Робърт Липаруло
13 племе (46)

46

Ако се окажат лице в лице с въоръжен луд, повечето хора биха замръзнали на място или биха отскочили встрани. Джагър обаче се впусна срещу нападателя. Направи две бързи крачки към мъжа, приведе се и заби едното си рамо в корема му. Изправи се и преметна нападателя през главата си, запращайки раницата му да се търкаля по терасата. Преди тялото да се приземи, Джагър вече беше извадил палката, разпъна я в пълната й дължина и замахна с нея към ръката, която държеше пистолета.

Мъжът изрева, но продължи да стиска оръжието. Джагър вдигна палката и се прицели в главата на мъжа — тя се намираше точно между краката му, където се беше приземила след премятането. С акробатично движение, подобно на номерата от „Цирк дю Солей“, нападателят направи задно салто, като преметна краката си над главата, и стовари единия право в чатала на Джагър, който изпусна палката и се преви на две, но в следващия миг се спусна напред и събори мъжа, който тъкмо се изправяше. Нито един от двамата не можеше да си позволи да се отдаде на болката: две секунди невнимание бяха равни на смърт.

Джагър се строполи върху мъжа. Покатери се нагоре по гърба му и притисна надолу главата му с протезираната си предмишница, отърквайки лицето му в терасата. Сграбчи ръката с пистолета, повдигна я и я заудря в земята.

Мъжът замахна с глава назад и удари Джагър в брадичката, след което плъзна тялото си встрани и започна да го рита с коляно в хълбока. Извъртя се, стовари крака си в ребрата на Джагър и се освободи. Надигна се с помощта на лакътя си и насочи пистолета под тялото си, за да стреля.

Джагър се претърколи и остана по гръб. Роборъката се озова на сантиметри от пистолета. Преди ударникът да удари иглата, той замахна с куката и отмести встрани барабана. Пистолетът изрева, а куршумът мина толкова близо до него, че без малко не раздели косата му на път. Джагър пъхна роборъката под гърдите на мъжа и стисна с нея пръстите, държащи пистолета.

Мъжът се опита да дръпне ръката си, но не успя — сякаш беше скрепена с болтове към куката на Джагър. Той продължаваше упорито да дърпа и гледаше смаяно Джагър. Джагър стегна всичките си мускули в горната част на тялото, за да направи захвата възможно най-силен. В мига, в който мъжът си пое дълбоко въздух, Джагър чу как пръстите му се счупиха — подобно на смачкани с крак яйчени черупки или чипс — а в следващия миг писъкът му заглуши всички останали шумове.

Джагър отслаби натиска на роборъката, отмести хващача от пръстите, стисна барабана на пистолета и го издърпа настрани. Прехвърли го към другата си ръка и усети, че спусъкът и дръжката са мокри и лепкави от кръв.

Изведнъж сякаш локомотив се блъсна в бузата му. Главата му политна назад и Джагър осъзна, че мъжът го беше ударил с лакът: кокалеста става, задвижена от мускулеста ръка и подсилена от тежката горна част на тялото на мъжа. Като знаеше каква мъчителна болка изпитваше нападателят му допреди малко, беше невъзможно той да се е изправил толкова бързо и да му е нанесъл такъв точен контраудар. Експлодиращите нервни окончания в лицето на Джагър обаче говореха друго. Гърчейки се, мъжът се изправи подобно на полудив кон на родео и се спусна към Джагър. Лявото му коляно притисна към земята ръката с пистолета, а десният му крак се стовари върху протезата.

Джагър се заизвива напред-назад и задърпа ръцете си. Риташе във въздуха и с двата си крака, но мъжът се приведе напред, така че ритниците да не го достигат. Нападателят беше прибрал смазаната си ръка към гърдите и се усмихваше. Пресегна се отстрани и извади меч. Острието му беше дълго около осемдесет сантиметра, широко около осем и цялото покрито с кръв.

