Стефан Епитропов
Сънят на рибаря

Познавам тези гумени ботуши,

големи и широки като лодки.

Рибарят сякаш цял във тях е сгушен

и в скута на съня отдъхва кротко…

 

Той цяла нощ с водата се е борил,

със мрежата, със шаващата риба…

На съмване е легнал от умора,

преди да стигне своята „колиба“…

 

В съня си чува утринните песни

и пак усеща полъха на Дунава.

Закрил очи от слънцето със вестник,

сънува най-богатия си улов!…

 

Той спи. Дъхът му вестника повдига.

И въпреки че скрито е лицето,

той сякаш шеговито ми намига:

„Животът хубав е, нали, момчето ми?“