Виктор Пелевин
Любовта към тримата зукърбрини (14)

Ке

Сънят отплуваше все по-надалеч и миг преди да се събуди напълно Кеша вече беше забравил какво бе сънувал: помнеше само вихъра на сребърните искри, които приличаха на бенгалски огън. А също че в съня, май, го наричаха Рудолф. Сигурно е сънувал карнавал…

Кеша пъхна краката си в чехлите и се запъти към банята да изпразни пикочния си мехур. Събота. Но след вчерашния ден на душата му беше гадно, ама много гадно. Като че ли вярно пишат на билбордовете по улиците, че петък е враг на събота. Но кой знае защо не пишат, че понеделник е враг на неделята. В противен случай човек ще разбере колко малко приятели има и колко много врагове…

Кеша се оригна и усети спазъм за повръщане, който се надигаше от дълбините на корема му. Добре че вече беше стигнал до тоалетната — повръщането уцели чинията. Не беше чак толкова страшно. В хладилника беше останал „Гинес“ и то много. А в шкафа имаше аварийна бутилка „Блек Лейбъл“. След като се облекчи, Кеша отиде в кухнята, отвори наведнъж няколко „Гинеса“ и наля тъмната течност в халба с класическа кръгла форма от една пинта^[28]. Докато се наслаждаваше на първата халба, не мислеше за нищо. Сякаш че запушваше черната засмукваща дупка в слънчевия сплит.

Втората халба бе вече козметична: тя шпакловаше и лакираше сложената върху дупката кръпка. В резултат на това се появи нещо като фундамент, върху който може да се построи новия ден — и Кеша си позволи няколко предпазливи мисли.

Отново си спомни за бутилката „Блек Лейбъл“ и в мозъка му изпърха обещание за незабавно щастие. Но Кеша реши да не започва от сутринта с уиски — знаеше колко съмнително и измамно е това обещание. И освен това, той въобще не е алкохолик. Беше му за първи път този месец така да се натряска. И за всичко е виновна родната „Контра“.

Впрочем, помисли си той, защо всички наричат сайта ни Contra.ru. Шефът ни каза, че това е от „контраст“ и е в чест на бялото движение. Противостоим на потока на мътния мейнстрийм.

Противостоим, да. Но къркаме по същия начин… Антикорпоратив, както се изразяват колегите.

В такъв случай по идея би трябвало да се наливаме през задника, с клизма. След втората халба Кеша усети слабо подобие на апетит. Изяде кутия спагети полуфабрикат и едно останало от вчера кюфте, взе последната отворена бутилка „Гинес“ и седна пред компютъра.

Отначало прегледа френдлентата^[29]. Там отново имаше само политика. Белочервието злобно гризеше стадомасата, а стадомасата тъпо тъпчеше с копита белочервието. Намери ли са се! Ами тогава — да им дадем майсторски клас…

Кеша се логна с фалшив никнейм, затвори очи и си представи как се превръща в огромен, каменен, обрасъл с мъх и рачета трол. Тази визуализация му се удаваше без грешка — все едно дълги години се беше занимавал с подобни форми на тибетска медитация.

После отвори очи и сложи ръце на клавиатурата. Почивният ден започна. Първо, разбира се, Украйна. Закачи се за един форум, наречен „Дружество на Рагулско-Кацапската Дружба“^[30], където перманентно се заливаха с помия с бандерлогите^[31], и огледа бойното поле.

Третата световна война беше в разгара си. Високочелите филолози и интелектуалци досега се правеха, че са в състояние да се хванат за ръце и сред всеобщото безумие да водят уважителен и балансиран междукултурен диалог, изработвайки лека-полека пътната карта на примирението:

— Ах, Тенерифе… Помните ли как пишеше Ярослав Могутин? Отпърво аз е***^[32] рагул^[33], след туй рагул е**^[34] пък мен…

— Вие пък вечно всичко опошлявате. Там не е „рагул“, а „Раул“…

Но мравките и пчелите бойци от двете страни бяха сурови, безпощадни и лишени от сантименталност — техният инстинкт ги тласкаше към бой.

