Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Архиви на безсмъртните (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 13th tribe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,4 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka(2018)

Издание:

Автор: Робърт Липаруло

Заглавие: 13 племе

Преводач: Ивалина Иванова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Фабула, AMG Publishing

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Полиграф Юг“ АД

Излязла от печат: 08.07.2014 г.

Редактор: Илияна Бенова — Бени

Коректор: Любомира Якимова

ISBN: 978-954-9696-63-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9614

История

  1. —Добавяне

93

След като Оуен спря на Азорите да презареди, Джагър се почувства достатъчно добре, за да даде своя принос за постигането на целта им да открият племето. Сега седеше пред компютъра на Оуен, който беше свързал с ексбокса. На монитора се появи прозорец за настройки, на който се виждаше бавно въртящ се безпилотен летателен апарат — дрон. И по-точно MQ9-Рийпър. Предлагаше и въоръжение от четири реактивни снаряда Хелфайър II въздух-земя и картечница M134 със система „Гатлинг“, а когато Джагър премести курсора върху нея, неочаквано изскочи малко прозорче: Известна и под името „минигън“, тази многоцевна тежка картечница изстрелва 4000 изстрела в минута с патрони 7.62 мм.

Под голямото централно изображение на единствения рийпър се виждаше редица от по-дребни рийпъри, номерирани от 1 до 12. В скоби под първите шест беше изписано „Пилот А“, а под следващите шест „Пилот Б“.

Джагър се обърна — изпита болка под ребрата си, сякаш някой съученик го бе ръгнал с молив, заради това че не е оправдал доверието му.

— Оуен — извика той, — трябва да дойдеш да видиш това.

Оуен излезе от пилотската кабина и седна до него.

— О, не! — лицето му се сгърчи от ужас.

— Поне не са атомни — каза Джагър.

— Кажи го на хората, които ще убият.

Джагър натисна бутона „Старт“ на екрана, но се появиха нови пет бутона:

Поемане на управлението

Излитане

Приближаване

Атака

Приземяване

При натискането на бутона Поемане на управлението, екранът се раздели на шест сектора, всеки показващ носа на дрон с полосата отпред. Имаше по две светлинки в долния край на всеки сектор: червена и зелена. В бърза последователност червените светлинки изгасваха, а зелените светваха.

— Трябва да разберем каква е мишената им — каза угрижено Оуен.

Джагър избра Излитане и осъзна, че управлява само един от дроните. А дори и само с този беше почти невъзможно да се справи. След известно време нестабилно летене и разминаващи се на косъм съприкосновения със земята, той успя да овладее управлението на дрона и започна да пърпори във въздуха над някаква военна база.

— Това е мястото, откъдето ще вземат дроните — обясни Оуен. — Опитай се да разбереш къде ги изпращат.

Помощните индикации върху екрана показваха радар в долния ляв ъгъл, четири ракетни снаряда и една картечница „минигън“ в горния десен, и едно замъглено АП в долния десен.

— Това е автопилот — каза Оуен. — Опитай се да го включиш.

Джагър започна да натиска бутоните на управлението. Един снаряд набразди екрана и удари бяла тухлена сграда, превръщайки я в купчина развалини. Картечницата затрака и трасиращи снаряди излетяха в редица от дъното на екрана към земята, а където попадаха, издигаха прах във въздуха, докато не уцелиха един джип, който избухна. Накрая автопилотът светна в жълто. Дронът моментално заходи наляво и полетя над пустинен терен, земни и двулентови пътища, по широка магистрала… после на хоризонта се появи град. Все по-близо и по-близо. Дронът полетя над къщи, индустриални сгради и заходи, за да се понесе над главна оживена улица. Навсякъде просветваха светлинки на иначе дневната светлина. Претъпкани с хора улици. Тълпи от пешеходци. Айфеловата кула започна да се приближава отдясно.

— Какво по дяволите…?! — възкликна невярващо Джагър.

Но нещо в нея не беше съвсем наред: беше твърде малка и обградена от сгради, а не беше в парк. Статуята на свободата се разкри пред очите им… после голяма черна пирамида…

— Лас Вегас — извика Оуен.

— Трябва да кажем на някого.

— На кого? Няма да ни повярват.

— Опиши им базата и дрона. Някой все ще знае къде е това. Може скоро да има някакво събитие с участието на дроните: въздушно шоу, полеви изпитания. Оуен, непременно трябва да предупредим някого.

Той кимна.

— Ще завъртя няколко телефона. — Той се насочи към пилотската кабина. — Ще трябва отново да спрем за гориво. Нали знаеш, че ще трябва да прекосим три четвърти от Съединените щати.

— Не мисля, че ще се наложи. Рийпърите се управляват от разстояние чрез сателитна връзка. Може да са навсякъде по света.

— Но те не са. Знаем че напуснаха Париж, за да заминат за Щатите. И все пак това, което можем най-много да направим — или най-малко, — е да се доберем до тази база и да ги предупредим. Може би те могат да задържат за малко на земята своите малки машини убийци, докато ние открием нашите малки машини убийци.

На екран рийпърът изпрати залп от снаряди във величествената фасада на хотел „Беладжио.“