Джагър се загърчи, залюля, задърпа, затегли, зарита.

— Първо ще свърша с теб — изсъска мъжът. Езикът му облиза долната устна. — А после и с момчето. Как му беше името? — Огледа се наоколо и извика: — Тайлър! Тайлър!

— Не! — изкрещя Джагър. Наклони се наляво, извъртя изкуствената си ръка и я отскубна изпод ботуша на мъжа. Стрелна я към врата му и стисна здраво. Щипците се плъзнаха по някаква твърда повърхност, разкъсаха люспестата материя и разкриха метална яка.

— Хубава джаджа, нали? — каза мъжът и се изсмя. Замахна с меча към лицето на Джагър. Джагър сграбчи острието с роборъката, във въздуха се разлетяха искри, а върхът спря на петнайсет сантиметра от лицето му.

— Не е по-хубава от моята — каза той през стиснатите си зъби.

Изви ръката и китката си, но докато гърбът и другата му ръка бяха притиснати към земята, не можеше да набере достатъчно сила, за да изтласка острието настрани. Най-доброто, което можеше да направи, беше да не го пуска, макар че не беше сигурен дали това щеше да е достатъчно. Мъжът беше силен, а и владееше бойни техники, които го правеха по-опасен и от мощните му оръжия. Джагър се сети за хиляди начини, по които нападателят можеше да забие меча в лицето му или да отслаби силите му дотолкова, че отново да освободи острието.

Мъжът се наведе и подпря челото си на дръжката на меча, който затрепери под напрежението на изравнените сили.

— Знаеш ли — каза той, — щяхме да ви оставим на мира. Но вие ни се изпречихте на пътя — ти и хлапето — а това ни дава разрешение. И не само това, то ни задължава. — Изправи се и отново се огледа наоколо. — Тааайлър! Ела тук, момче!

Под коляното на мъжа, дясната ръка на Джагър беше обездвижена, но не и китката му. Сгъна я колкото можеше по-навътре с всичките сили, които не беше впрегнал в усилието си да отблъсне острието далеч от плътта си и дръпна спусъка на пистолета.

Едно алено цвете разцъфна на бузата на мъжа, последвано от още едно, по-голямо, което се появи по-високо от другата страна на главата. Нападателят започна да плюе кръв, която се разля по устната и надолу по брадичката му, заедно с парченце от зъб. Мъжът пусна меча и се олюля настрани.

Джагър изби меча и се протегна към китката на мъжа, за да осуети евентуалните му намерения да посегне към пистолета. Роборъката закачи ръкава му, разкъсвайки го по шева. Мъжът се строполи върху ръката на Джагър, която държеше пистолета. Ръката му беше изпъната над главата му върху терасата, като че се протягаше към нещо. Скъсаният ръкав разкри блестяща златна татуировка от вътрешната страна на предмишницата — комета или горящо кълбо, доколкото Джагър успя да види.

После поднесе откъснатото парче от люспестата материя пред лицето си, наблюдавайки го как трепери в ръката му, докато мускулите му се опитваха да овладеят потока от адреналин, циркулиращ по тях. Затвори очи.

Мъжът остана в съзнание, но не беше на себе си. Гърчеше се и в гърлото му клокочеха неразбираеми думи. Джагър си помисли колко лесно щеше да му бъде да извърти отново оръжието и да пусне още един куршум в тялото му. В този момент обаче чу стъпки и отвори очи. Като се подпря на лакът, огледа терасата. Беше празна. Боричкането беше отвело двамата мъже далеч от арката, така че Джагър не можеше да види пътеката от другата страна.

— Тайлър? — извика той.

Протегна се за палката си. Тя обаче се стрелна встрани от него, стържейки по камъните, а после се отлепи от земята. Устата му зяпна, докато наблюдаваше как тя танцува сама във въздуха. Издигна се високо и точно тогава Джагър видя очите — само това — две очи. Те примигнаха, а палката се понесе към главата му.