Робърт Липаруло
13 племе (99)

99

Оуен насочи самолета ниско над кемпера.

— Виждам Бет! — извика Джагър, изправяйки се от седалката на втория пилот, за да погледне през прозореца. Опита се да не обръща внимание на болката, която отново се надигна с пулсиране в хълбока му. Докосна раната и видя кръв по пръстите си.

Не обръщай внимание на това.

Бет!

— Нещо не е наред — каза той. — Мисля, че не може да мръдне оттам, заключена е с белезници.

— Жив щит — каза Оуен.

— Върни се обратно и увеличи височината.

— Какво си намислил?

Джагър прескочи седалката, върна се обратно със залитане и сграбчи рамото на Оуен.

— Имаш ли парашут?

* * *

Белият бизнес самолет профуча над кемпера точно над Бет, но тя не откъсна поглед от Невея. Жената стискаше голям нож или къс меч и тичаше към нея. Бет се засуети с ключа, докато се опитваше да го пъхне в ключалката на белезниците.

Невея вече напяваше някакъв маниакален боен вик. Тичаше. И напяваше. Все по-близо.

Ключът се плъзна в ключалката и тя го завъртя. Белезниците се разтвориха. Бет слезе несръчно по стъпалата, обърна се и се затича с всичка сила.

* * *

— Бет се освободи — извика Оуен от пилотската кабина.

Вече на вратата, Джагър пристегна плътно и последната презрамка на парашута. Пристъпи назад, така че да види Оуен, който седеше на пилотското място.

— Въпреки това ще скоча — обяви той.

— Какво чакаш? Невея вече я гони. — Извъртя главата си, за да погледне Джагър. — Правил си го и преди — каза той. — С теб сме правили скокове с парашут в Таупо, Нова Зеландия, през 1985 г. Помниш ли?

— Ще ми се да помнех — отвърна Джагър. — Но си спомням, че съм скачал с парашут в армията. Ще се оправя. — Пристъпи към вратата.

— Чакай! Чакай! — извика Оуен. Нещо в лицето му беше коренно различно от обърканата ситуация, в която се намираха. — Истинското ми име не е Оуен.

— Знаех си, че не е. — Както и знаеше, че неговото собствено име не беше Джагър или Киеран. Можеше и никога да не разбере кой беше в действителност, но нямаше да прави драми от това.

Оуен издърпа нещо от страничния джоб на седалката си.

— Дневникът ми — каза той. — Мисля, че в него ще намериш нещо, което ще ти послужи. — Той му подхвърли малка тетрадка. — На страница петдесет и втора, когато ти се удаде удобен случай.

Джагър се усмихна и я пъхна в джоба си.

— И лично да ми съобщиш как е свършило това. Благодаря ти за всичко.

— На теб също.

Джагър натисна дръжката надолу, очаквайки вратата да полети встрани. Но тя дори не помръдна. Блъсна я с рамо. Нищо.

— Не се опитвай да я отвориш по нормалния начин — извика Оуен. — Виждаш ли аварийната ръчка над нея?

Беше голям червен бутон, монтиран в червен корпус под стъкло, сливащо се със стената на кабината.

Чак сега ли ми казваш?

— Изчакай секунда — каза Оуен. — Почти съм заел позиция.

Джагър използва щипката си, за да счупи стъклото. Роборъката продължи да се движи, натискайки бутона. Със звук от експлозия вратата изчезна, изтръгната от въздушната струя.

Джагър изхвърча заедно с нея.

* * *

Бет се хвърляше с все сила напред през камънаци и юка, устремена далеч от кемпера, далеч от Невея. Зачуди се дали да не спре, просто да се обърне, да сграбчи един камък и да премери сили с Круела де Вил. Можеше да го направи, да откачи и да разпердушини жената, която простреля сина й, отвлече я и сега нападаше милиони невинни хора. Но пък Невея беше воин: силна, умела и въоръжена. Бет реши, че иска да целуне отново съпруга си и да прегърне сина си и го желаеше повече, отколкото това да постави една откачена безсмъртна на мястото й. Затова свърна към един пролом между ниските, издигащи се наоколо хълмове.

Самолетът се беше върнал, гмуркайки се надолу към нея и нещо падна от него — човек, който се устреми надолу, към земята. Три секунди по-късно иззад гърба му изхвръкна парашут, вятърът го подхвана и го разтвори до квадратен син купол. Той — тя предположи, че е мъж, но не беше сигурна — установи контрол, като се залюля леко и се понесе надолу.

Тя хвърли поглед през рамото си. Невея приближаваше, бягаше бързо, размахвайки ръце, в едната от които държеше острието.

Парашутистът, изглежда, се насочваше от другата страна на хълмовете пред Бет, когато куполът се наклони на една страна и се понесе към върха на хълма.

Бет пое по най-прекия път към парашутиста.