Атанас Славов
По голямата спирала (6)

5

Отпърво бяха петдесет и трима души. След деветмесечното пресяване Земята можа да отдели само тях. Елитът на земната младеж — съвършено сложени, психически устойчиви, с проверени математически способности, безукорно нравствени и жадни за труд хора. На най-външния спътник на Сатурн — Япет, в изградената предварително база, те трябваше да прекарат тригодишна подготовка за космическата експедиция, чийто маршрут се пазеше в тайна от Съвета за космически връзки. Трябваше да работят упорито по най-широката, но едновременно с това и най-сбитата програма, разработена досега от Съвета: физическа подготовка, математика, физиология. И след това — във всяка от четирите групи — физика, биохимия, астрономия, история.

Дато̀ беше се разделил набързо и някак съвсем леко със своето момиче. Погълнат от предварителните изпити и проверки, той забрави още на Земята шедьоврите на клетъчния емайл в сейфа на Тбилиския музей, където бе погребал пет години от живота си за тяхното реставриране. Но тук земното светило бе помръкнало и Луната не изгряваше; само три мънички топки, едната — на Слънцето, безукоризнено бяла, другата — на Сатурн, призрачно жълтеникава под меланхоличния си пръстен, и третата — на Титан, ту растяща, ту стапяща се в дребно синкаво зърно сред другите звезди, се търкаляха неспирно една подир друга или една срещу друга, за да кръстосат дири; така течаха дните и седмиците, и месеците, и годините под студеното небе на Бога на времето.

Дато̀ все по-често започна да си спомня за колегите си от Музея, за приятелите, за Натела… Дори дръзна да изпрати тайно писмо по пилотите на една от транспортните ракети, но бе заловен и по чудо се спаси да не изхвръкне от базата. При направената анкета се установи, че почти всички вече са изпратили по един или друг начин писма, и ако предвидените в правилника наказания се приложат, проектът, който Земята готвеше от толкова години, просто щеше да пропадне.

Постепенно в приглушените, здрачни часове на вечерната почивка едно след друго се родиха единадесет семейства.

Сходството с името на неговото момиче го бе сдружило с едрата, спокойна, женствена полякиня от групата му — групата на историците. В края на втората година те свързаха дванадесетото семейство. На третия ден след брака им бе свикано общо събрание, на което стана ясно, че с това първият етап на подготовката е свършил и двадесет и деветте разочаровани „стари“ ергени и моми бяха уведомени, че ще трябва да се върнат на Земята.

Останали сами, те се заеха с монтирането на своя кораб. Сега вече бе по-леко, тъй като знаеха какво им предстои.

На повече от четиристотин и петдесет светлинни години път лежеше тяхната цел — Бета от екваториалния сектор Б.О.Р. — двойната звезда, която единствено бе отговорила на насочените позиви на Земята.

Работеха с увлечение и нито по време на работа, нито по време на отдих или в часовете на физическо кондициране не преставаха да фантазират как ще изглежда този свят с ретроградните движения на двете гонещи се по небето слънца — едното червено, другото синкавобяло; с различните окраски на океана под тъмното небе на червеното слънце, под яркото небе на синьото слънце, под виолетовото небе на двете слънца и най-сетне под черното небе на множеството спътници. Те бяха заживели с тази мечта и вече не виждаха меланхолния пейзаж на своето Сатурново небе, а подготовката вървеше с утроено темпо.

Петнадесет месеца след това бяха готови за път.

Последните прегледи минаха и целият персонал на базата се изтегли на Земята (имаше опасност при излитането в океана на Япет да настъпят катастрофични процеси). Останаха в кораба в продължение на още един месец — до окончателното прогонване на всички инсталации.

Благополучен старт.

Благополучно взета посока.

И ето сега, в продължение на десет години, на тях не им оставаше друго, освен да набират скорост. След това корабът щеше да се отпусне мъртъв в небитието на вечната пустота, а хората и предметите щяха да загубят и последната следа от своята тежест, а с нея и своята активност и щяха да плувнат в каверните на неговите зали, коридори и кабини; а цялата галактика, целият космос бавно щеше да започне да придвижва срещу тях черната кадифена основа на далечната си бисерна плетеница и щеше да я придвижва, додето не опряха о своята цел.

Първият и единствен инцидент от порядъка на онези, които очакваха според предвидената програма, дойде именно в периода на набиране на скоростта. Зара, изящната, чувствителна азърбейджанка, която бе се свързала първа от всички с босненеца Сава, трябваше да преодолее старта с плод в утробата си. През първите месеци на набиране скоростта, през които теглото им бавно намаляваше, бременността стана по-трудна, явиха се кризи, с които организмът й трудно се справяше, а почти пълната безтегловност я изправи пред тежестите на едно спонтанно раждане. Въпреки усилията на главния лекар Стефан детето се роди мъртво.

Стефан, който най-тежко бе понесъл старта, получи първия си шок и въпреки че оттук нататък изглеждаше добре, сам бе определил диагнозата си — циклофрения с продължителен положителен фазис. Самият Сава бе депримиран; откъсна се от останалите и след неколкократни, все по-къси проблясъци на добра воля се затвори в кабината си. Той бе първият, който се вдълбочи в изучаването на Тунела, но затворен в себе си, никога не бе останал без мечтите, сънищата и сантименталните спомени за Земята. По всяка вероятност именно това го спаси от психическата разруха, която бавно подриваше железните нерви на спътниците му.