Марин Тачков
Завист

Когато се прегънем, топлина във нас трепти.

Когато се целунем, светлина над нас блести.

И гледат ни звезди —

                с небесна завист може би…

Те могат ли да се целуват, както аз и ти?…

 

Когато се обичаме — по-слънчев е светът.

Когато се целуваме — усмихва се денят…

Вървим прегърнати.

                И хора срещу нас вървят —

поглеждат ни със завист и очите им горят…

 

Ала и завист няма да ни спре —

да сме красиви и разлистени…

И обичта ни свежа да расте,

да сме щастливи и пречистени…