Робърт Липаруло
13 племе (41)

41

Фин гледаше втренчено хлапето, което се криеше в тъмнината и очевидно беше много уплашено. Той се изкикоти тихичко, а очите на момчето станаха още по-големи. Размаха меча си с намерението да го пропъди. Момчето заотстъпва, като направи две крачки назад, спъна се и падна тежко на земята. Нещо издрънча, като че ли дупето му беше конструирано от „Лего“.

Фин щеше пак да се изсмее, но танцуващи сенки привлякоха вниманието му към прозореца, където едно лице се притискаше към стъклото. Той затвори очи и бавно извъртя меча си, така че само острието му да сочи към наблюдателя. Когато погледна отново, видя, че единствено пердетата зад стъклото се полюляваха.

А момчето все още седеше на земята.

— Върви си — прошепна Фин. — Чудовищата са излезли тази нощ. — Хлапето започна да отстъпва към тъмнината, като се движеше и на крака, и на ръце.

Фин се обърна с лице към вратата. Бързо беше съобразил, че имаше по-голям шанс да намери Крийд, ако проследи монаха, вместо да го измъчва, за да изкопчи информация. А и все пак монахът имаше пушка: накъде другаде можеше да се е запътил, ако не към мъжа, когото се опитваше да защитава?

Фин се доближи до прозореца, но не можеше да види нищо заради пердетата. Неясни сенки се движеха из стаята. Килиите на монасите бяха тесни, едва се намираше място за едно легло и малък скрин. Предположи, че ако Крийд беше там, вътре нямаше да има повече от двама-трима други мъже.

Не го притесняваше фактът, че никой не стоеше на стража отвън: стражата щеше да е като да закачат неонов надпис: Той е тук, вътре! Предположи, че ако бяха сложили външен часовой, той трябваше да стои някъде встрани: при алеята, където беше момчето, или на входовете на тунела. Но Фин беше невидим, а и се бе придвижил много бързо — по-бързо, отколкото монасите биха могли да заемат позиции.

Отиде до вратата и я изрита силно. Тя издрънча на пантите си, но не се отвори. Фин се отдръпна и приклекна под прозореца. Един от монасите вътре откри огън: експлозията отвори дупка, голяма колкото човешка глава, в центъра на вратата, запращайки трески навътре в тунела. Секунда по-късно прозорецът избухна. Стъкла и късчета от пердето се посипаха по главата на Фин. Стъклата засвириха несинхронизирана, подобна на звън от камбана мелодия по стените и каменния под на тунела.

Фин се изправи с един подскок и отново ритна вратата. Тя се отвори с трясък и той прекрачи прага й. През пелената от дим той бързо прецени ситуацията. Монахът точно пред него беше зает с отварянето на цевта на пушката и се опитваше трескаво да извади празните гилзи. Вдясно от него друг монах се беше притиснал в ъгъла близо до прозореца. Размахваше револвер към потрошената врата като същински Хари Калахан^[1] в расо и търсеше по какво да стреля. Беше зяпнал с уста, а клепачите му пърхаха като крила на пеперуда, вероятно шокиран от факта, че братът му монах беше стрелял по прозореца в непосредствена близост до него.

Крийд седеше на леглото с гръб, облегнат на стената, и с пистолет, насочен към вратата.

Фин подхвърли меча си към далечния ъгъл на стаята, зад заетия с пушката си монах, и се сниши към пода. Мръсният Хари тегли два бързи куршума на меча, а това накара другия монах да трепне и да изпусне цяла шепа от патроните. Крийд реагира така, както Фин очакваше: започна да стреля с пистолета, като постепенно го завърташе от едната към другата страна на стаята, и го връщаше на нивото на гърдите си след всеки един отскок на оръжието. Знаеше, че нападателите му можеха да бъдат невидими.

Фин ритна силно с крак мръсния Хари в коляното, което се огъна назад със силен хрущящ звук. Докато мъжът се свличаше на земята, Фин сграбчи пистолета от ръцете му, извъртя го и го стовари силно в слепоочието му. Претърколи се до монаха, който се беше навел да събира патрони от земята, и го удари по темето с дръжката на пистолета. После се завъртя и преметна ръка през леглото, като се прицели с пистолета в окото на Крийд. Вече беше чул щрак-щрак-щрак — прищракването от празния му револвер.

Фин се изправи, като изтръгна горжета от скута на Крийд. Очевидно беше имал намерение да си го сложи на врата малко преди да започне престрелката. Фин го захвърли настрани, а Крийд се приведе и отпусна празния пистолет върху завивките. Раменете му увиснаха и той издиша въздуха от гърдите си. Фин си помисли, че прилича на ледена скулптура, чието разтапяне се прожектираше на забързан кадър.

— Кой си? — попита Крийд. — Поне това ми кажи.

Фин напипа копчето в маншета си и изключи костюма. Дръпна назад качулката и маската. Започна да тътри краката си в нещо подобно на танц, а накрая и ръце: Та-да!

Крийд кимна и погледна към вратата.

— А другите?

— Невея и Бен. Или идват насам, или пречат на монасите да стигнат до нас. — Фин разгледа превръзките на главата му, пребледнялото му лице, пораженческата му поза. Знаеше колко нетипично беше всичко това за Крийд. Къде беше изчезнала силата му, къде беше борбеният му характер? Бягството го беше изтощило толкова много, колкото дори годините, прекарани на бойните полета в много войни, не бяха успели.

— Изглеждаш готов — каза Фин.

— А ти не си ли?

Фин се ухили, като подскачаше нагоре-надолу от възбуда. Разгледа пистолета, който беше отнел от монаха — Таурус протектор.

— Хубав пистолет — оцени го той. — Макар че очаквах нещо с около стотина години по-старо. — Пъхна го в джоба си, а после прекрачи един от монасите, за да си вземе меча. Когато се обърна, Крийд беше повдигнал високо пръстите си и държеше нещо между тях: малка кутийка с отворен капак. Вътре лежеше микрочипът.

— Дошъл си за това — прошепна Крийд. — Вземи го и си върви.

Главата на Фин се килна на една страна, като че ли разглеждаше някакъв странен предмет.

— Знаеш, че не мога да го направя. Пич, ти просто трябваше да офейкаш. — Фин размаха пръсти във въздуха, за да имитира птица. — Други го сториха. — Той кимна към чипа. — А ти ни предаде, човече. Вече не можем да ти се доверим. — Той свали едната си ръкавица, протегна се, за да вземе чипа заедно с кутийката, но Крийд обви юмрука си около тях и се приведе напред.

— Слушай — каза той умоляващо, като разклати юмрука си, — това не е начинът. Вече не. Времената се промениха.

Фин се изсмя.

— Нали не се опитваш да ме убедиш…

Крийд светкавично кръстоса крака под себе си и се хвърли напред към Фин.

Фин отскочи назад, издигна острието на меча си и замахна с него към Крийд, като отряза първо ръката, а после и главата му.