Но рагулската войска изкара свеж постер: Янукович, приведен от тежестта на шапката на Мономах, смъкната от главата на изумения Путин. Най-добре на неизвестния художник му се беше получила гримасата на Янукович, в която се бяха слели тържество, страх и мъчителна неспособност да се противопостави на отдавнашната си страст — направо едни подробности и дълбочини като у Достоевски.

Твърда четворка, помисли си Кеша, темата за шапките е отворена.

Днес той се сражаваше срещу бандерлогите. Отначало пусна една-две бледи реплики, дочака нужния ракурс на дискусията и пусна подготвения още миналата седмица продукт. Това беше фотоколаж с голите братя Кличко — казваха, че е от някакво гей списание.

Боксьорите не са много перспективни политически, но другите вождове на украинците не са вдъхновяващи.

Колажът изглеждаше страхотно: над загорелите братя думата „УДАР“, а под тях — предлаганият електорален слоган:

ЯКЩО ТОБI БОЛЯЧЕ, У ТЕБЕ ГЕМОРОЙ!^[35]

За онези, които не са в час, Кеша остави под фотоколажа линк към криптопорното, заснето от предишната „безпека“^[36], където някакъв прогресивен журналист казвал същото на своя партньор, само че на руски. Кеша добави кратък коментар от себе си — един вид, не е ясно, защо сексуално поведение, достойно за римски пълководец, се смята в Украйна за компромат. Дали пък не защото журналистът, задълбал анално, говори на руски?

След като накара врага да потъне в тежки размисли, Кеша и сам се замисли — интересно, защо всеки хохлодискурс^[37] от един момент нататък се изражда в обикновени хомолайна? А обратното се случва рядко.

Какво казва психоанализата? Психоанализата в такива случаи си премълчава, страхувайки се, че бойците ще си спомнят не на място за еврейския й произход… Впрочем Кеша имаше подготвен още един продукт, който изобщо не беше свързан с еднополовата любов: здравословна смесица от традиционен ерос с не по-малко традиционен танатос.

След като се логна още веднъж с друг никнейм, Кеша изплю в същия форум втория подготвен фотоколаж — реклама на шампанско „Вдовицата на Кличко“^[38]. В нея обаче наистина имаше някаква некромантия.

Кеша се загледа към корковата дъска над компютъра. В горния й край се четеше весел надпис с разноцветни букви:

FUCK THE SYSTEM!

Отдолу с карфици бяха забодени различни картинки — приковаващи в прекия смисъл на думата: двойка млади японски девойчета в училищна униформа, плакат от „Гулаг“ с „каналоармеец“^[39] (от такава муцуна би потреперил дори Шариков^[40]), портрет на Марк Зукърбърг във вид на октопод, непристойна рисунка, озаглавена „Куприянов и Наташа“^[41] (30-те години, нещо свързано с ОБЕРИУ^[42]), хан Бату, който изяжда жив хамстер, за да изплаши посланиците, писателя Борхес на фона на рафтове с книги и така нататък.

На почетно място в центъра на дъската висеше обложката на пропагандна брошура от времето на Елцин със снимка на подпухналия президент и гордо заглавие:

АЗ ЩЕ ОТГОВАРЯМ ЗА ВСИЧКО!

Казват, че умни хора са го забелязали и са го иззели от продажба. Но книгата, както се казва, не е врабче. За Кеша тази обложка беше сигурен морален противовес на всички възникващи съмнения и тревоги: всеки път, когато у него се появяваше псевдорелигиозно чувство, че си създава нещо като карма, той вдигаше поглед към картинката и се успокояваше.

Contra.ru, разбира се, не би одобрила такива шеги. Но днес е почивен ден. След като цяла работна седмица сме карали на чешка бира „Kozel“, в почивните дни с пълно право пием „Гинес“. Или обратното. Само за равновесие. За нашата и вашата свобода.

Ръцете вече го засърбяха.

