Франсис Пол Уилсън
Среднощна меса (16)

XVI

Зев протегна врат, докато отец Джо се скри под балкона.

— Джо! Върни се!

Палмери го разтърси отново.

— Предай се, дърт евреино. Джоузеф никога не е слушал никого и теб няма да чуе. Той продължава да вярва в религията и добродетелите и почтеността, в силата на доброто и истината над това, което приема за зло. Ще дойде тук, готов да се пожертва за теб, сигурен до мозъка на костите си, че накрая ще победи. Но греши.

— Не! — възпротиви се Зев.

Но вътрешно знаеше, че Палмери е прав. Как можеше Джо да се опълчи на създание с неговата сила, което можеше да го държи във въздуха толкова дълго време? Изморяваха ли се въобще някога ръцете му?

— Да! — изсъска Палмери. — Той ще изгуби, а ние ще победим. Ще победим поради една-единствена причина. Не се оставяме нещо толкова глупаво и преходно като подобни сантименталности да застане на пътя ни. Ако ние ви превъзхождахме в боя и ситуацията беше обърната — ако Джоузеф държеше някой от братята ми над този дървен прът долу — мислиш ли, че щях да се спра и за момент? Дори за секунда? Никога! Ето защо цялото това упражнение на Джоузеф и тези хора е напразно.

Напразно… помисли си Зев. Както и по-голямата част от живота му, както изглеждаше. Както и бъдещето му. Джо щеше да умре тази нощ, а Зев да живее, евреинът, носещ кръст, с традиции от миналото му, които бе опаковал и изгорил, с никаква перспектива освен необятната, празна, безгранична възможност да се скита сам.

От стълбите се чуха стъпки и Палмери се обърна натам.

— А, Джоузеф — рече той.

Зев не можеше да види свещеника, но въпреки това извика:

— Бягай, Джо! Не го оставяй да те измами!

— Говорейки за измами — започна Палмери, надвесвайки се още повече над парапета, като предупреждение към Джо, — се надявам, че няма да опиташ нещо глупаво.

— Не — се разнесе измореният глас на Джо, някъде зад Палмери. — Без номера. Издърпай го и го пусни.

Зев не можеше да позволи това да се случи. Изведнъж осъзна какво трябва да стори. Изкриви тялото си и сграбчи предната част на расото на Палмери, докато се опитваше да промуши краката си през един от месинговите пръти на парапета. Когато вампирът обърна учудения си поглед към него, Зев вложи цялата си сила в краката за едно рязко оттласване от парапета, завличайки Палмери със себе си. Бившият свещеник изгуби баланс. Дори невероятната му сила не успя да му помогне, когато краката му се отделиха от пода.

Зев видя как немъртвите очи на вампира се разшириха от ужас, когато тялото му беше повлечено. Падайки надолу, равинът обгърна ръце около Палмери, стискайки студеното му и учудващо слабо тяло в стегната хватка.

— Каквото мине през този дърт евреин, минава и през теб! — изкрещя в ухото на вампира.

За момент Зев видя ужасеното лице на Джо, чу някак си заглушено как изкрещя „Не!“, смесвайки се с писъка на същата дума от Палмери, след което се разнесе чупене на кости и усети разкъсваща, непоносима болка, отвъд всякакви граници, в гърдите си. За част от секундата почувства как острият дървен връх го промушва, него и Палмери.

И после спря да чувства каквото и да било.

Мракът започна да го обзема, докато той се питаше дали е успял, дали последното му, глупаво дело е успяло. Не му се искаше да умре, преди да е разбрал. Искаше да знае… Но не разбра.