Робърт Липаруло
13 племе (40)

40

Тайлър се спря на една площадка, разположена на височина между земята и покривите. Ако продължеше нагоре, щеше да стигне до мястото, откъдето с баща му бяха дошли, което означаваше да подмине апартамента им и да се върне обратно през центъра на двора. Вместо това обаче той пое надолу по друго стълбище, водещо към открита тясна алея. Беше тъмно, но той знаеше пътя до вкъщи: право към задния ъгъл на двора, където сградата под югозападната верига пресичаше сградата с помещенията за гости. Апартаментът им и стълбите до него се намираха в отсрещния край на тази сграда. Имаше тунел, който преминаваше по цялата й дължина: от лявата му страна бяха вратите към стаите на първия етаж. От тунела се излизаше в малко дворче — точно там започваха стълбите към апартамента им на третия етаж.

Докато вървеше по неосветената алея и прокарваше ръка по стената, Тайлър си наложи да не мисли за силните крясъци и трополенето на крака, както и за експлозията или каквото там се беше стоварило върху манастира. Искаше да мисли само за пътя до вкъщи: Направо до тройната пресечка… завивам надясно в тунела… дворче… стълби… вкъщи… мама.

Пресечката точно пред него беше много слабо осветена. Представи си източника на светлината: вляво, след около три метра, тунелът свършваше пред врата на монашеска килия. До вратата имаше тясно, запердено прозорче — за пердето беше сигурен, понеже се бе опитвал многократно да надникне в килията. Светлината сигурно идваше от прозореца.

В този момент чу как зад него прокънтяха стъпки. Тайлър спря и се прилепи до стената. Една непозната фигура профуча покрай него. Гъста брада, разрошена коса, черни одежди — беше един от монасите. Тайлър пристъпи напред и тъкмо се канеше да извика, когато нещо го спря: беше като сянка, но не обикновена сянка. Нещо заблещука, като светлинките ту се появяваха, ту се скриваха. Тайлър присви очи, но не видя нищо друго освен иззиданата с хоросан стена на тунела.

Чу се тропане по вратата. Беше специален сигнал — един силен удар, последван от три бързи почуквания и още два удара.

Резето изщрака и вратата се отвори със скърцане, като пропусна ярка светлина към пресечката. После нещо лъсна на светлината от затварящата се врата. Тайлър ахна, когато един меч се появи от нищото и се извиси пред него. Над меча имаше две очи, които гледаха кръвнишки момчето, а то закри с две ръце устата си тъкмо навреме, за да възпре писъка си.