Франсис Пол Уилсън
Среднощна меса (5)

V

— Защо, за бога, искаше да видя това?

Зев погледна към източника на тези думи. Виждаше бегли очертания там, където отец Джо бе седнал на пода, с гръб, опрян в стената, с отворена бутилка уиски в ръка. Свещеникът бе изпил не повече от едно питие, откак се върнаха.

— Сметнах, че трябва да си наясно какво правят те с църквата ти.

— Така каза и преди. Но каква е истинската причина?

Зев сви раменете си в мрака.

— Бях чул, че не си добре, че дори преди всичко да се сгромоляса, ти вече си се сгромолясал. Така че, когато ми се стори безопасно, дойдох да те видя. Точно както очаквах, намерих един мъж, който се сърдеше на всичко и беше прояден от вина. Помислих си, че може би трябва да дам на този мъж нещо съществено, на което да се гневи.

— Копеле! — произнесе тихо отец Джо. — Кой ти даде право?

— Приятелството ми даде това право, Джо. Когато чух, че се разпадаш, трябваше да си затворя очите ли? Вече нямам свое собствено паство, така че насочих вниманието си към теб. Винаги съм бил равинът, който се бърка в чуждите работи.

— Продължаваш да си такъв. Опитваш се да спасиш душата ми, а?

— Ние, равините, не спасяваме души. Насочваме ги, може би, даваме им посока. Но само ти си способен да спасиш душата си, Джо.

Тишината се задържа във въздуха за миг. Изведнъж обецата полумесец, която Зев бе дал на отец Джо, се приземи в локвата от лунна светлина на пода между тях.

— Защо го правят? — попита свещеникът. — Вишитата — защо сътрудничат?

— Първите не бяха много ентусиазирани, повярвай ми. Помагаха им, защото съпругите и децата им биваха държани за заложници от вампирите. Но не след дълго утайката на човешкия род започна да изпълзява от укритията си и да предлага услугите си, в замяна на вампирско безсмъртие.

— Защо си правят труда да работят за тях? Защо просто не заголят врат пред първия кръвопиец?

— Това се чудех и аз отначало — призна Зев. — Но след като станах свидетел на холокоста в Лейкууд, забелязах модела на действие на вампирите. Те могат да избират кой да се включи в редиците им, така че след като си попълнят бройката, променят тактиката си. Разбираш ли, те не искат прекалено много от себеподобните си, концентрирани на едно място. Все едно да има прекалено много месоядни в една гора — когато стадата с дивеч изчезнат, хищниците гладуват. Поради тази причина използват различен начин да убиват жертвите си. Само когато вампирът изпие живителната кръв, впил зъби в шията, човек става един от тях. Всеки убит по начина, по който бе убито онова момче в църквата тази вечер, умира от истинската смърт. Мъртъв е колкото и някой, прегазен от камион. Няма да възкръсне утре вечер.

— Чатнах — каза отец Джо. — Вишитата предлагат дневните си услуги и мръсна работа на вампирите сега, за безсмъртие по-късно.

— Точно.

В тихия смях на отец Джо, който проехтя през стаята, нямаше веселие.

— Чудно. Никога не съм спирал да се чудя и мая на нашите другари — човешки същества. Способността им да правят добрини е надмината единствено от способността им да се унижават.

— Безнадеждността е причина за странни постъпки, Джо. Вампирите знаят това. Така че ни открадват надеждата. Така ни надвиват. Превръщат нашите приятели и съседи, и ръководители в себеподобни, оставяйки ни да се чувстваме сами, изоставени. Някои не могат да се справят с отчаянието и се самоубиват.

— Безнадеждността — повтори Джо. — Това е могъщо оръжие.

След дълго мълчание Зев каза:

— Какво смяташ да правиш, отец Джо?

Отново се разнесе горчив смях от другия край на стаята.

— Предполагам, че сега е моментът, когато обявявам, че съм открил нова цел в живота си и ще тръгна по света като безстрашен убиец на вампири.

— Подобно изказване би било чудесно.

— Ами, заеби това. Единственото място, на което ще отида, се намира отсреща.

— В „Св. Антъни“?

Зев видя как отец Джо изпи голяма глътка от бутилката с уиски и затегна здраво капачката.

— Аха. Да видя дали има нещо, което мога да направя.

— Отец Палмери и гнездото му може и да не харесат това.

— Казах ти, не го наричай „отец“. Пък и да го духа. Никой не може да стори подобно нещо и да си тръгне безнаказано. Ще си върна църквата.

В мрака, скрит от брадата си, Зев се усмихна.