Робърт Липаруло
13 племе (100)

100

Бяха се насочили към изхода на магазина, а Никол се взираше във високата си целофанова фунийка, пълна с бонбони М & М, когато Джейсън я блъсна отзад. Тя се препъна напред към възрастна жена, която тъкмо влизаше в магазина, а бонбоните й политнаха във въздуха. Не знаеше дали да сграбчи ръката на жената, или да се опита да хване бонбоните, затова не направи нищо.

Жената се подпря на вратата и изгледа Никол със злобен поглед, който сигурно й беше отнел години тренировки пред огледалото.

— Толкова съжалявам! — каза Никол. Тя се обърна и плесна торбичката с бонбони на Джейсън с намерението да ги избие от ръката му, но той ги дръпна настрани. — Половината от моите М & М са на земята, кретен такъв!

Те излязоха през стъклените врати и тръгнаха по тротоара, където хиляди обувки тъпчеха по цимента розовите й бонбони.

Беше на път да удари едно кроше на брат си, но той я удостои с онзи поглед, който почти винаги разсейваше гнева й.

— Съжалявам — изгледа я разкаяно той. — Не знаех, че ще полетиш така. — Ухили се противно на собствените си очаквания. — Ето. — Поднесе към нея своята торбичка.

— Не искам черни и червени — каза тихо тя, но протегна ръка, за да си вземе.

Родителите им най-накрая излязоха от магазина, след като бяха прекарали известно време в обсъждане на един двуметров бонбон М & М с ръце, крака и очи.

— Никол, бонбоните, дето се въргалят по земята наоколо, да не са твои? — попита майка й. — Наистина трябва да си малко по-внимателна, миличка.

— Видяхте ли какво има в следващия магазин, хора? — извика въодушевено баща им. — „Гейм Уъркс“. Виж, Джейсън. Имат си двайсет и два метрова изкуствена стена за катерене.

Никол погледна към Джейсън, за да види реакцията му: той обожаваше стените за катерене. Но брат й не му обърна никакво внимание. Очите му бяха приковани към нещо в небето и тя се обърна в същата посока, за да види какво го беше запленило толкова.

Птици, десет или единайсет на брой. Не, не бяха птици: тези неща приличаха на малки самолети или големи ракети, лъскави и черни — заходиха едновременно, за да полетят надолу към улицата.

— Татко — дочу гласът на Джейсън зад нея, после видя ръката му да се протяга над рамото й и да сочи към небето. — Какви са тези неща?

— Кои неща? О, аз… — Гласът му заглъхна.

Докато приближаваха, няколко от летящите тела започнаха да се отделят от групата, някои останаха високо, други пикираха все по-ниско и по-ниско. Едно от тях летеше право към тях.

Никол се опита да отстъпи назад, но се блъсна в Джейсън.

Сега видя, че бяха самолети, с нещо прилично на бомби, прикрепени в редица от долната им страна. Три от тях изсвистяха покрай тях на сто метра над покривите на колите по улицата. Искри от изстрели изригнаха от двете страни на муцуната на минисамолета, насочил се към тях.

Та-та-та-та-та-та-та! Бързо, сякаш някой удряше с чук по метален барабан, отново и отново.

Триетажното пластмасово пано над входа на магазина — с три М & М човечета, изливащи чувал с бонбони — се разби на парчета.

Майка им изпищя, а татко им разпери ръце и се хвърли към тях, изблъсквайки ги надолу по улицата, далеч от падащите парчета пластмаса, които валяха като огромни гилотини и висулки.

— Хайде! — извика той, сграбчи Джейсън за ръката и го дръпна към улицата, където колите спираха със свистене на гуми и се забиваха една в друга. Майка й обаче обви ръцете си около Никол и рязко я завъртя обратно към магазина.

Един мъж на тротоара избегна падащо парче от табела с големината на предно стъкло на автомобил и сграбчи дръжката на вратата на магазина. Оцветеното стъкло на витрината се раздроби на парчета и големи кървави дупки от куршуми зейнаха по гърба му. Той залитна към цимента, докато прозорците сякаш се превърнаха в капки дъжд и рухнаха надолу заедно с него. Хората в магазина също се строполяваха на земята.

Никол и майка й заотстъпваха отново към улицата. Бащата и Джейсън я бяха прекосили наполовина, когато през пет коли от тях една се взриви. Тя отскочи нагоре и полетя във въздуха. Секунда по-късно предната кола също се взриви… и още по-предната… Сякаш ракета беше поразила първата кола и промушваше всички напред, като шишче за барбекю. Огън, метал, стъкло и пушек се издигнаха и завихриха по посока на бащата и Джейсън подобно на разпенена вълна.

Майката крещеше, а гласът й се сля с шума от разрушението и ужаса. Никол беше отворила уста, но страхът беше сковал гърлото й, сякаш че беше запечатано с лепило.

Бащата се обърна и се втурна назад към тях, бутайки Джейсън пред себе си. Пушек се издигна зад гърба му и нещо грамадно се извиси над него. Очите на Никол се разшириха, когато разпозна такси — то се отдели вертикално от земята, превъртайки се и приближавайки право към баща й и брат й.

— Татко! — успя да изкрещи тя. — Джейсън!

Бащата погледна през рамо и видя таксито да се носи към него. В последния момент той избута сина си. Джейсън сякаш се гмурна, като че се оттласна от трупче за скачане на състезание по плуване. Падна тежко на земята и се плъзна по нея.

Таксито падна върху бащата. На мястото, където стоеше той, сега се виждаше само таксито.

Докато дробовете на Никол поемаха въздух в много по-големи количество, отколкото някога преди, Джейсън започна да пищи.

Сетне се дочуха и нейните собствени писъци, които сякаш никога нямаше да спрат.

* * *

— Първо попадение! — изкрещя Фин, докато помпаше с юмруци във въздуха.

На монитора му един от шестте сектора показваше вихрещ се пушек, а моментално след това синьо небе и облаци.

— Млъкни — извика Тоби, присвивайки очи към собствения си екран. Той натисна няколко бутона и цъкна напред един превключвател. Три дрона се гмурнаха към трафика отдолу.

— Сгради, моля, господа — каза Себастиан зад тях. — Имаме само ограничен брой ракетни снаряди. Нека да използваме всеки от тях така, че да си заслужава.