Робърт Липаруло
13 племе (85)

85

Пушекът се завихряше по тавана подобно на буреносен облак. Джагър се закашля и придърпа ризата върху носа си, като се опита да игнорира вонята на обгорено месо и за първи път се зарадва на силната миризма на гориво. С Оуен се бяха снишили в пресечката с лъщящи от пот лица и ръце.

— Джагър, не исках…

— Това ли е, което си мисля?

Оуен изучи внимателно лицето на Джагър, преди да отговори.

— Да — отвърна той. — Боях се, че няма да ми се довериш, че щеше да избягаш и да опиташ сам да спасиш Бет.

— Нали сега не си един от тях? Не си част от племето? Ти ли си напуснал?

— Не съм един от тях. Измъкнах се.

— Преди колко време?

— Преди две хиляди години — отвърна Оуен.

Джагър премигна. Това беше число — отрязък от време — каквото не можеше да възприеме. Погледна надолу по тунела към горящата огнехвъргачка.

— Трябва да продължим напред — отсече той.

Оуен кимна към Реми.

— Какво ще правим с него?

— Не можем да го оставим тук — каза Джагър. — Смятам, че ще ни нападнат от страничните тунели. Не мога да се сетя за друга причина той да ни задържаше тук, ако не за да настъпват към нас.

Оуен се намръщи.

— По-вероятно е да е печелил време, за да могат другите да се измъкнат.

Бет. Оуен сигурно беше прав. Подозираха, че племето щеше скоро да потегли, за да изпълнят Агага, и със сигурност нямаше да позволят на неколцина натрапници да им попречат.

Джагър искаше да побегне — просто да се втурне след тях в тунелите, докато ги открие. Пое си дълбоко дъх и затвори очи.

Човекът, който се хвърля необмислено в бой, е първият, който пада в него.

Това не беше просто мъдрост от фрагментираната му база данни от спомени: той можеше да дочуе как един мъж му говори. Не можеше да си спомни лицето или повода, но безспорно някой му беше казал тези думи.

Чу своя отговор:

— Но ако времето е от значение, а бързината определяща…

— Времето винаги е изключително важно. Защо от бързане да съкратиш своето време и да умреш? Да мислиш трезво, да оцениш обкръжението и слабостите на опонента си, да забележиш капана, заложен за теб — тези неща се изпускат заради бързането. Дали на този, към който си се втурнал, ще му е по-добре, ако никога не пристигнеш?

Не знаеше мястото, начина или причината, но беше сигурен, че тези думи вече му бяха спасявали живота. Някога в миналото той се беше вслушал в тях и бе избегнал смъртта.

С едно движение разтвори барабана на магнума, наклони го и извади шестте празни гилзи.

— Патрони?

— В самолета са — каза Оуен. — Смятах, че три пистолета ще са ни достатъчни.

Джагър издърпа пистолета таурус джъдж от чорапа си.

— Тук имам пет патрона 45-и калибър. Колко каза, че са членовете на племето?

Оуен се усмихна. Изправи се и втъкна глока отзад в колана си.

— Не ме карай да се бия с теб за оръжието на Елиас.

— Елиас?

— Подпалвачът. Разказах ти за него.

Джагър си спомни и кимна. До този момент си беше представял някакъв сухар, приведен над смачкани вестници и драскащ с клечки кибрит, а не това огнедишащо чудовище, с което се сблъскаха. Изправи се и тръгна към края на тунела, където беше изчезнал Елиас. Спря, вдигна оръжието на Елиас и го подаде на Оуен.

— Рюгер.

— Ако отново го срещнем — каза Оуен, — не мисли, че няма да е въоръжен.

— Една огнехвъргачка и два пистолета?

— А може и повече, също и гранати, ножове, мечове.

Джагър го погледна изпитателно и установи, че говори сериозно. Приближиха се към горящата огнехвъргачка.

— Тези неща дали избухват? — попита Оуен.

— Няма да остана, за да разбера.

Джагър погледна назад към мястото, откъдето бяха дошли. Нямаше и следа от Реми, който най-вероятно все още подсмърчаше и се поклащаше в страничния тунел. Джагър отчасти се радваше на дълбокия посттравматичен стрес, в който Реми беше изпаднал, защото точно сега не му се разправяше и с него.

Стигнаха до ъгъла и Джагър надникна внимателно.

— Има светлина в далечния край — каза той. — Може би на стотина метра.

— Това означава непрогледна тъмнина в промеждутъка.

Джагър се придвижи в тунела, а Оуен го последва.

* * *

Елиас лежеше на пода с пистолет в ръка и наблюдаваше как двамата мъже навлизат в тунела. Светлината от огъня зад тях ставаше все по-бледа. Видя главите им като силуети, но докато се приближаваха, очертанията им се изгубиха. После един от тях включи фенерче. То светна високо и заподскача в такт със стъпките му и Елиас си припомни лампите, които носеха на челата си. Щеше да ги остави да се приближат, за да се увери, че се е прицелил добре.

Притисна пръсти към раненото си рамо, изпращайки болезнен спазъм надолу по ръката си и нагоре към мозъка си. Имаше нужда от стимулиращата му сила. Трите рани от куршуми бяха изцедили от него твърде много кръв. Силите му отслабваха и не можеше дори да върви. Но можеше да стреля.

Умираше за една цигара. Ха! Но щеше да е много глупаво, ако запалеше — все едно да използва главата си като запалка.

Зрението му се замъгли, после отново се изясни. Трябваше да стреля сега, докато все още можеше. Бяха на четиридесет метра — лесна мишена. Повече от веднъж беше провъзгласяван за най-добър стрелец с револвер. Както и с пистолети, ловджийски пушки, далекобойни пушки, М16^[1]…

Лежейки настрани, се прицели, като използваше юмрука си като опора, на която да положи ръка. Взе на мушка светлината и спусна леко мерника си с няколко сантиметра. Между очите — би било смъртоносно попадение. Дръпна спусъка, видя моменталните проблясъци на обратния огън и нищо повече.

* * *

Оуен стреля още два пъти. Зачака, но никакви други изстрели не дойдоха от непрогледния мрак.

— Добре ли си? — попита.

— Чувството в ръката ми е все едно я е ритнало муле — изскимтя Джагър. Той беше сграбчил челника с роборъката, държейки я встрани от тях, докато се движеха близо до стената. Оуен беше отпред, готов да стреля по всяка искра от дуло на пистолет. Куршумът беше ударил основата на щипката, служеща му за палец.

Разтри бицепсите си, защото не можеше да достигне чуканчето, което беше поело силата на удара. Отвори и затвори хващача, за да се увери, че все още работи. Той произведе непознат прищракващ шум, но все още функционираше. Изработена от въглеродна стомана, въглеродни нишки и проводници за самолет, джаджата беше практически неуязвима: доста по-неподатлива на разрушение от плътта и кръвта.

Вдигна челника от земята, освети с нея роборъката, видя вдлъбнатината, но не установи други повреди. Повдигна отново лампата и продължиха напред. Светлината освети двайсет метра пред тях и хвърляше мъждив контур по стените и тавана. После се разля по тяло, потънало в локва кръв.

— Прострелян е в главата — установи Джагър. И нямаше как да бъде другояче, когато мишената е искра от дуло на пистолет и стрелецът е точен, а Оуен беше точно такъв.

Той измъкна пистолета на Елиас от ръката му и го втъкна в колана си. Придвижиха се към светлината в края на тунела.