Робърт Липаруло
13 племе (44)

44

Главата и задните части на Тайлър се триеха в страничните стени на алеята. Накрая той изхвръкна зад сградите върху тераса, която се надвесваше над покрив два метра по-надолу. Обърна се и спусна долната част на тялото си от терасата. Със стегнати предмишници се закрепи за ръба, докато преценяваше къде да скочи, след като се пусне, но първо надникна към алеята.

Човекът сянка забави ход и спря в далечния край. Мечът не се виждаше. Държеше се за китката с окървавени пръсти. Гледаше кръвнишки Тайлър и тръгна към него, превръщайки се в силует, който се сливаше с тъмнината. Когато се появи на светло, се беше обърнал настрани и вече се триеше в стените. Приближаваше с усилие. Мъжът беше слаб, но нямаше как да успее да премине през тясната цепнатина.

Тайлър почувства облекчение в стомаха. Другият маршрут, който водеше до покрива под краката на Тайлър, беше дълъг: през няколко други тераси, надолу по едно стълбище и нагоре — по друго, и това, при условие че познаваш разположението на сградите. Усмихна се, но помръкна, щом човекът сянка на свой ред му се усмихна насреща. Мъжът се дръпна леко назад, извъртя ръцете си напред и насочи пистолет към Тайлър.

Тайлър се пусна от терасата точно в момента, в който оръжието гръмна. Краката му посрещнаха покрива, но той се приземи по гръб. Песъчливи отломки от терасата се посипаха отгоре му. Изправи се, като разтриваше опашната си кост, и заотстъпва, като не изпускаше от поглед ръба на терасата, в случай че мъжът беше намерил начин да премине или чакаше да зърне Тайлър през цепнатината.

В този момент чу звук, който го смрази. Беше се катерил по толкова много покриви, върху които не биваше да се катери, че веднага го разпозна: звук от стърженето на теракотени керемиди една върху друга. Чу изсумтяване и осъзна, че мъжът се катереше върху една от ниските сгради. Щеше да е при него след секунди.

Тайлър хукна към друга тераса. Метър и половина свободно пространство го делеше от стената на отсрещната сграда, която се извисяваше доста над неговото равнище. В празнината отдолу се виждаше стълбище, което от едната страна се спускаше към тъмното, а от другата се издигаше, но завиваше встрани и се губеше от поглед. Тайлър седна на покрива и скочи от ръба му. Краката му се приземиха на две различни стъпала, той се прекатури и удари главата си в отсрещната стена. Нещото се изплъзна от ръката му. То изтрака надолу по стълбите и докато се търкаляше, от него изпадна един дребен предмет. Тайлър пропълзя до него и го вдигна. Имаше малки зъбчета, които го убодоха по пръстите. Пусна го в металната си кутия, после използва и двете си ръце, за да претърси стъпалата до долу, докато намери и другия предмет. Беше кутийка с прикрепен на панти капак.

В момента, в който затвори капака на кутията, Тайлър усети някакво раздвижване. Той се обърна и видя човека сянка да скача от терасата. Мъжът се удари в стената, после падна на стълбите и започна да се премята: Презрамката на раницата му се плъзна от рамото надолу, към извивката на лакътя, а после самата раница се свлече от гърба му и го повлече надолу. Когато се разтвори, една човешка глава се изтъркули навън. Тя се движеше бързо, и то право към Тайлър — косата се размяташе подобно на огнени езици, отворените клепачи разкриваха бели орбити, а разкривените устни бяха сключени в ужасна гримаса.

Тайлър изпищя — сякаш всички писъци, които не беше успял да издаде, сега се сляха в едно: първият при вида на невидимия мъж с подскачащите очи и магически появяващия се меч, втори път при оглушителния обстрел и трети път при обезглавяването. Извърна се на една страна, за да избегне удара с главата, която летеше към него, направи салто надолу по стълбите, изправи се на крака и побягна.