Кеша отново се логна под друго име, прехвърли се на друга линия и с удоволствие започна да троли отначало „ватенките“^[43] („тех, кто носит «адидас», завтра родина продаст“^[44])… „на Майдана използваха за снаряди паважа от улиците — информация за размисъл: не е ли агент на ЦРУ жената на Собянин?“), след това „порядъчните“ („Днес думата «порядъчен» означава, че към вашия адрес вече тръгна учтив каменен гост“), а след това влезе в бодро цветисто чатене с известен блогър, като за загрявка го нарече „звезда на медийния холдинг «Ж2»“:

Приветствам революционните матраси… Не съм маймуна, със служебна шапка-невидимка съм!… Ей ся ш’съ представя. Заслужен блогър на РФ, майор от мрежовия спецназ, създател на мемовете „Еуропа це Україна“^[45] и „Идите ***^[46] фейсбучане“… Настояваме да се закрие холдинга ^///2 нах!

Пак ме баннаха. Жалко, миналия път задникът на чичката много яко тресна. Тогава Кеша обясни, че сексът с матрака е единствената форма на pledge of obedience^[47] към американското знаме, достъпна за обществения интелектуалец в епохата на гоненията срещу свободното слово… И ето ги тези гонения.

Кеша още веднъж погледна към току-що съставения йероглиф „^///2“. Ленти, ленти… Какво излиза, че и те адидас носят? Това е то „продъкт плейсмент“. Както се казва, маркетинг на 360 градуса.

Кеша въздъхна и се прехвърли на друг форум, участва за малко в многовековната като пушкинския дъб дискусия „колко са платили пидирасити на Охлобистин и за кой път“, след това се прехвърли през още две теми и се спря в полето на ЛГБТ^[48] (народна поличба — ако денят ти е почнал с хохло лайна, то ще свърши пак с тях).

Там имаше простор и свобода — гори, пълни с дивеч и всичко необходимо за един добър лов. Кеша се вклини в една дискусия и дълго време развиваше мисълта, че руския затворнически морал пребоядисва в своите цветове дори светините на ЛГБТ: ежедневно съобщават за гей активисти, които излизат на сцената и най-спокойно си се облягат на касата на вратата, а пък гей пасивистите, които в руските затвори се считат за парии, мълчат в своите клозети като агнета. И най-напред трябва да се борят именно с тях.

Във форума имаше двойка американци, които нищо не разбраха нищо — но Кеша нямаше и намерение да им обяснява, а вместо това се нахвърли върху тях с упреци, че лидерите на свободния свят на практика не правят нищо за защитата на gay&pussy rights in Russia, а само лицемерничат. Например, би могло да накарат американския президент и британския премиер поне веднъж в седмицата да обличат розово сако. А още по-добре не един път, а всичките седем…

След като отново се логна под друго име, Кеша увенча изказването си с краткото:

ГЕЙСЕКСУАЛНОСТТА Е ИЗЛЕЧИМА!

И остави горките гейсексуални на мира. Наоколо имаше много нови цели. Скачаше от форум на форум, от тема на тема. И набиваше манерката на всички тъпанари.

Кеша не изпитваше лоши чувства към нито един от хората, които тролеше — той просто използваше енергията на общественото възбуждане, както сърфистът — вълната. Нямаше абсолютно нищо против гейсексуалните и либералните блогъри. Но обичаше да се нахвърля на гражданите, експлодиращи от вътрешно електричество с думи, заредени с противоположен знак — и да наблюдава атмосферните ефекти.

Политиката обаче вече му доскуча, искаше му се нещо по-светло и позитивно. Кеша се прехвърли на порно.

След минута готино японско маце с ученическа моряшка униформа вече правеше на екрана мултикултурен минет на бръснат до голо негър (разбира се, казваше се „случка в час“, а пък в политизирания рунет такъв клип със сигурност щеше да се казва „В час по толерантност“).

Негърът беше направо страховит, с огромна златна верига на гърдите. Джанго я свали, този още не е. Сигурно още не е срещнал своя Тарантино… Ама много красиво японче, направо много. Такава в Москва няма да намериш. Тук може да се развихриш само по линия на самия Джанго — да си извикаш евтина негърка струва четири хилядарки на час. Обаче, малко ме е шубе. Съседите ще киризят през шпионките и после ще кажат на майка ми. Те са си такива. Не съм навит да ходя при негърка в бордей. Ще е мръсно, студено и неромантично.

