Елин Пелин
Точки и запетайки

I

Тъмни облаци по сини небеса,

топли спомени далече…

Чакани и не станали чудеса…

сини погледи не топлят вече…

 

Сини погледи не топлят вече

покрусеното сърце…

Някой си зловеща дума рече…

смях смръзна по каменно лице…

II

Стъпкано писмо със малък крак,

скъсано стихотворение…

Омраза, гняв и думата „дурак“,

и киселичко настроение…

 

Закани грозни… Ужас… Удивителна…

сръдня голяма — мънички причини…

Госпожица напета, възхитителна…

две очи сини, сини, сини…

III

Сладко казани горчиви думи,

поздрав начумерен…

Поглед син — очи куршуми

и жест злонамерен…

 

Прошка оросена в сълзи,

изповед сърдечна…

Пориви, кат ластовички бързи,

и прегръдка вечна…

IV

Колко щастие — една дума,

един поглед доверчив!…

Колко радост — една глума,

един смях красноречив!…

 

Колко скръб — едно мълчание,

едно цвете не дарено!…

Колко страх и отчаяние —

едно писмо изгорено!…

V

Преплетени глаголи: зная и не зная…

подир мечтите ми самотна запетая…

Едничко съществително във празна стая…

любов и обич с ер голям на края…