Робърт Липаруло
13 племе (43)

43

В момента, когато стрелбата започна, Джагър се намираше на един покрив. Беше последвал нечии стъпки, но всеки път когато решеше, че е точно зад човека, когото преследва, се оказваше, че там няма никого. Вече бе започнал да си мисли, че призрачните звуци са само измамно ехо, което се получава заради плетеницата от сгради в двора на манастира, и затова се отправи обратно към входната порта. Беше видял отпечатъци от ботуши в прахта от експлозията и ги беше проследил до момента, в който шумовете от стъпки го поведоха в друга посока.

Първият изстрел — оглушителният гръм, произведен от пушка — го накара да се завърти и да посегне към оръжието, с което всъщност не разполагаше. Още един гръм. Затича се по посока на гърмежите — към задния ъгъл на двора на манастира. Последва залп от малокалибрено оръжие. Значи имаше поне два пистолета. Представи си гледката: монах, лице в лице с наемен убиец, които стреляха един към друг. Не беше съвсем сигурен какво можеше да стори без оръжие, но щеше да измисли нещо, щом стигнеше до мястото.

В момента мислеше най-вече за Тайлър. Спомни си един стягащ гърлото видеорепортаж за ученик, убит по време на престрелка между гангстерски банди, и си наложи да се придвижва по-бързо. Прескочи една ниска стена и скочи от един покрив на друг. Моля те, Тайлър, бъди там, където те оставих. Моля…

Нечии ръце го бутнаха от покрива. Докато падаше, се преобърна и видя, че пътеката беше празна — нямаше човек, който да е способен да го бутне. Да, но той беше усетил удара, две ясно различими точки на съприкосновение върху левия му бицепс и лявата половина на гърдите. В същото време го бяха подкосили с крак. Падна по гръб и ударът изкара въздуха от дробовете му, а главата му срещна каменната настилка. Докато се бореше за въздух, отвсякъде го връхлетяха сенки. Пред очите му притъмня.