Коста Сивов
Кой е Ф. Пол Уилсън?

Първата ми среща с Ф. Пол Уилсън беше на страниците на втория му сборник с разкази „Боровата пустош“. За мен бе невероятен начинът, по който авторът си служеше с темите, с героите, с декорите, с абсолютно всичко. Всяка една история бе уникална по своята същност и съдържаше в себе си огромен заряд. Това определено ме плени и причисли към огромните редици от почитатели на писателя.

Но кой всъщност е Ф. Пол Уилсън? За съжаление, това е един значим автор, който до момента не е получил заслуженото внимание в нашата страна. Той не е поредната еднодневка или маркетингово явление, това е творец от ранга на съвременници като Стивън Кинг, Дийн Кунц, Питър Строб и класици като Хауърд Филипс Лъвкрафт и Робърт Хауърд. Уилсън е роден на 17 май 1946 г. в Джърси Сити, Ню Джърси. Започва кариерата си като писател на фантастика, но постепенно преминава към любимия си жанр, а именно хоръра. Медицинското му образование и практика са причината за чудесните му медицински трилъри, които се превръщат в бестселъри в Америка (някои от тях са издадени и на български).

Всяка една история от настоящата колекция е значима по своята същност, особено за читателите, които не се сблъскват за пръв път с творчеството на Уилсън.

Първият разказ в сборника „Демонична песен“ е особено ценен за почитателите на една от най-известните поредици на автора — „Цикъл за Врага“. Тук се описва първата среща между Глекен и Расалом, главните действащи лица в гениалния шедьовър „Крепостта“, видяла бял свят у нас под заглавието „Пазителят на меча“. Второто и последното произведение са част от другата най-значима поредица на антигероя Майстор Джак — „Домашни поправки“ и „Интерлюдия при Дуейн“. Докато „Демонична песен“ е класическа фентъзи/хорър творба, тези два разказа са в жанра трилър, но това по никакъв начин не ощетява качеството им. Уилсън доказва, че може да пише всичко. „Моля те, не ме наранявай“ е интересен разказ, изграден по особен начин — в него е използвана само пряка реч. „Ноемврийска игра“ пък е написан в чест на Рей Бредбъри и е продължение на „Октомврийска игра“ на американското светило. „Когато беше прекрасен“ е вдъхновен от добрите стари хорър филми. „Сънища“ е част от вселената за Франкенщайн и неговото чудовище. „Зарод“ пък е точната картина на човешката суета и неосъзната жестокост, а „Среднощна меса“ е най-публикуваното до момента заглавие на Уилсън — то е и най-дългото в настоящата колекция.

В този сборник сме се опитали да съберем произведения от всички периоди на автора, като по този начин сме създали една приятна смес както в жанрово отношение, така и в идеологично. Тези творби се публикуват за пръв път на български език с разрешението на Ф. Пол Уилсън, който се отнесе много сериозно и професионално към идеята за ново издание с негови разкази в нашата страна.