Атанас Славов
По голямата спирала (4)

3

Старото мургаво лице на Стефан. Меките изтънели черти, нежната белота на редеещата коса, чувствителните ноздри и черният огън на вечно вдъхновените очи.

Те се гледаха мълчаливо и за Дато̀ това мълчание също беше знак, че се е случило нещо, тъй като освен огньовете на постоянната нервна възбуда в очите на Стефан светеха нови пламъчета — на мисълта по нововидяното, но още неосмисленото; на тревожното желание за действие.

Стефан заговори пръв със свойствената си прямота:

— Здравей, отшелниче! Още ли не си включил видеоскопа? — Очите му весело и доволно светнаха. — Това е, старче, победа! Устояхме! — И непринудено се засмя на глас при мисълта колко просто прозвучаха думите, които значеха толкова много и за двамата.

— Какво е станало…

— Не се тревожи, не халюцинирам! — Стефан заговори необичайно спокойно. — И аз се чудех дали да вярвам на очите си и на ушите си, но Сава сам ме повика и ми каза същото. Това е, устояхме!

Две глупави сълзи натежаха в погледа му и той ги натисна с пръсти в кладенчетата на очите си. Дато̀ мълчеше. Той продължи:

— Понеже тази сутрин застъпваш, приготвих автомата да ме вдигне в пет и половина, да проверя данните, преди да дойдеш. Но се събудих сам. Преди това. С някаква тревога, с някакво предчувствие… Сякаш някой ме издърпа от леглото, за да ми каже: „На̀, гледай, какво дремеш, край!“ Както винаги, още преди да отворя очи, пръстите ми сами включиха всички външни връзки, но този път ушите ми се събудиха пълни със звуци. Истински, живи, човешки звуци!… Първо гласове, гласове… но не възбудени, а така както говорят, да речем, на излизане от някое кино. После звуци на… нали помниш; имаше едни мотори с вътрешно горене — все се чудехме в училище защо ги изучаваме! След това смях — близък и далечен; и пак говор; дрънкане на съдове, подвикване. И пак смях, и детска врява… И всичко това ми изпълва ухото и расте, и расте и ме кара да се превърна цял в слух и зрение… А във видеоскопа няма никакъв тунел! Очите ми, както винаги, бяха насочени към предната дупка. Отворих ги и я видях да сияе с бледа, чисто розова светлина, в която плуваха някакви кръгове, някакви точки… Встрани нямаше и следа от дъгата! Само светлини и пъстри линии; при това непрекъснато меняха цветовете си. И звуците, и светлините бяха просто… градски! Но от огромен град, от гигантски град, прострян от хоризонт до хоризонт, дори ако го гледаш от километри височина. — Стефан прекъсна възбудения си разказ и отклони поглед от погледа на Дато̀, сякаш за да преживее всичко отново. — И светлините, и звуците ставаха по-ярки; ставаха все по-плътни и по-ясни, додето по едно време просто ми се струваше, че ме пронизват. Разтреперах се и те изгаснаха. Стопиха се. Край!

— И?

— Нищо повече! Но те уверявам, че не е било илюзия, защото нито Тунелът се върна във видеоскопа, нито наново се чу грундшумът от обвивката на кораба. И още нещо — никакви следи от космически удари! Абсолютно никакви. Предполагам, че са ни забелязали отдавна и са ни изпратили тази картина на света си като сигнал. Като опит да установят с нас някакъв контакт. След това, неизвестно защо, връзката се прекъсва. Може би е станала някаква повреда; у тях или у нас… От петнадесет минути се мъча… И реших да те събудя малко по-рано, да видим какво да правим!

— Стефане! — Дато̀ се мъчеше да го застави да потисне възбудата си докрай. — А датника видя ли? Не може да сме стигнали година по-рано, нали?

— Не зная защо сме стигнали година по-рано. Признавам! Но че сме стигнали, е факт. Не може двама души да се лъжат едновременно!

— Сава ли? — Дато̀ напипа магнитните си обувки и започна да ги обува. — Казваш, че и той уловил сигналите, така ли?

— Да! Вече бях започнал проверката на подслушвачите, да разбера къде е дефектът, когато се свърза с мене. Беше във възторг! Плаче! Просто като че ли Земята видял! Обадил ми се, защото и при него връзката почти веднага се загубила. Жалко че не можа и ти да я уловиш; така ще си малко на тъмно.

— Нищо! Важното е по-скоро да се измъкна от кабината. — Дато̀ се прегъна на две, за да стегне каишките на обувките си, и стана. — Ще се свържа със Сава, да разбера и от него какво точно е видял, и идвам.