Робърт Липаруло
13 племе (32)

32

Джагър напрягаше уморените си крака и ругаеше ронливия терен, по който се изкачваше. Двата туристически маршрута, водещи от „Света Екатерина“ до върха, бяха далеч встрани. А скалистият и стръмен склон на планината Синай беше изпитание за него. Чакълът превръщаше изкачването в сизифов труд: всяка стъпка нагоре беше последвана от хлъзгане по склона надолу, което заличаваше голяма част от постигнатия напредък. Спря, присви очи и погледна нагоре към издадените скали пред него — точно оттам тийнейджърът беше наблюдавал разкопките и „Света Екатерина“. Изкачването до върха по предния склон му се струваше невъзможно без екипировка за катерене. Предположи, че задната страна предлага по-лесен достъп.

Отново започна да се изкачва, като се насочи към пролуката между две скали. Когато я достигна, си даде минута почивка, за да си поеме дъх, после прекрачи през цепнатината и се озова на равна скала. Умът му веднага се задейства, както преди се случваше при специалните операции, и направи подробен, но бърз анализ на мястото: теренът тук беше от твърд гранит, посипан с малко, но недостатъчно количество пясък, така че да не остават отпечатъци от стъпки. Беше отчасти защитен от стръмни и назъбени стърчащи скали, надупчени и набраздени, като че Бог беше прокарал ноктите си по тях.

Дори незатревен теренът можеше да се превърне в прилично място за пикник: поне Бет със сигурност щеше да реши така. Но си представи как Тайлър политва от върха на скалите и се спира чак в археологическия обект на 450 метра по-надолу и реши, че няма да й разказва за това място.

Върна се в оперативен режим. Стоеше на позиция седем часа в периферията на откритата площ. На единадесет часа имаше още една цепнатина — очевидно изход, водещ нагоре, ако се съдеше по стръмния наклон на пътеката и сипеите, които се разстилаха навътре към него — а на два часа имаше трети изход, водещ надясно. На пет часа, почти непосредствено вдясно от него, се намираше гърлото на висока до кръста му пещера. Нямаше как пещерата да е дълбока, тъй като беше издълбана в стърчащата скала, на която се беше покатерил тийнейджърът и която при основата си беше с диаметър около три метра.

И все пак ставаше за скривалище, при това добро: закътана, встрани от пътя, близо до наблюдателницата на момчето. Джагър извади палката от кобура и замахна с китката си, за да я разгъне напълно в цялата й шейсет и пет сантиметрова дължина. Беше просто предпазна мярка: не очакваше сериозна заплаха. Джагър щеше да бъде жесток и неотстъпчив и щеше да покаже на натрапника, че се отнася отговорно към охраната на разкопките и манастира. Това вероятно щеше да е достатъчно, за да убеди момчето и съучастниците му да преустановят плановете си, каквито и да бяха те. При спазването на закона и сигурността самата демонстрация на готовност и ефективност беше също толкова важна, колкото и това да бъдеш готов и ефективен.

— Ехо? — извика той. — Искам само да поговорим. — Повтори фразата и на арабски, както Ханиф го беше научил. Джагър тръгна по периферията на откритата площ, като продължаваше да гледа към пещерата, за да улови някакво раздвижване. Докато гледаше директно в нея, осъзна, че най-вътрешните й части са потънали в сенки. Пристъпи встрани от полезрението на пещерата — или казано по-точно от полезрението на евентуално прицелил се стрелец — и се приближи странично. Прилепи се към скалата до отвора на пещерата, пое си дълбоко дъх и действа светкавично: стрелна се в пещерата, като падна на колене, за да се побере под ниския таван и замушка към дъното с палката си. Първо палката, а после и ръката му потънаха в тъмнина. Върхът на палката удари задната стена.

Нищо. Никой.

Осъзна, че вместо скалата под коленете си усеща навит на руло спален чувал, а в тъмнината улови проблясването на две очи, в чиято влажност се отразяваше светлината зад Джагър.

— Ехо? — прошепна той.

Дръпна се назад и седна на петите си. Докато издърпваше обратно палката, нещо я сграбчи. Ръката, държаща палката, се появи от сенките и се показа на светлината.

— Нямам намерение да те наранявам — каза Джагър. — Аз…

Той замръзна. Лицето на момчето се показа на светлината.

Беше много младо. На четиринайсет? И въобще не изглеждаше уплашено. Появи се и пистолет. Широкото му дуло беше насочено към Джагър.

— Не мърдай — заповяда му тийнейджърът.

Джагър пусна палката и удари с предмишницата си китката на момчето точно под дръжката на пистолета. В същото време с роборъката сграбчи барабана, извъртя го нагоре и встрани — противоположно на посоката, в която притискаше китката на момчето. Беше стандартна техника за отнемане на оръжие, която за щастие, поради ограниченото пространство в пещерата, не изискваше движения с крака и тяло. Изтръгна оръжието от ръката на момчето, а после прехвърли пистолета в дясната си ръка и се прицели в мрака.

В този момент обаче тийнейджърът използва предмишницата си, за да удари китката на Джагър, сграбчи барабана и си върна оръжието. Той не просто повтори тактиката на Джагър: движенията на хлапето бяха бързи и уверени. Бил е обучаван и се беше упражнявал на ловкия ход.

Джагър успя да реагира, преди момчето да стреля от по-стратегическа позиция или да прибере оръжието. Веднага повтори движенията: удар по китката, извъртане на барабана и оръжието беше отново у него. Този път обаче замахна с ръка назад и го захвърли извън пещерата. Беше им отнело около осем секунди, за да си разменят оръжието три пъти. Не му се искаше да има и четвърти.

С дясната си ръка, която точно отпускаше хватката си от китката на момчето, и роборъката, изпъната назад, за да изхвърли оръжието, Джагър беше напълно беззащитен. Така че когато палката се стрелна към главата му, всичко, което успя да направи, осъзнавайки какво се случва за части от секундата, беше да се дръпне леко назад. Тежка и излята от пластмаса, дръжката на палката се стовари върху дясното му слепоочие, той залитна настрани и удари главата си в стената на пещерата. Докато се свличаше надолу по стената, всичко около него потъна в сенки.

Смътно усещаше, че момчето го удря с юмруци, риташе го и го ръгаше, но не можеше дори да задържи очите си отворени, да отвърне на атаката или да се защити. Светлина разкъса сенките в танцуващи, трептящи отблясъци и Джагър осъзна, че момчето се беше покатерило върху него и се опитваше да го прескочи. Джагър се претърколи и го видя да се измъква от пещерата на четири крака.

— Почакай — извика Джагър, но думите му прозвучаха като шепот.

Момчето грабна пистолета и изчезна от погледа му.