Кеша помисли, че може да се обади на Машка и да опита да се сдобрят. Но днес вече нищо няма да излезе. И утре, май, също… Пък и не беше много ентусиазиран — дори когато всичко беше наред, като прегръщаше пълничката и не особено красива Маша, Кеша все пак си представяше на нейно място крехкото японче с гети на крачетата. А пък япончето — ето го на екрана.

И точно днес акциите на Маша паднаха…

И с тази отмъстителна мисъл Кеша го извади, започна и свърши точно две секунди преди края на клипа. И вече не толкова върху японската ученичка, колкото върху три размити огнени петна, които изведнъж изскочиха на екрана. Сигурно са някакви софити^[49] от порно студиото. В порно бизнеса всички са велики режисьори, с подтекст и метафори…

Кеша успокои дишането. И веднага си спомни един майтап от „башорг“^[50] — как един чуек погледнал под компютърното си бюро на ултравиолетова светлина и разбрал, че е време да си хване гадже. Майтап бе. Само че в живота всичко е по-сложно — и момиче уж си има, поне на теория, и ултравиолетова лампа е по-добре да не включваш…

Сега можеше да си пусне някой филм. Нещо старо, което беше свалил, та да си го има. Ето, например „Забвение“ — „Обливиън“… Дай да го врътнем на бързи…

Какво значи „Обливиън“? Като че ли някой е ял салата „Оливие“^[51] и след това е повърнал обратно в чинията. Впрочем, киното си е точно такова, на бързи обороти не можеш да скриеш истината. Всичко някъде вече се е случвало, при това много пъти. Америкосите отвсякъде крадат по малко. Но умно, с адвокат. Не може да ги пипнеш.

Обаче как може да гледат такива филми? Какво, може ли дори за една минута да забравиш, че това е Том Круз? Не може. И през целия филм мислиш ту за сциентологията, ту за пластичната хирургия. Ту за мацката, на която й е провървяло да се поизфука покрай този богат буратино. По типаж такава струва пет бона на час. Добре поне, че са взели в бизнеса славянска душа. А то в тяхното кино нашите постоянно като някакви идиоти ги показват. Не познаха Силвестър Сталоун, който дойде в лагера на руснаците, намазан със смазочно масло за картечници. Той пак дойде, специално съблечен по долни гащи и пак не го познаха. И дори искаха да го убият.

Майната му на „Обливиън“. По-добре да поиграя. Неслучайно си имаме конзола. Все пак америкосите могат туй-онуй, когато искат, много го могат… Петата „GTA“ е направо трепач… Заради нея и Ирак може да им простим, и Либия по принцип. Но не и Украйна.

Кеша си пусна последния сейв и тръгна, брадат и космат (както беше издокарал своя любим бандит Тревър), по улицата в Лос Анджелис, едва-едва покрит със смокиново листо. Минувачът, анимиран негър, когото Кеша бутна, започна да жестикулира, да си търси правата. Кеша четеше титрите с наслада и се зареждаше с мултикултуризъм от потока качествени негърски псувни.

Едва ли създателите са имали предвид това, но ако във фризьорския салон залепят на Тревър дълга брада, пуснат му едно дълго кече, а след това му сложат и черни очила, щеше да се получи абсолютно точно копие на Радуев в разцвета на силите си. Диверсионно-щурмови батальон на чеченски шахиди в змийското сърце на Америкостан. Може съвсем нормално да си починеш, да свалиш стреса.

— Ти как разговаряш с полковник Радуев, куче америкоско? — заплашително попита Кеша, натисна „LB“, за да се отвори оръжейния магазин и избра любимото си полуавтоматично оръжие със заглушител и дисков пълнител.

Негърът веднага извехна и включи на задна. Затова пък почна да псува някакъв друг — с масивен златен ланец на гърдите, и извади патлака.

Бам. Бам. Няма, копеле мръсно, да чукаш нашите японски мацки. Те т’ва му е най-готиното на полуавтоматичното оръжие, очиства лайната от раз. Впрочем жалко, че толкова бързо. Щото много яко псуват тия черни америкоси.

