Франсис Пол Уилсън
Среднощна меса (14)

XIV

На Зев не му харесваше, че беше окачен като салам на витрина в деликатесен магазин. Опита се да достигне краката си, но не успя. Не се смяташе за спортна натура; да направи една коремна преса на пода за него щеше да е трудно, така че кое го караше да мисли, че ще успее, висейки с главата надолу? Отпусна се назад, изтощен, и усети как кръвта се връща обратно в главата му. Погледът му се замъгли, ушите му затуптяха, почувства се така, все едно кожата на лицето му ще се разкъса. Още малко от това и можеше да получи удар или дори нещо по-лошо.

Наблюдаваше битката долу и беше щастлив, че вампирите го отнасяха. Тези хора — виждайки Карл сред тях, Зев предположи, че са от енорията на „Св. Антъни“ — бяха разярени, почти подивели в атаките си срещу вампирите.

Месеци, прекарани в потискане на гнева и страха им, бяха освободени срещу мъчителите им в един-единствен изблик. Направо беше плашещо.

Изведнъж усети ръка на крака си. Някой развързваше възлите. Благодаря ти, Боже. Скоро щеше да е отново на крака. Когато въжето се разхлаби, реши, че трябва поне да се опита да участва в собственото си освобождаване.

Още веднъж, помисли си Зев. Ще опитам още веднъж.

Изгрухтя и се опита да се прегъне, напрягайки мускулите си, протягайки се да се хване за нещо, каквото и да е. От мрака се подаде една ръка и той я пое. Но облекчението на Зев се превърна в ужас, когато усети студенината на съществото, което го сграбчи, дръпна го и го прекара през парапета на балкона с нечовешка сила. Вътрешностите му заплашиха да се евакуират, когато хилещото се лице на Палмери надвисна на петнадесет сантиметра от неговото.

— Нищо не е свършило, евреино — каза му меко, а противният му дъх заседна в носа и гърлото на Зев. — Въобще не е свършило!

Усети как свободната ръка на Палмери пробяга по корема му и го хвана за колана при токата, след което другата ръка се премести на яката на ризата му. Преди да успее да се възпротиви или да изкрещи, беше повдигнат от пода и издигнат над парапета на балкона.

Гласът на демона се чу в ухото му:

— Джоузеф те нарече приятел, евреино. Нека видим дали наистина те има за такъв.