас същества трели) бяха задълбочени и караха да се замислиш над вечните проблеми. Особено съм запомнил един от неговите коментари на украинска тема, където Кеша понякога се заседяваше по цели дни:

„В Киев бяха забелязани неизвестни в униформи на украински милиционери, които обменяха рубли за гривни. Наистина, какъвто си ти, човече, такива са и всички твои дела под слънцето…“^[59]

Безжалостно точни думи.

Но главния обрат на кармичния трамплин на Кеша беше едно съвсем различно, на пръв поглед доста неочаквано обстоятелство.