Елин Пелин
Тъмно… късно…

Тъмно… Късно… Безнадеждно —

нещо лошо, неизбежно…

Във балтона си изтрит,

аз замислен и увит,

влачен от младежки блян

покрай вас минах пиян. —

Видях в кухнята ви свети

и мирише на котлети,

някой вино там подаде —

        и… на мен ми се прияде…

 

Във салона ви осветен,

тъй уютен и приветен

чу се смях и разговори,

и вратата се отвори,

влезе ти, като дете,

с бяло малко деколте,

и сияеща, честита

нещо някого попита.

На пердето сянка черна

край друга се сянка мерна

и се бързо пак изгуби —

        и… на мен ми се прилюби…

 

От пиано звуци бързи

се зарониха кат сълзи,

после весело се слеха

и безгрижно се подеха:

За любов, за танц и радост,

за честита волна младост…

И сърцето ми стопи се,

и блянът ми пак роди се…

Аз се вслушах в песента

и се вгледах във нощта —

бях самичък на сокака —

        и… на мен ми се доплака…