Робърт Липаруло
13 племе (10)

10

С плакатите на най-новите екшън филми и на секси жени, облегнати върху още по-секси коли, с електрическата китара, подпряна на усилвателя до неоправеното легло, и с мръсните дрехи, разхвърляни навсякъде, стаята на Тоби беше типичната тийнейджърска стая — като изключим 9-милиметровия пистолет върху нощното шкафче, голата крушка зад желязна решетка на каменния таван и двата 60-инчови плазмени телевизора, окачени на едната стена.

Телевизорите показваха различни кадри от видеоигра: сцени от град, заснети сякаш през погледа на птици, които пикират между сградите и улиците, пълни с коли, или се реят над покривите. И все пак сякаш не бяха точно птици. С леко докосване по лоста за управление Тоби „изстреля“ ракетен снаряд, който се понесе през водната струя на фонтан, прелетя през тълпа от хора и влетя право в лоби бара на хотел. Експлозията пръсна стъкла, тухли, коли и хора в най-различни посоки и ги удави в струи огън и дим.

— Да! — изкрещя Тоби от черния си кожен стол.

— Издигай се! — извика Себастиан с ръце върху облегалката на стола на Тоби. — Давай!

Тоби започна да се издига и на екрана се показа приближаващата се фасада на хотела точно когато камерата се сви нагоре. Виждаше се небето, но камерата застрашително се приближаваше към прозорците на последния етаж.

— Издигни се! — повтори Себастиан.

— Това правя! — изкрещя Тоби.

Камерата се разби в прозорците и мониторът стана черен.

— Казах ти — извика Себастиан и яростно удари по облегалката на стола.

— И аз те послушах! — отвърна гневно момчето през рамо.

— Да, но изчака твърде дълго. Искаше да видиш как снарядът поразява целта. Не може да правиш така. Казах ти, изстрелваш снаряда и излиташ. Стреляш и бягаш.

— Ето така, виж — намеси се Фин.

На плазмата пред него един ракетен снаряд се изстреля от долния край на екрана и се насочи към сграда с голям надпис „ПОЛИЦИЯ“ на нея. Камерата направи вираж встрани и нагоре. Фин се изсмя гръмко, но камерата продължи да се извърта настрани и нагоре и изненадващо вдясно се появи сграда, която се разпростря на екрана като свързващ кадър между сцени от филмова лента. Мониторът на Фин почерня.

— Ха! — извика Тоби.

— Чакай малко — заоправдава се Фин. — Тази сграда не трябваше да е тук!

— Напротив — отвърна Себастиан. — Трябваше да разучиш картите.

— Направих го! Тя не се появи на радара ми!

— Там беше, видях я — спореше Себастиан.

— И аз я видях — потвърди Тоби. — Тъкмо се чудех какви ги вършиш.

— Ти не гледаше в радара — Себастиан упрекна Фин.

— Твърде малък е — заоправдава се той. — Там, долу, в ъгъла на екрана. Как да го…

— Искаш го в центъра на екрана ли? — иронизира го Себастиан. — Тогава как ще виждаш накъде летиш и по какво стреляш?

Фин захвърли джойстика на земята.

— Това е тъпо — стана и се запъти към вратата.

Себастиан обаче го сграбчи за ръката.

— Ако дори не можеш да изиграеш играта…

Фин се дръпна рязко.

— Не се безпокой за това. До утре ще съм победил това нещо. И спри да ме поучаваш.

Гледаха се втренчено няколко секунди. Фин извърна глава, изпука звучно врата си и каза:

— Добре, още един опит и приключвам. — Вдигна джойстика от пода и се отпусна на стола.

— Този път следи радара — посъветва го Тоби.

Фин му хвърли гневен поглед.

— Когато направим това в реалния живот, ще видим кой ще избие най-много хора.

— Ти си на ред — обяви Тоби и натисна бутона за рестартиране на симулатора.