Робърт Липаруло
13 племе (73)

73

— Отначало някои членове на племето не осъзнавали значението на безсмъртието — продължаваше да разказва Невея. — Те просто се радвали като кученца, че са се спасили от остаряването и смъртта. Но повечето, включително и ние, бяхме съкрушени. Все едно ни бяха казали: Хей, знаете ли какво, отивате в Ада. Никога не ще усетите присъствието на Бог. Нашият ад беше тук, на Земята, но какво значение имаше това? Адът е отсъствието на Бог.

— Молехме се за прошка — включи се Бен. — Ден и нощ се молехме. Нека да остареем и умрем… прибери ни сега.

— Защо не се самоубиете или не се убиете един друг? — попита Бет, но веднага се сети какъв щеше бъде отговорът.

— Това само ще ни подсигури място извън Неговото царство — отвърна Невея. — Повечето евреи и християни вярват, че самоубийството е духовен грях. Все пак Бог ти е дал живот и само Той би трябвало да има силата да те прибере обратно у дома, по какъвто начин Той избере. А ние знаем, че не фигурираме в неговата Книга на живота, защото ето ни тук, отдавна просрочили времето да бъдем прибрани. Но може би има някаква причина, заради която все още не ни е изтрил от списъка с кандидати за Рая и не ни е изпратил направо в Ада.

— Защо мислите така? — попита Бет.

— В Битието се казва: А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам. Той е начертал за всеки един от нас земна цел, която ние все още не сме изпълнили. Едва когато го сторим, евентуално ще получим опрощение и ще можем да си отидем у дома. — Тя се усмихна на Бен. Каква приятна мисъл.

— Но тогава — продължи Бен, — по времето на Мойсей, единственото, което мислехме, че можем да правим, беше да се молим. И всеки ден търсехме бръчки, сиви коси, мерехме децата дали не са станали по-високи? Нищо не се случи. — Той пристъпи до картината с Финеес, който намушкваше с копие двамата влюбени, и прокара ръка по нея. — А после се случи това. Бяхме в Ха-Ситим в равнините на Моав, нашия четиридесет и втори лагер, откакто напуснахме фараона. Щеше да е нашата последна спирка, преди Исус Навин да поведе другите племена през река Йордан към Обетованата земя. Още един шанс за израилтяните да се реваншират на Бог и те почти успяха.

Той изучаваше картината, докато говореше.

— Валак, царят на Моав, извикал пророка Валаам да прокълне израилтяните, но когато се опитал, Бог го накарал вместо това да изрече благословия към тях. По-късно той се върнал при Валак и му казал: Ако искаш да навлечеш гнева на Бог върху израилтяните, използвай жените си да ги съблазнят към прелюбодеяние и идолопоклонничество, както и сторили. И така Бог пратил язва върху израилтяните и заръчал на Мойсей да обеси идолопоклонниците. Тогава Зимрий непокорно довел една мадиамка в лагера, направил шумно веселие, задявайки жената пред очите на Мойсей. Завел я в своята шатра. Финеес тръгнал след тях и… — Той посочи картината.

— Бог провъзгласил Финеес за велик мъж, лоялен и смел, и спрял язвата над израилтяните, защото Финеес изкупил греховете им. Провъзгласил Финеес за първосвещеник и казал, че той и синовете на неговите синове ще получат небесна благословия за вечни времена.

— И в този момент разбрахме какво трябва да направим — каза Невея. — Трябваше да следваме примера на Финеес и да убиваме грешници.

— За да си възвърнете благоразположението на Господ? — попита учудено Бет.

— За да се харесаме на Господ, както се случи на Финеес.

— И вие правите това… вече три хиляди и петстотин години?

— Ще го правим и още три хиляди и петстотин години — заяви решително Бен. — Ако именно това се иска от нас.

Бет забеляза, че Невея се намръщи при неговите думи, и затова добави:

— Но ако не е проработило досега…

— Какво е времето за Бог? — той махна презрително с ръка. — Грехът ни беше толкова голям, че изкуплението ни трябва да е огромно… да трае дълги години, да е нужно съответно количество и качество на покаяние, а може да се случи при следващата ни среща с много специален грешник.

— Но… — Бет се спря. Тя беше втрещена от логиката им. Погледът й се премести от рафтовете с книги върху кръстовете на стената. Най-накрая промълви:

— Ти… знаеш ли нещо за Исус?

— Дали знам нещо за него? — Бен се изсмя. — Та ние сме го срещали, последвахме го до кръста.

— Тогава знаеш какво е дошъл да проповядва — прошка и милосърдие.

— Точно за това копнеем — каза Бен — и му се молим постоянно за това.

— Докато убивате грешници.

— Именно затова сме тук.

— Но така не можете да си заслужите място в Рая. — Тя погледна Бен, после Невея, лицата им не потрепваха. — Точно това се опитвате да направите, нали разбирате?

— Не се ли опитва всеки да заслужи Божията милост? — попита Невея.

— Това не е милост. Милостта се дава свободно и се получава свободно.

— Тогава защо хората ходят на църква, плащат данъци, молят се, опитват се да правят добри, а не лоши неща? — провокира я Бен. — Не се заблуждавай. Може би ще кажеш: Да благодарим на Бог за това, което ни е дал. И хората може и да повярват на това, но то не е истина. Дълбоко в себе си знаем: Ако не направя това или ако направя онова, ще загубя благоразположението на Бог. Не го отричай, млада госпожице.

Бет без малко да се усмихне. Млада госпожице. Ако това, което казваше, беше истина, всяка една жена на Земята щеше да е млада госпожица за него.

Беше малко шокирана, че хора, молещи се и изучаващи Светото писание в продължение на 3500 години, могат да са толкова невежи. И все пак апостолите изпитали съмнения и объркване след три години, прекарани с Исус, и дори след като станали свидетели на сътворените от него чудеса. Смяташе, че толкова съкровен досег до Бог би се равнявал на 10 000 години учение и молитви.

Събра мислите си за момент, а после проговори:

— Няма никакво значение какво си мислят хората, нали? От значение е само истината. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога. Или вярвате в това, или не.

Бен веднага отвърна:

— Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.

— Не чрез дела, за да се не похвали никой.

— Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, който е на небесата.

— Искате да кажете, че убийствата на хора са „добри дела“?

Бен отново измина разстоянието обратно до картината на Финеес и я посочи.

— Единственият ни недостатък е, че не сме убили достатъчно хора.