Робърт Липаруло
13 племе (18)

18

Невея притисна длан към челото си, сякаш така щеше да прогони главоболието.

— Виж, Крийд^[1] — каза тя, без да го погледне, — никога преди това не те е притеснявало.

— Но сега ме притеснява.

Тъгата, която долови в гласа му, я изненада. Само допреди малко думите му бяха резки и изпълнени с дързост и гняв. Невея забеляза, че той беше смекчил изражението си и я гледаше умолително. Тя погледна към Бен, който седеше зад голямото си бюро с разтворена пред себе си книга. Пръстът му все още сочеше пасажа, който цитира преди минута. И влезе след израилтянина в спалнята, и прободе и двамата — израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните.^[2]

Крийд не пожела да чуе нито този, нито какъвто и да е друг аргумент против своите убеждения — а пък Невея не искаше да слуша него.

— Едно е да се раздава справедливост на престъпник, това е различно… но този план… Ще има твърде много невинни жертви.

— И тъй, избийте всички деца от мъжки пол — цитира Бен, — избийте и всички жени…

Крийд удари с ръка по бюрото.

— Престани да ми цитираш Библията — извика той. — Познавам я не по-зле от теб. — Въздъхна и добави тихо: — Това беше преди… сега е различно.

Бен се облегна назад в стола и се почеса по брадичката.

— Какво се е променило? — попита той. — Бог ли се е променил?

— Да! — отвърна Крийд и се поколеба. — Не.

— Понеже всички съгрешиха и лишени са от славата Божия — цитира отново Невея Библията.

— Това не ни дава право да ги убиваме, не и по този начин — отвърна Крийд. — Всеки заслужава втори шанс.

Невея наклони глава:

— За какво?

— Спасение — отвърна Крийд. — Изкупление.

— Ами ние?

Крийд я погледна.

— И ние също, да.

— Тогава къде е то? — попита рязко Невея. — Къде е то, Крийд? Колко дълго трябва да чакаме?

— Това е друг въпрос — каза Бен. Дълбокият му глас и отчетливият му говор придадоха тежест на думите. — В момента разискваме опасенията на Крийд относно плана ни.

— Не разискваме нищо — отвърна Невея и махна презрително към Крийд. — Все едно да говориш на стената.

— Крийд — обърна се търпеливо към него Бен, — когато Божият народ прекосил река Йордан и стигнал Ханаан^[3], той прочистил земята от безверниците, живеещи там. От всички мъже, жени и деца.

Невея добави:

— И деянията им били напътствани от Бог.

— А къде е нашето напътствие? — настоя Крийд. Този въпрос водеше до раздори сред тях от векове: по какъв начин Господ разговаряше със своите чеда, откакто горящите храсти и огнените стълбове бяха излезли от мода.

— Получаваме го в молитвите си — каза Невея — и в сънищата.

— Които са вдъхновени от теб и собствените ти желания или от Неговите?

— Той винаги ни напътства — отвърна Невея. — Разбираме кога осуетява работата ни… и кога ни помага.

— Не можеш да твърдиш, че когато Господ позволява нещо, то той го желае.

— Действията ни винаги са били в съзвучие с думите му — намеси се Бен.

— Или по-точно с интерпретация на думите му. Хората от Ханаан са щели да покварят израилтяните, да изкушат Божия народ към почитане на фалшиви идоли и да ги накарат да се държат като богохулци.

Бен разтвори ръце.

— И ти твърдиш, че това не може да се случи и днес?

— Не можеш да отървеш света от богохулни внушения — отвърна Крийд. — Самият опит за това е просто безсмислен… и жесток.

Бен потупа Библията пред него.

— Разрушаването на онези градове е не само прочистване на Ханаан от лоши внушения — то има и символично значение: знак за всеки дошъл след това — за всеки прочел Библията — че Бог очаква преданост и смърт грози всеки, предал волята му.

— Значи планираш разрушаването на цял град, за да докажеш тезата си? Да се пробваш да Проповядваш религия на свят, който отказва да те слуша, така ли?

Бен въздъхна. Наведе се и захлупи лице с дланите си. Накрая каза:

— Да.

— Но това е просто нередно — поклати глава Крийд. — Превръща ни в същите престъпници, които се опитваме да заличим от лицето на земята.

— Въртим се в кръг — отсече Невея и се отправи към вратата. — Приказвайте си колкото искате. Разрешихме този въпрос отдавна. — Тя закрачи към тъмния коридор, усещайки върху себе си наблюдаващите я празни очи на черепите. — Вече имаме такъв прецедент — обърна се тя. — Божествен прецедент.