Само негрите им могат да приказват така, белите — не. Обаче негрите тракат като картечници — не можеш да им разбереш даже със субтитри. Интересно, дали Обама е можел така на младини? Fuck you, nigga, don’t be such a phoney fucking fuck, dog. А може би, той така си общува със съветниците… Макар че, едва ли, той е все пак мюсюлманин, на тях им е забранено да псуват… Обществото на равните възможности, да бе, да. Голям праз, негър президент. Друго си е да сложат негри в системата на Федералния резерв… Системата…

Ама какви идиоти са всички. Смятат, че системата — това е Путин. Или Обама. А пък, ако са много умни, са сигурни, че системата уж е Федералният резерв и Йелън^[52]-шмелън.

А системата — това е светещият екран на разстояние шестдесет сантиметра от очите. С който се чукаме, съветваме и от който научаваме последните новини.

Путин, Обама, Йелън — това са просто различни картинки от екрана. А пък той си е един и същ… Мислим, че екрана го управляваме наполовина ние, а наполовина — спецслужбите, но в действителност самият екран отдавна управлява и нас, и спецслужбите. Ето какво представлява системата.

И как, пита се, да се борим с нея, ако за борбата с нея ние четем на същия този екран?

Към Кеша от всички страни вече хвърчеше полиция — сигурно бяха засекли враждебния ход на мислите му.

Но Кеша беше напълно готов за това.

Полковник Радуев се беше барикадирал в ъгъла на двора — скрит зад капака на една малолитражка и сега не можеха да се приближат до него нито отстрани, нито отзад. Елате, боклуци, хванете ме… Айде де!

Отначало РПГ. Защото от него с една граната може да очистиш и боклукчийската кола и всички боклуци. И така до двадесет пъти… Аха… Аха…

Така, вертолети. Тях вече с граната не може да ги достигнеш. Затова пък с картечницата няма грешка. Първо пада стрелецът, сетне — пилотът… и вертолетът — някъде зад къщата…

Сега вторият вертолет…

Третият…

Fuck. Fucking fuck. Отблъснаха ме. Те сигурно имат алгоритъм, не може повече от пет вертолета подред да свалиш. Цялата им игра е такова менте, както и техния пазар с демокрацията. Проверено.

Ако отвлечеш вертолет, кацнеш на небостъргач, където боклуците не могат да те стигнат, и започнеш да гърмиш от тежкия снайпер по колите, къде им е тогава целият прехвален реализъм? Утрепеш един шофьор, утрепеш друг — уж две брички са спрели на улицата, както си му е редът. След това хеликоптерът приближава, разсееш се за пет минути, погледнеш надолу — къде са колите? Изпарили са се във въздуха. Като че ли изобщо ги е нямало. И как след такова нещо да вярваш в долара?

Впрочем навън вече е тъмно. Мога да нападна „Блек лейбъла“.

Кеша отиде до кухнята и извади бутилката. За да не пие сам, се чукна с отражението си на прозореца, за миг му се стори, че заедно с него си пийва и синята московска вечер.

От главата му не излизаха изчезващите коли от „GTA“ пета версия. В това имаше нещо екзистенциално тревожно, страшно. Дори дупките от куршумите — възможно най-сигурното нещо — и те изчезват докато се обърнеш.

Ама то и в живота е така. Само че се задържа малко по-дълго. Къде е сега Вавилон? Къде е Александрия? Къде е Мемфис, питам? Просто в реалността има допълнителни подпрограми, които проследяват, не разкопаваш ли ти, например, Александрия — и ако се убедят, че да, ти рисуват някаква глинена тухла с профила на Александър Македонски…

Защо не, съвсем възможно. Може и ние самите да сме компютърна симулация, която съществува само докато някой компютърен хулиган ни държи в кадър.

