Метаданни
Данни
- Серия
- Архиви на безсмъртните (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The 13th tribe, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ивалина Иванова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka(2018)
Издание:
Автор: Робърт Липаруло
Заглавие: 13 племе
Преводач: Ивалина Иванова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Фабула, AMG Publishing
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Полиграф Юг“ АД
Излязла от печат: 08.07.2014 г.
Редактор: Илияна Бенова — Бени
Коректор: Любомира Якимова
ISBN: 978-954-9696-63-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9614
История
- —Добавяне
4
През бинокъла от клона на дървото Джордан видя как задната врата се отвори и затвори. Секунди след това се появи Елиас — подпрян на тухлената стена до вратата. Някой беше изключил костюма му, вероятно за да провери как е.
„Господи, дано се оправи“ — помоли се той. Елиас беше малко небрежен, а склонността към едносрични отговори му придаваше надменен вид. Но с Джордан си приличаха по това, че обичаха уестърните и комиксите — Върколака и G.I.Joe им бяха най-любимите. А през годините Джордан беше научил за Бог повече от Елиас, отколкото от другите — дори и от Бен с всичките му книги, свитъци и знания. Крийд, който не дойде — както и Хана, Тоби и Себастиан — веднъж каза, че думите на Елиас били като Божия „равен, тих глас“, отправен към пророк Илия в планината, а думите на Бен били като Божия глас, подобен на рев от бушуваща река и силен тътен от гръмотевица, който апостол Йоан чул в съня си.
През бинокъла Джордан видя Елиас да се изправя и сърцето му се разтуптя от радост. После осъзна, че други двама са го вдигнали и го носят, а ръцете му са провесени през невидимите им рамене. Изглеждаше сякаш се плъзга по паважа, с влачещи се крака, ръце, разперени встрани, и отпусната глава — сякаш беше разпънато на кръст зомби. От тази мисъл го побиха тръпки.
Джордан прошепна в микрофона:
— Бихте ли изключили вече призрачните костюми? Плашите ме.
Невея веднага се появи отляво на Елиас, а Бен отдясно. Докато те се изкачваха по затревената тераса, Джордан слезе на земята и се огледа.
— Къде е Фин? — попита той, а после подскочи и извика от изненада.
Костюмът на Фин изпиука и той неочаквано се оказа зад Джордан с ръка върху рамото му. Джордан го удари силно по ръката и пристъпи встрани.
— Не прави така!
Фин само се ухили.
Кретен.
* * *
Единственото желание на Невея беше да се доберат до наетия бус, след това да се качат на частния самолет и да отлетят далеч от този град. Не я притесняваше тежестта на Елиас: беше влачила далеч по-тежки неща. Охранителят щеше скоро да се събуди. Всичко беше минало като по вода и не искаше точно сега да ги хванат.
С Бен пренесоха Елиас покрай Джордан и Фин и се провряха през дупката в телената ограда, която Джордан беше направил. Той определяше всичко това като „много яко“: собственоръчно беше напръскал мястото с течен азот и металът се беше разтрошил в ръката му като сняг. Прекосиха парка зад оградата, натъпкаха се в буса и оставиха Елиас да лежи на пода отзад. Бен и Джордан се приведоха над него, а Бен заотлепва маската от брадясалото с вече посивяла брада лице на Елиас.
Невея се настани на мястото до шофьора, свали маската си и дългата й черна коса се разпиля по раменете. Тръсна глава, за да отмести косата от лицето си, и погледна към Фин, който седеше зад волана. Той вече беше свалил маската си и триеше боята с метаматерия, с която бяха покрили клепачите си.
— Това нещо е ужасно — оплака се той. — След всяко мигане с мъка си отварям отново очите.
— Но пък си толкова хубав — усмихна се тя. — От теб би станало хубав и секси хахо.
Той се намръщи и Невея видя лудостта в очите му. Опита се да си спомни дали Фин винаги е бил леко смахнат. Не, преди беше само хиперактивен. Лудостта го обзе малко по малко… но кога? В последните няколко века? Като че ли да.
— Е — каза тя, — какво чакаш? Да тръгваме.
Той запали колата, но преди да потегли, Бен го спря:
— Чакайте. — Осветен от крушката в купето, той кимна към другите, сведе глава и всички започнаха да се молят. Или по-точно детето и двамата мъже в съзнание се молеха. Невея не успя, не и този път. Бен произнесе напевно неизменната молитва към Господ да приеме стореното от тях. Колко пъти я беше слушала? Отдавна беше спряла да ги брои. Гласът му беше дълбок и премерен, всяка дума бе произнесена отчетливо.
— … направлявай действията ни, защото ние сме твои покорни чеда…
„Моля те! — помисли си тя и стисна здраво очи. — Наистина, Боже, моля те… направлявай ни, но вече обратно към твоите обятия. След това дълго, дълго чакане.“ След всичките тези години й беше трудно да запази вярата си в мисиите. Но ако спреше да вярва, мъките им нямаше да имат край. При тази мисъл стомахът й се сви. Имаше чувството, че в продължение на цяла вечност беше висяла от ръба на пропаст, докато се държи само с върховете на пръстите си. Бездната под нея я караше да търси упора и я подтикваше да се бори. Но колко дълго можеха да издържат мускулите й?
Всяка мисия, всяко убийство беше неин вик за помощ и за прошка. Толкова много бяха тези викове, че душата й беше гола и кървеше. Но всички те оставаха нечути.
Невея осъзна, че Бен беше спрял да говори и беше отворил очи. Гледаше я втренчено и я пронизваше с настойчивия си поглед. Фин и Джордан също я наблюдаваха.
— Амин — каза тя.
Елиас шумно и рязко пое дъх и се изправи до седнало положение. Подпря се на задната врата на буса, бръкна в джоба си, извади запалка и свита цигара. С трепереща ръка сложи цигарата в устата си и я запали. Притвори очи, отпусна се назад и издиша дима. Поклати глава, разтри гърдите си, а после разкъса костюма си от врата до корема. Кръвта беше сплъстила космите на гърдите му. Над сърцето имаше вдлъбнатина разранена плът колкото стотинка с малка дупка, от която се процеждаше тънка струйка кръв и се стичаше надолу по гърдите му.
Невея си спомни каква беше раната преди трийсет минути — достатъчно голяма, за да пъхне пръст в нея и да докосне сърцето му. Сега това вече беше невъзможно, а до сутринта кървавата рана щеше да прилича просто на белег от поставяне на ваксина.
Елиас обходи с поглед спътниците си, дръпна силно от цигарата си и каза:
— Леле, беше забавно.