Марин Тачков
Сън над Дунав

Блести красавицата лунна,

за светлата любов шепти…

И се оглежда МОЖЕ БИ

във огледалото на Дунав…

 

Тя цяла нощ мечтае будна,

трепти с небесна красота —

и МОЖЕ БИ въздиша тя

по сините очи на Дунав…

 

А МОЖЕ БИ с усмивка чудна

тя нещо с лунен лъч плете…

И — както майка на дете —

разказва приказки на Дунав…

 

А МОЖЕ БИ с целувка лунна

жадува да го стопли тя…

И ти сънуваш любовта

над сънните води на Дунав…