А когато преместят кадъра, ние просто ще изчезнем както колите от „GTA“ или като Александър Македонски. Какъв е изводът? Ами такъв, че спешно трябва да си пийна още, тия копелета държат бутилката на фокус…

На масата дрънна айфона. Някой изпрати есемес. Интересно, какво иска да каже човечеството на Кеша в този необикновен час на вътрешно безпокойство. Така… Кулизар, остават четири дена до края на супер промоцията 2×2. Купете две играчки и получавате други две като подарък. Добавихме към промоцията…

Ясно. Можеше да не се съмняваш, Кулизар. Ти какво очакваше, Кулизар, забрави ли къде живееш? Интересно дали може да ги осъдя тия мерзавци, дето по цял ден ми задръстват джиесема с всякаква смрад. В Америка сигурно може. А у нас само грип може да хванеш в приемните…

Щом вече се хванахме за айфона, дай да обърнем още сто от черния етикет и да поиграем на „Candy Crush“…

Не, по добре на птичките… Така, какво имаме тук? Space. Красота… Планета цяла в кратери… Сини космически облаци… Птички, от зли по-зли, на черен мъртъв астероид. Със слънчеви очила, чуруликат. А на друга планета — хърка зелена свиня. Добра ли е, зла ли е, не са ни казали. Казаха ни само, че у нас има война. Така… Не уцели… Не уцели… Йес.

Защо крякат така, като попаднат на прицела. Май боли, като умираш, а? Ако се замислиш, ние от двадесет и първия век дори римляните сме изпреварили по жестокост. Те са имали един Колизеум за всички и са ходили там веднъж седмично. А пък ние си имаме колизеум във всяка къща, работи двадесет и четири часа и всички са чисти, гадовете. Никаква отговорност, никаква морална вина.

И птичките, чик-чирик, тръгват на последен бой за нашето електронно щастие. Верни тамагочи на режима. Както биха написали туитърастите, #мратси-мърцина.

Кеша изведнъж почувства някакъв мътен спазъм в корема. Дъхът му спря. Така ставаше, ако пие силен алкохол без да е ял нещо по-съществено. Трябваше да подиша малко чист въздух.

Кеша остави на масата изпискалия за поредната смърт айфон, стана и отвори прозореца.

В кухнята нахлу странно студен въздух. Той носеше свежестта, тайнствения аромат на непонятната природа — сякаш върху стъклата на къщите в тъмнината наистина цъфтяха бели ледени цветя и изпълваха с цветния си прашец мразовития въздух. Или може би мирисът долиташе от далечната Хиперборея, откъдето по стар навик духаше понякога вятърът…

Едва доловимият леден аромат напомняше за нещо древно, високо, строго и просто. За секунда целият кеф на Кеша изчезна. Привидя му се нещо приказно — и страшно. Сякаш се отвори не прозорец, а вратата на Колесницата на Смъртта и в нея се втурна мразовитият вятър.

Той погледна надолу.

В светлината от уличния фенер на земята лежеше нещо кръгло и тъмно със зеленикав оттенък, което беше трудно различимо от дванадесетия етаж: или черен чувал с боклук, или свито на кравай куче… Освен това на тази кръгла простотия имаше два израстъка, все едно ръкохватки или… Ами да.

Уши.

Като на прасето от „Angry Birds“.

Главата на Кеша се замая и той дори стисна с пръсти перваза на прозореца. За миг му се стори, че фенерът в далечината свети не надолу, а напред и сега той ще прекрачи от Колесницата на Смъртта и ще се понесе към свинската глава, едва забележима в синия сумрак — както беше летял през черната вечност вече не веднъж и дваж. Ще полети, за да изпълни единственото си предназначение. А зад него, зад гърба му, ще остане Кръста на Безглавите и някакви много страшни, много умни Птици, безжалостни в студената си космическа красота, които ще насочат неговия полет…

Но след миг замайването отмина.

Кеша пое дълбоко въздух няколко пъти, затвори прозореца и седна на масата. Ето така хората падат от прозорците… Откъде му хрумнаха тези простотии? Колесница на Смъртта. Кръст на Безглавите.

И какво беше това?

От чистия въздух? От „Блек Лейбъла“? Или от всичко заедно.

Или от ментето, дето го пи? Може дори да не е менте, а нещо психотропно, по нова секретна програма… Кой ги знае какви коктейли забъркват. Ей на, раздадоха на Майдана специални бисквити и хората досега имат психоза…

Е, щом джонито е психотропно, значи трябва да го унищожа напълно. Като химическото оръжие в Сирия. Сирия, Сирия, вся залупа синяя^[53]. Ся ш’си допием, ще поразпуснем във фейса и ще си лягаме.

Утре, слава богу, пак е почивен ден.

Само да не забравя да си заредя айфона.